Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд * право на възстановяване * гори * писмени доказателства * доказателствена тежест * задължително пререгистриране на непокрити земеделски имоти * установяване право на собственост към минал момент * правомощия на въззивната инстанция


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 560

С. 19.01.2011


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в публично заседание на 15 юни 2010 година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 368/09 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. К. К. против решение № 524 от 11.11.2008 г. по гр.д. № 615/08 г. на С. окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателят счита, че въззивният съд е изгнорирал представените по делото писмени доказателства без да ги обсъди в светлината на норматитивните актове, относими към одържавяване на горите след 1944 г.
Ответниците по касация О.[населено място], ДЛ П., ДЛ Ш., Р. С. и [община], не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените с касационната жалба основания по чл. 281 ГПК, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 412 от 22.07.2008 г. по гр.д. № 628/07 г. на С. районен съд, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от С. К. К. иск с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ в частта за признаване правото на наследниците на К. Н. К. на възстановяване на собствеността върху 33.5 дка гори от кооперативен ревир “Ч. и К.” в землището на[населено място] , общ Смолян и е прекратено производството по делото, а за разликата над 33.5 дка до 68.886 дка и за 1.4/ 41 ид. части от планина ” Ч.” от около 51 дка - ниви, ливади, пустеещи и полупустеещи земи, представляващи към настоящия момент гора извън кооперативен горски обект на кооперация “К.”, искът е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е приел, че решението в частта, с която е прекратено производството по делото за установяване правото на наследници на К. Н. К. на възстановяване на собствеността върху 33.5 дка гори, включени в ревир “ Чокманското и К.” е правилно, тъй като тези гори са били заявени за възстановяване по административен ред и са възстановени като идеални части от съответния ревир. Това са гори, които фигурират на името на наследодателя в представеното по делото извлечение от емлячния регистър от 1949 г., което е било приложено и към заявлението пред ОсЗГ.
В останалата част, с която искът по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ е отхвърлен, първоинстанционното решение е оставено в сила по съображения, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че наследодателят му е притежавал и други гори, извън заявените по реда на чл. 13, ал.1 ЗВСГЗГФ. Въззивният съд е посочил, че представените по делото списък от 1938 г. на по - големите горовладелци в ревирите “Ч.” и “К.” на кооперация “К.”-[населено място], списък за получаване на суми съобразно притежаваните дялове от ревирите “Ч.” и “К.”, записка от 08.07.1943 г. за вписване на частен писмен договор за продажба на 1.4/41 ид. части от планината “Ч.” и препис –извлечение от декларация от 1949 г. за притежаваните от К. Н. К. непокрити земеделски имоти, преценени в своята съвкупност, не доказват твърдяните от ищеца собственически права за разликата над 33.5 дка до поисканите 68.886 дка и за 1.4/41 ид. части от планината ”Ч.”. Според въззивният съд, декларацията от 1949 г. като изготвена най - късно, отразява и най – точно размера на притежаваните към момента на национализацията имоти, а в нея не са декларирани други гори в м. ”Ч.” и “К.” извън възстановените по административен ред, включени в кооперативните ревири.
С определение № 1341/09 от 04.12.2009 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради констатирана противоречива практика на съдилищата по въпроса за доказателственото значение на декларацията за притежавани земеделски земи и гори съгласно Указ 573/ 1949 г. на П. на ВНС за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти.
В представените с касационната жалба решение № 245 от 08.05.2008 г. по гр.д. № 11/08 г. на С. окръжен съд и решение № 20 от 19.02.2007 г. по гр.д. № 975/06 г. на С. районен съд е прието, че списъците на горовладелците, притежаващи гори в определен ревир, изтотвени преди национализация на земята, са писмено доказателство по смисъла на чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ, годно за установяване на правото на собственост на претендиращия възстановяване на собствеността по този закон, както и че обстоятелството, че заявените за възстановявани гори не са декларирани съобразно изискванията на Указ 573/1949 г. на П. на ВНС за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти само по себе си не сочи на липса на собственически права, а ако противната страна твърди, че в периода след съставяне на документ по чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ до одържавяване на имотите е извършена разпоредителна сделка с тях, нейна е доказателствената тежест за установяване на този факт.
Настоящият състав намира тази практика за правилна. В исковото производство по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ ищецът следва да докаже, че той или неговият наследодател е бил собственик на претендираните за възстановяване гори и земи от горския фонд към момента одържавяването им, както и че отнемането е извършено по някой от законите и начините, изчерпателно посочени в чл. 2 ЗВСГЗГФ. Допустимите в това производство доказателства са примерно изброени в чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ : нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива - емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Изрично изключени от кръга на допустимите доказателства са писмените декларации на заявителите, свидетелските показания, както и протоколите за определяне "предмета на горското стопанство", издадени въз основа на чл. 22 от ЗГ/ 1922 г./ и чл. 20 от ЗГ/ 1925 г./. При наличието на доказателства за собственост на претендирания за възстановяване имот от категорията на посочените в чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ, обстоятелството, че същият не е бил деклариран по реда на Указ 573/1949 г., е без правно значение за уважаване на иска по чл. 13, ал.2. Това е така, тъй като одържавените на основание този указ гори и земи, защото са били укрити от притежателя им /§5 от Указ 573/1949 г./, също попадат под действието на реституционния закон. В приложното поле на ЗВСГЗГФ е включен и Законът за горите от 1958 г./ отм./, по силата на който всички гори и намиращите се сред тях поляни и пасища се считат включени в държавния горски фонд и по право са общонародна собственост. При липса на доказателства за извършена от собственика разпоредителна сделка след съставяне на документа по чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ или за одържавяване на горите на основание на друг нормативен акт, би следвало да се приеме, че същите са включени в държавния горски фонд със Закона за горите от 1958 г. /отм./, с който завършва процеса на национализация на горите и следователно, подлежат на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ. Ответната страна, на която се противопоставя документа, удостоверяващ съгласно чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ правото на собственост, ако твърди, че това право е изгубено на основание, което не попада в приложното поле на чл.2 ЗВСГЗГФ, носи доказателствената тежест за установяване на този факт.
При това разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, касационната жалба е основателна. Като е приел, че декларацията от 1949 г. като изготвена най - късно, е с най- голяма степен на достоверност по отношение размера на притежаваните от К. Н. К. имоти към момента на одържавяването им, въззивният съд не е анализирал съдържанието на останалите събрани по делото писмени доказателства, чрез които ищецът се е домогвал да установи, че наследодателят му е притежавал и други гори, извън декларираните през 1949 г., които не са били заявени за възстановяване по административен ред, както и заключението на лесотехническата експертиза, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е касационното основание по чл. 281, т.3 ГПК, което налага въззивното решение да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за обсъждане на събраните доказателства.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА решение № 524 от 11.11.2008 г. по гр.д. № 615/08 г. на С. окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :