7 Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр. София, 23 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Николай Дърмонски при секретар Румяна Виденова и в присъствие на прокурора Атанас Гебрев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 3123/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на задочно осъдения Ю. А. А. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 568 от 29 ноември 2010 година на Районен съд – гр. Велики Преслав, постановена по нохд № 447/2010 година по описа на този съд. С искането си осъденият А. претендира отмяна на посочената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като съдебното разглеждане на делото е проведено в негово отсъствие. Заявява също, че е предаден на българските власти въз основа на Европейска заповед за арест и сочи като основание на искането си и разпоредбата на чл. 423, ал. 5 от НПК. В производството пред ВКС осъденият А. участва лично и с назначения му служебен защитник - адв. К.-П. от С. адвокатска колегия, която поддържа искането, както е направено. Представя подробни писмени бележки с доводи в негова подкрепа. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Ю. А. А. за това, че на 23. 08. 2010 година, в [населено място], Шуменска област, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „....”, [рег.номер на МПС] , без свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с НП № 370/06. 04. 2010 година на Началника на РУП – [населено място], поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда е постановено изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода” в размер на две години и седем месеца, определено му за съвкупност от престъпления, за които е осъден с влезли в законна сила присъди, по нчд № 410/2005 година на Шуменския окръжен съд, от изтърпяването на който остатък е бил условно предсрочно освободен с определение по нчд № 977/2009 година на Варненския окръжен съд. Присъдата не е обжалвана или протестирана по въззивен ред и е влязла в законна сила петнадесет дни след обявяването й, на 15. 12. 2010 година. Не е проверявана по касационен ред. Искането на осъдения А. за отмяна на присъдата е процесуално допустимо – направено е от лице, което има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото по делото няма данни за друг момент на узнаване от осъдения на влязлата в законна сила присъда по настоящето производство от този на задържането и превеждането му в България в изпълнение на Е. на Окръжна прокуратура – гр. Шумен от 24. 01. 2011 година, като това е станало в началото на м. юни 2011 година. Искането за възобновяване на делото е депозирано в първоинстанционния съд на 15. 09. 2011 година. Разгледано по същество, искането е неоснователно. 1. Наказателното преследване срещу осъдения А. е проведено в негово присъствие в досъдебната фаза на процеса и изцяло в негово отсъствие – в съдебната фаза. Досъдебното производство срещу А. е осъществено по реда на Глава двадесет и четвърта от НПК – „Бързо производство”. Обвинителният акт е внесен в съда на 31. 08. 2010 година и в същия ден е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е разпоредил на наблюдаващия прокурор незабавно връчване на преписи от обвинителния акт и от разпореждането, като това е извършено на 01. 09. 2010 година (разписка на л. 8 от съдебното дело). Със същото разпореждане е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07. 09. 2010 година, от 14. 00 часа. В това заседание осъденият А., редовно призован, не се е явил. Съдът е отложил делото за 17. 09. с. г., заменил е мярката за неотклонение на А. от „подписка” в парична гаранция” в размер на 500 лева и е постановил принудителното му довеждане от органите на ОЗ „Охрана” – [населено място] (протокол на л. 11-12 от съдебното дело). В съдебно заседание на 17. 09. 2010 година А. отново не се е явил, което е обосновало определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража” и обявяването му за местно и общодържавно издирване. След провеждане на такова издирване (телеграма № 43765 от 08. 10. 2010 година на РУП-гр. Велики Преслав), не е установено местонахождение на А. в страната. Същият е напуснал РБългария на 06. 09. 2010 година през ГКПП „Д. мост” – [населено място] и няма данни да се е завърнал (писмо от ОД на МВР – [населено място], на л. 49 от съдебното дело). Не е известен адрес за призоваване в чужбина. Тези данни са послужили като основание за неприсъственото провеждане на съдебното разглеждане на делото в съдебно заседание на 29. 11. 2010 година, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б” от НПК и при участие на назначен от съда за служебен защитник адвокат М. К. от Адвокатска колегия – [населено място]. След проведено съдебно следствие и изслушани съдебни прения, съдът е постановил атакуваната сега пред ВКС присъда. При тези данни по делото, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр. 93/2011 година), която се прилага от влизането й в сила, вкл. и за предстоящи процесуални действия. Според посочената норма в тази й редакция, задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство и след изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК, осъденият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина (чл. 423, ал. 1, изр. 2, предл. 2 от НПК), какъвто несъмнено е настоящият случай. 2. Не могат да бъдат преценени като основателни възраженията на защитата на осъдения А. и доводите в представените писмени бележки, за неяснота при формиране на вътрешното убеждение на съда относно фактите за предходните административни санкции по отношение на осъдения, наложени му за управляване на МПС без свидетелство за правоуправление. Това, според защитата, опорочава и прилагането на материалния закон, доколкото наказването на дееца по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление, е елемент от обективния състав на нормата на чл. 343в, ал. 2 от НК. Факт е, че осъденият двукратно е санкциониран - през м. март и през м. април 2010 година, за управляване на МПС без свидетелство за правоуправление (АУАН и НП на л. 4-7 от досъдебното производство). Този факт правилно е отразен в обстоятелствената част на мотивите на атакуваната присъда. Обосноваването на приложението на правната норма с посочване само на едно от двете наказателни постановления, не повлиява правилността на направените от съда правни изводи. Освен това, така направеното възражение не е в полза на осъдения. 3. Позоваването в искането на разпоредбата на чл. 423, ал. 5 от НПК, ВКС преценява също като неоснователно. Разпоредбата предполага направено искане от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции от българската държава за възобновяване на делото. В този случай съдът го възобновява, без оглед на това дали осъденият е знаел за съдебното производство срещу него. Тази хипотеза обаче предпоставя основанието по чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК, което съдържа два компонента: задочно осъденият да е екстрадиран при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело, но само за престъплението, за което е поискана и извършена екстрадицията. Настоящият случай обаче не е такъв. Осъденият А. наистина е задържан от властите в Германия и екстрадиран в България въз основа на Европейска заповед за арест (посочена подробно по-горе и приложена във внчд № 512/2011 година на Шуменския окръжен съд, приложено в настоящето производство). От съдържанието на Заповедта се установява, че тя визира и екстрадицията е поискана на основание влязлата в законна сила присъда № 6/21. 01. 2004 година на Шуменския окръжен съд, по нохд № 190/2003 година по описа на този съд, както и определение на същия съд, по нчд № 410/2005 година за определяне на общо наказание на осъдения А. за престъпления, за които е осъден с влезли в законна сила присъди по това нох дело на ШОС и по още седем нох дела, подробно описани в заповедта. Определеното на А. общо наказание е осем години и шест месеца лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК, с една година и шест месеца лишаване от свобода (раздел „b” от Е.). В Заповедта изрично е посочено, че в случая не са налице „задочни” присъди, поради което и липсва основание за даване на гаранция от българската държава за възобновяване на делото и такава не е дадена (раздел „d” от Заповедта). Или иначе казано, екстрадицията на задочно осъдения А. не е за престъплението, за което е осъден с влязлата в законна сила присъда, чието възобновяване се иска, поради което не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК и процедурата по чл. 423, ал. 5 от НПК е неприложима. При изложените съображения искането на осъдения А. следва да бъде преценено като неоснователно и оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. А. А. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 568 от 29 ноември 2010 година на Районен съд – гр. Велики Преслав, постановена по нохд № 447/2010 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.