О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 261 гр. София 06.06.2016 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 30 май през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова ч. гр.дело № 683 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищците А. С. С., Р. И. С., С. Н. С. и М. Н. П., всички чрез адв.Н. И. против определение № 135/14.01.2016 г. по ч.гр.дело № 3369/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 14064/03.12.2015 г. по гр.дело № 13670/2015 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото по предявения иск от жалбоподателите срещу В. П. А.. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателите постановеното определение е в противоречие с т.решение № 8/27.11.2013 г. по т.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателите твърдят, че са собственици на процесния имот, находящ се в [населено място], район”П.”,[жк], м.”А.” на основание изтекла в полза на наследодателите им придобивна давност – в полза на И. А. С., починала на 14.04.2006 г., в полза на д-р С. С. – починал на 20.10.2006 г. и на Н. С. С. С., починал на 21.02.2012 г. Посочват, че имота е владян от наследодателите на ищците и от ищците без прекъсване в продължение на повече от 60 години, че през този период владението и ползването на имота не е било прекъсвано от страна на трети лица. Сочат, че този период обхваща и периода, през който ответникът В. П. А. също претендира, че е владял, ползвал и се разпореждал с имота, предмет на спора посредством издаден в негова полза констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение. Поради това жалбоподателите поддържат, че са посочили В. А. като ответник по делото. Считат, че изводите на въззивния съд са в противоречие с т.решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържат доводи, че в случая съдът ги лишава в качеството на ищци да инициират исков процес срещу ответника В. П. А., че това е нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Поддържат също, че с действията си ответникът В. А. е засегнал, нарушил правната сфера на ищците, че е налице правен интерес за ищците от водене на установителен иск и срещу този ответник. Неправилно според жалбоподателите съдът приел, че в случая ответникът В. А. не осъществява действия, с които оспорва правата на ищците, че този извод е в противоречие с т.решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения установителен иск. В изложението, озаглавено „частна жалба” е поставен правният въпрос, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията, предвидени в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва – налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост на недвижим имот срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди предявяване на иска, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Ответниците по частната жалба не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни, срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд е възприел правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Варненския районен съд е приел, че жалбоподателите-ищци са предявили иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК срещу С. С. К., Й. Д. С., [фирма] и В. П. А. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор № 10135.2522.24, находящ се в [населено място],[жк]м-ст „А.” с площ от 613 кв.м. Посочил е, че твърденията на ищците са, че са собственици на имота на основание изтекла в полза на наследодателите им И. А. С., С. Н. С. и Н. С. С. придобивна давност за периода 1960-2006 г., че при снабдяване със скица за имота установили, че за собственици са записани С. С. К. и [фирма], които придобили собствеността от В. П. А. на основание покупко продажба, обективирана в нот. акт № 98/08.04.2014 г. Прието е, че са изложени твърдения, че В. П. А. придобил имота на основание нот.акт № 117/2014 г. , с който е признат за собственик по давностно владение. Районният съд като е съобразил изложените твърдения и искането в исковата молба е приел, че предявеният установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК срещу В. П. А. е недопустим. Прието е, че с насочването на иска спрямо праводателя на останалите ответници ищците целят установяване на право на собственост към минал момент, което при предявена претенция с правно основание чл.124,ал.1 ГПК е недопустимо. Според съда случаите, в които законът предполага установяване на правото на собственост към минал момент са лимитивно посочени в закона и те са чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и чл.53,ал.2 ЗКИР. Посочил е, че когато фактът на съществуване на едно право или правоотношение в миналото има значение за други отношения, които са налице в настоящия момент страната разполага с възможност да се защити като направи съответните възражения в процеса срещу последния приобретател. Формиран е решаващ извода, че в случаите, когато процесния имот е бил предмет на разпоредителна сделка, преди предявяване на иск за собственост за него ищецът има правен интерес да привлече като ответник само приобретателя по сделката, но не и неговия праводател, освен ако последният си е запазил някакво вещно право върху вещта. Прието е също, че спорът за собственост съществува реално само между ищеца и последния приобретател на имота, който се легитимира като собственик въз основа на придобивната сделка по която е страна. С оглед на изложеното е изведен извода, че производството по делото следва да се прекрати по отношение на В. П. А. Въззивният съд е приел, че с оглед конкретизираните твърдения от ищците няма яснота относно правния им интерес