О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 251 София, 07.04.2011 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 31.03. две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И. ч.т.дело №175 /2011 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма],[населено място], [община], чрез адвокати К. Т. и З. Н., с вх.№ 621 от 28.01.2011 год. на Пловдивския апелативен съд, срещу Определение №77 от 13.01.2011 год. по ч.гр.д.№27/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено Разпореждане от 26/ 27/.10.2010 год. по гр.д.№134/2010 год. на Смолянския окръжен съд, с което е върната като просрочена частната му жалба с вх.№4379 от 13.10.2010 год. на Смолянския окръжен съд срещу Определение №111 по гр.д.№134/2010 год. на Смолянския окръжен съд, с което по искане на М. У., ищец по иска с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на [фирма], проведено на 17.08.2010 год., на основание чл.536, ал.1,т.1 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 ЗТР е постановено спиране вписването на обстоятелствата, свързани с това решение на общото събрание на дружеството. За постановеното определение за спиране вписването частният жалбоподател е получил чрез управителя си Ч. С. две съобщения- на 24.09.2010 год., връчено му от деловодителя на съда и второ- на 08.10.2010 год., връчено чрез кмета на [община]. С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на Смолянския окръжен съд, че преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК започва да тече от първото получено от жалбоподателя съобщение, поради което подадената от него въззивна частна жалба е просрочена. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определени е неправилно, тъй като съдът не е изследвал и не е взел пред вид причините, поради които се е получило двойното връчване на съобщението. Подържа, че първото му е връчено от деловодителката на съда при получаването на копията от обжалваното определение, без да му бъдат разяснени правата и задълженията, съпътстващи това връчване. Поставя правните въпроси „От кой момент започва да тече срокът за обжалване на страната, ако тя е получила две съобщения за едно и също нещо, но по различно време? Кое от двете връчвания се счита за редовно?”, произнасянето по които ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което обуславя наличието на допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Ответникът не взема становище по частната касационна жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса „От кой момент започва да тече срокът за обжалване на страната, ако тя е получила две съобщения за едно и също нещо, но по различно време?”. Той е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по него няма трайно формирана съдебна практика. Вторият поставен въпрос „Кое от двете връчвания се счита за редовно?”не е обусловил изхода по конкретното дело, тъй като съдът е приел, че и двете са редовно оформени. Частната жалба е неоснователна. Правилно Пловдивският апелативен съд е приел, че преклузивният срок за обжалване с частна жалба започва да тече от датата на първото връчено съобщение за обжалваното определение. В нормата на чл.275, ал.1 ГПК изрично е посочено, че началото на този срок е съобщаването на страната на обжалваното определение. Съобщението, заедно с връченото определение, подлежащо на обжалване, уведомяват страната за процесуалните действия, извършени от съда, и обезпечават нейната възможност да подготви защитата си. След като и двете съобщения са редовно оформени и в тях е отбелязано, че обжалваното определение е връчено на страната, без значение са мотивите, поради което е извършено повторното съобщаване на един и същи съдебен акт. С оглед приетата от нашия законодател теория за уведомлението на страната за извършените действия от съда и страните, в случая частният жалбоподател [фирма] е уведомен за обжалваното от него определение №111/16.09.2010 год. по гр.д.№134/2010 год. на Смолянския окръжен съд, както и връчването му на препис от същото с първото получено съобщение на 24.09.2010 год. От тогава е започнал да тече и преклузивният едноседмичен срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, който съобразно чл.60, ал.4 ГПК е изтекъл на 01.10.2010 год., както правилно е приел Пловдивският апелативен съд. Подадената частна жалба с вх.№4379/13.10.2010 год. на Окръжен съд[населено място] е постъпила в съда далеч след това, поради което правилно е прието, че е просрочена. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма],[населено място], [община], срещу Определение №77 от 13.01.2011 год. по ч.гр.д.№27/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено Разпореждане от 26/ 27/.10.2010 год. по гр.д.№134/2010 год. на Смолянския окръжен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: