Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр. София, 20.06.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 418/2018 г. по описа на второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. Я., защитник на подсъдимия Р. П. Х., срещу решение № 50 от 16.02.2018 г. на Софийския апелативен съд (САС), наказателно отделение, ІІ състав, постановено по ВНОХД № 1426/2017 г. по описа на същия съд. В касационната жалба е релевиран довод за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Х. наказание, като към ВКС е отправено искане на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 4 от НПК да измени решението на въззивния съд в частта за наказанието, намалявайки го по размер. Изброени са смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства – чисто съдебно минало, съдействие за разкриване на обективната истина, критично отношение към извършеното, фактите, че не се укривал от правосъдието и нямало предпоставки да извърши други престъпления, че не се е обогатил от престъпното деяние, което не било със завишена степен на обществена опасност и от което реално нямало пострадало лице. В съдебно заседание на ВКС подсъдимият Р. Х., редовно призован (чрез своя защитник), не се явява. Адв. Я. поддържа подадената касационна жалба и моли да бъде уважена. Представителят на ВКП дава заключение, че атакуваното решение на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 239 от 17.10.2017 г. по НОХД № 2711/2017 г. Софийският градски съд, НО, 25 състав е признал подсъдимия Р. П. Х. за виновен в това, че на 15.02.2017 г. в [населено място],[жк], без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества –коноп, амфетамин, MDMA и MBZP, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът е отнел в полза на държавата наркотичните вещества, предмет на престъплението, като е постановил да бъдат унищожени, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия Х.. По жалба на защитника на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда в частта за наказанието е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 1426/2017 г. по описа на САС, като с атакуваното решение № 50 от 16.02.2018 г. съдебният акт на СГС е бил потвърден на основание чл. 338 от НПК. Изготвената от адв. Я. касационна жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В нея са залегнали единствено съображения за несправедливост на наложеното на подсъдимия Р. Х. наказание, които доводи се субсумират под касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Възраженията, с които е сезиран настоящият съдебен състав, изцяло преповтарят съдържанието на въззивната жалба. Те са били предмет на обсъждане от предходната инстанция, като аргументирано са били отхвърлени. Съставът на САС изчерпателно е преценил особеностите на конкретния случай в аспекта на индивидуализацията на наказателната отговорност, като мотивирано се е съгласил с отмереното от СГС по отношение на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание лишаване от свобода под специалния минимум на санкционната част на разпоредбата на чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдилищата не са пропуснали нито един факт, смекчаващ отговорността му. От изложената на стр. 5 от въззивното решение аргументация недвусмислено се установява, че контролираната инстанция се е съгласила с всички приети от първоинстанционния съд смекчаващи обстоятелства, включително и с посочените в жалбата на защитника. Чистото съдебно минало на дееца, липсата на предходни криминални прояви, оказаното от него съдействие на разследващите органи, младата му възраст, положителните характеристични данни на подсъдимия не са били игнорирани, нито пък значението им е било подценено. Именно техният брой и действителна тежест са факторите, въз основа на които СГС и САС са приели наличието на съвкупност от многобройни смекчаващи обстоятелства, които законосъобразно са довели до приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Като смекчаващо обстоятелство с особена тежест с основание е било оценено поведението на подсъдимия Х. при предприетата полицейска проверка на самоличността му – доброволно предоставената информация, че държи в джоба на якето си пликчета с марихуана, с амфетамин и 10 броя „жетони” (таблетки, съдържащи високорисково наркотично вещество 3,4 метилендиоксиметамфетамин и 1-бензил-4- метилпиперазин), което заедно с останалите смекчаващи обстоятелства е обусловило правния извод, че в конкретния случай наказание лишаване от свобода дори и в предвидения законов минимум би се явило прекомерно тежко за подсъдимия. Поради това ВКС може да обобщи, че липсва очевидна диспропорция между наложеното на Х. наказание и обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Размерът на отмереното спрямо него наказание (една година и осем месеца лишаване от свобода при приложение на института на условното осъждане с минимална продължителност на изпитателния срок) е достатъчно нисък и не подлежи на допълнително намаляване. При това предвид приетата ниска степен на персонална обществена опасност на дееца предходните инстанции са преценили за правилно при условията на чл. 55, ал. 3 от НК спрямо него да не налага по-лекото кумулативно предвидено наказание глоба. Съществено е да се акцентира върху пропуснатото от защитника обстоятелство, което не позволява по-голяма снизходителност към дееца – че обществената опасност на конкретно извършеното деяние съвсем не е несъществена, а дори завишена, с оглед големия брой разпределени на отделни „дози” наркотични вещества (75 пликчета на обща стойност над 500 лева) и тяхната разнородност по вид (коноп, амфетамин, MDMA и MBZP). Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 16.02.2018 г., постановено по ВНОХД № 1426/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, ІІ състав. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.