О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 205 гр.София, 18.03.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3575 по описа за 2020 г. приема следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение № 260239 от 30.07.2020 г. по в. гр. дело № 1243/2020 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 1706 от 25.03.2020 г. по гр. дело № 14168/2019 г. на Варненския районен съд за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Ш. К. А. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 6 741,65 лв., представляваща стойността на електрическа енергия, начислена за периода 06.09.2017 г. – 05.09.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], абонатен № 0201703293, за която сума е издадена фактура № 0284396503/26.08.2019 г. Касаторът се позовава на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните правни въпроси: 1. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия, след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.? 2. Когато е повдигнат спор пред граждански съд във връзка с обществени отношения по доставка и потребление на ел. енергия, по отношение на които липсва относима материалноправна норма в специална нормативна уредба, следва ли съдът да приложи чл. 46, ал. 2 от ЗНА и да установи съществуващи разпоредби, които се отнасят до подобни случаи?“. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по поставените обуславящи изхода на конкретното дело правни въпроси в противоречие с решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на IІI ГО и решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО на ВКС. В условията на евентуалност, поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по поставения втори въпрос поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предложение 3 от ГПК, тъй като съдът не е издирил приложимия закон при решаване на спора и изложените от него разсъждения не почиват на формалната логика. Ответницата по касационната жалба Ш. К. А. поддържа, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Производството по гр. д. № 14168 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд е образувано по предявен отрицателен установителен иск от Ш. К. А. за признаване за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 6 741,65 лв., представляваща допълнително начислено количество потребена, но неплатена електрическа енергия за периода 06.09.2017 г. – 05.09.2018 г. в размер на 35 827 кв. ч., отчетена при извършена с констативен протокол № 1105054 от 05.09.2018 г. техническа проверка на електромера. Според констативния протокол на Българския институт по метрология при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер следва да се състои от две тарифи – дневна /Т1/ и нощна /Т2/, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа /Т3/ – 035827,1 кв. ч. Констатирано е още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не съответства на техническите характеристики. Ищцата е уведомена за извършената в тази връзка едностранна корекция на сметката, за която е издадена процесната фактура. Съгласно заключението на допуснатата по делото комбинирана съдебно-техническа и счетоводна експертиза, към датата на проверката – 05.09.2018 г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Установява се, че електрическата енергия, натрупана в скрит регистър 1.8.3. в размер на 35 827 кв. ч., технически е възможно да премине през процесния електромер, но не може да се даде точен отговор на въпроса от кога е започнало натрупването ѝ в този регистър. Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза метрологичната годност на процесния електромер не е изтекла към датата на извършване на корекцията, като са налице данни за неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, в резултат на което част от действително потребената енергия в размер на 35 827 кв. ч., не е отчетена в регистрите за нощно и дневно потребление /1.8.1 и 1.8.2/, а в скрит регистър 1.8.3. Преминаването на електроенергия в неактивен регистър свидетелства за наличието на софтуерна намеса в тарифната схема на електромера. Според вещото лице при монтиран нов електромер с редовни заводски пломби показанията в регистър 1.8.3. би следвало да са нулеви. Аритметично точно е изчислена стойността на количеството електрическа енергия по процесната фактура съобразно одобрените от КЕВР цени за процесния период. Варненският районен съд е приел, че към момента на осъществяване на проверката /05.09.2018 г./ е налице законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши корекция на пренесената ел. енергия, позовавайки се на чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. В случая обаче не може да бъде определен точният период, за който е отчетена процесната електроенергия. По отношение на евентуалното основание за дължимост на сумата по чл. 183 от ЗЗД съдът е счел, че поради липсата на данни в сумарния регистър /1.8.0./ за количеството електрическа енергия такова, каквото е посочено в невизуализирания регистър 1.8.3., както и липсата на доказателства за периода от време на натрупване на енергията, не се доказва реална доставка на електрическа енергия до обекта на потребление в рамките на процесния период. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Според въззивния съд дори да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ може да служи за основание за служебно коригиране на сметката на потребителя, то тази разпоредба не може да се приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами по себе си да покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция, тъй като са отменени с решение на ВАС по административно дело № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 05.09.2018 г. Приел е, че този извод се налага с оглед строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите, като липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. В допълнение съдът е посочил, че са налице и други нарушения на процедурата за корекция, които, дори при наличието на основание за нея, биха довели до незаконосъобразно коригиране на сметката поради противоречие с Директива 2009/72/ЕО. От съдържанието на мотивите на въззивния съд не може да се констатира очевидна неправилност на решението, състояща се в прилагане на закона в противоположния му смисъл или в нарушение на правилата на формалната логика, поради което на това основание не следва да се допуска касационно обжалване. Приетите от съда разрешения на поставените от касатора обуславящи правни въпроси обаче са в противоречие с практиката на ВКС, формирана с цитираните в изложението решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на IІI ГО и решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО, а също и със служебно известните на настоящия съдебен състав: решения № 160/31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., IV ГО, № 237/11.01.2021 г. гр. д. № 1553/2020 г., IV ГО и № 216/13.01.2021 г. гр. д. № 989/2020 г., IV ГО. Според тази практика електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер. Това е възможно и в хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба, когато не е отчетена и не е заплатена част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване в резултат на установено софтуерно въздействие. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия и не изключва субсидиарното приложение на разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД, когато липсва действаща специална нормативна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г./. В тези случаи съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. По тези съображения настоящата инстанция приема, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по повдигнатите от касатора въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260239 от 30.07.2020 г. по въззивно гр. дело № 1243/2020 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав. Дава на касатора едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 134,83 лв. и да представи вносния документ. В случай на неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството-прекратено. След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.