да искат установяване на правото на собственост спрямо ответника В. П. А., който към момента на предявяване на иска не е собственик на имота, тъй като последният е прехвърлен на останалите ответници по иска. Прието е, че правният интерес от предявяване на установителния иск за собственост е обусловен от съществуването на правен спор, който пречи на ищеца за нормалното упражняване на правата му и липсата на друг иск за защита, поради което е формиран извода, че в случая не може да се приеме, че е налице правен интерес за водене на иска. Въззивният съд е посочил, че в случая ответникът В. А. не осъществява действия, с които оспорва правата на ищците, поради което не е налице правен интерес от установителния иск спрямо същия ответник. При тези съображения е отвърдено първоинстанционното определение. По правния въпрос: Съдът преценява, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателите. Съгласно трайно установената практика на ВКС, както и т.решение № 4/2014 г. по т.дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС – т. 3Б налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба. Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВКС. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът преценява, че обжалваното определение е валидно и допустимо и като краен резултат неправилно. Постановено е при нарушение разпоредбите на чл.124,ал.1 ГПК. В исковата молба ищците-сега жалбоподатели са изложили твърдения, че са собственици на недвижимия имот – поземлен имот с идентификатор № 10135.2522.24 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], район „П.”,[жк], м. „А.” с площ от 613 кв.м. Заявеното основание е давностно владение, осъществено от наследодателите на ищците И. А. С., С. Н. С. и Н. С. С., към което е присъединено владение на ищците с начален момент на владението от 1960 г., което продължава и към предявяване на иска. Според твърденията в исковата молба ищците узнали по повод искане за издаване на скица от служба „Геодезия, картография и кадастър” [населено място], че за процесния имот като собственици са записани ответниците по иска С. С. К. и [фирма] [населено място]. Според записванията същите придобили собствеността върху имота на основание покупко продажба, обективирана в нот. акт № 98/2014 г. с продавач ответника В. П. А.. Последният се снабдил с нотариален акт за собственост върху имота – н.акт № 117/2014 г. по обстоятелствена проверка, като основанието за собствеността е давностно владение. Като е взел предвид твърденията в исковата молба и заявения петитум правилно въззивният съд е приел, че ищците са предявили положителен установителен иск за собственост върху описания по-горе имот. Неправилно е прието, че ищците нямат правен интерес от търсената с иска защита спрямо ответника В. П. А., който към момента на предявяване на иска не е собственик на имота, тъй като го е прехвърлил на останалите ответници по иска, че този ответник не е осъществил действия, с които оспорва правата на ищците. Според разясненията в т. 3Б от т.решение № 4/2014 г. по т.дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС установителния иск за собственост на недвижим имот е допустим само при наличието на правен интерес от търсената с този иск защита. Правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК /въз основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като с издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота. Такова действие е и извършването на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/, тъй като с това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Поради това действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост. В настоящият случай според твърденията в исковата молба и приложения нотариален акт № 98/2014 г. преди предявяване на иска ответникът В. П. А. продал при равни квоти процесния имот на ответниците [фирма] и на С. С. С. и с това правно действие е отрекъл правото на собственост на ищците, като е отрекъл правомощието им да се разпореждат с процесния имот. Ищците имат правен интерес да установят правото си на собственост върху процесния имот и срещу праводателя В. П. А.. Последният чрез правните си действия - изявена воля за прехвърляне на несобствения имот фактически е оспорил правото на собственост на ищците, които твърдят, че са действителните собственици. Предявявайки иска както срещу приобретателите на имота, така и срещу праводателя му, ищците ще си осигурят максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение на всички ответници, които са засегнали правото им на собственост. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да се отмени. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск от жалбоподателите с правно основание чл.124,ал.1 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на определение № 135/14.01.2016 г., постановено по ч.гр.дело № 3369/2015 г. на Варненския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 2233/25.01.2016 г., подадена от ищците А. С. С., Р. И. С., С. Н. С. и М. Н. П., всички чрез адв.Н. И.. Отменя определение № 135/14.01.2016 г., постановено по ч.гр.дело № 3369/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 14064/03.12.2015 г. по гр.дело № 13670/2015 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото по предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от А. С. С., Р. И. С., С. Н. С. и М. Н. П. срещу В. П. А.. Връща делото на Варненския районен съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от А. С. С., Р. И. С., С. Н. С. и М. Н. П., всички чрез адв.Н. И.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: