Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. София, 10.04.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1020 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. Ш. Х. от [населено място], [община], чрез пълномощника й адв. Ир. Р. от [населено място], против въззивното решение от 2.12.2016 год. по гр. д. № 252/2016 год. на Силистренския окръжен съд в частите му, с които е потвърдено първоинстанционното решение от 8.07.2016 год. по гр. д. № 408/2015 год. на районния съд, гр. Дулово за отмяна на решение № 04 по преписка № 04130 от 4.12.1991 год. на поземлената комисия-Дулово и констативния нотариален акт № 56/2014 год. Касаторката поддържа становище за недопустимост на въззивното решение в допуснатите до касационно разглеждане части, иска обезсилването им и прекратяване на производството с присъждане на направените разноски по делото. Ответниците по касация, ищци в производството по делото – М. Ю. Ш., А. И. Б. и Ю. Х. Ю. не изразяват становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касаторката и въз основа данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 413 от 24.10.2017 год. на настоящия състав на ВКС при упражняване правомощието му за служебно допускане на касационното обжалване при съмнения относно валидността и допустимостта на въззивното решение в частите му, с които е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отменени решението на поземлената комисия и констативния нотариален акт на ответницата. Съображенията, изложени в определението за допускане на касационното обжалване, са свързани със служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, като проявлението на този принцип в настоящето производство се състои в констатацията за недопустимо произнасяне по отношение отмяна на решение на поземлената комисия и на констативен нотариален акт. Както е посочено в това определение, решенията на поземлените комисии представляват индивидуални административни актове с вещноправни последици, като в чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е уреден съдебен контрол върху тях по предвидения ред и процедура по АПК. Настоящето производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чийто предмет е различен от този по обжалване на решението на поземлената комисия, поради което и в него съдът по заявения спор за материално право към миналия момент не е компетентен да упражнява пряк съдебен контрол върху представеното решение на поземлената комисия, в какъвто смисъл е произнасянето му за отмяната му. Произнасянето извън пределите на правораздавателната власт на съда по принцип обосновава извод за нищожност на решението в тази му част, но с оглед изложените в случая съображения за отмяна на представеното решение на поземлената комисия следва да се приеме, че е налице недопустимо произнасяне в тази част, без съдът да е сезиран с жалба против това решение и в производство, образувано по друг иск. Недопустимо е произнасянето на съда и в частта за отмяна на констативния нотариален акт, издаден в полза на ответницата през 2014 год., тъй като приложението на чл. 537, ал. 2 ГПК е законна последица от уважаване на предявен иск с предмет засегнато право на собственост на ищеца. В случая иск за собственост на основание този нотариален акт, т. е. релевирано към настоящия момент право, не е предявен, а и с оглед предмета на заявения спор за собствеността към миналия момент, такъв иск би бил недопустим в това производство. В чл. 269, изр. 1 ГПК е предвидено служебно задължение на въззивния съд за произнасяне при нищожност и недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение. Вместо това, постановявайки потвърждаване на обжалваното решение и в тези му части, въззивният съд всъщност се е произнесъл по същество, което обуславя извод за недопустимост и на въззивното решение в тези му части, поради което и в тях същото подлежи на обезсилване. С оглед този изход на спора и на основание чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на касаторката следва да се присъдят направените от нея в настоящето производство разноски, възлизащи на сумата 118.54 лв., представляващи внесени държавни такси по делото. Останалите претендирани по списъка по чл. 80 ГПК разноски не се присъждат поради липса на доказателства да са направени от страната във връзка с делото, а данни за заплатено възнаграждение на упълномощения адвокат, нито за командироването му от страната, по делото не са налице /мотивите на т. 1 на ТР № 6 от 6.11.2013 год. по т. д. № 6/2012 год. ОСГТК на ВКС/. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 182 от 2.12.2016 год. по гр. д. № 252/2016 год. на Силистренския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 143 от 8.07.2016 год. по гр. д. № 408/2015 год. на Районен съд, гр. Дулово, с което са отменени решение № 04 по преписка № 04130 от 4.12.1991 год. на поземлена комисия, гр. Дулово и нотариалния акт № 56, том І, рег. № 358, нот. д. № 52 от 2014 год. на нотариус рег. № 351 на НК в полза на С. Ш. Х.. Осъжда М. Ю. Ш., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], А. И. Б., ЕГН [ЕГН] и Ю. Х. Ю., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община] да заплатят общо на С. Ш. Х. от [населено място], [община] направените в настоящето производство разноски в размер на 118.54 лв. /сто и осемнадесет лева и 54 ст./. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: