Р Е Ш Е Н И Е № 440 гр. София 24 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година, в състав: ДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Севдалин Мавров при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Руско Карагогов, изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 423/2010 г. Производството е образувано по касационна жалба от адвокат С. И. П. от САК – упълномощен защитник на подсъдимия Г. И. Т. срещу въззивно решение №6 от 13.05.2010 г. по внохд №4/2010 г. на Военно-апелативния съд на РБ, с което е изменена присъда №179 от 14.12.2009г. по нохд №179/2009г. на Военнния съд –гр.София . С присъда №179 от 14.12.2009г. по нохд №179/2009г. на Военнния съд –гр.София, подсъдимият Г. И. Т. е признат за виновен в това , че на 26.12.2008 г., в около 20.35 часа в с. С., обл. Благоевград, при управление на МПС - лек автомобил марка „Ф. - Г." с ДК№ С 8628 РК, е нарушил правилата за движение по чл. 5 ал.2, чл. 6 т.1, чл. 21 ал. 1 и ал. 2 и чл. 117 от ЗДвП, вследствие на което, по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Марио С. Ф. от с. С. и на основание чл. 343, ал. 3, б.”б”, предл.11 вр. с чл. 343, ал. 1, б.”в”,вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3, вр. с чл. 55, ал. 1,т. 1 НК, е осъден на две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип, и по чл. 343г вр. чл. 343 вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК е наказан на лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. С въззивно решение №6 от 13.05.2010 г. по внохд №4/2010 г. на Военно-апелативния съд на РБ ( образувано по касационен протест и по жалба от частните обвинители и по жалба от защитата на подсъдимия - оставена без уважение), присъдата е ИЗМЕНЕНА само в частта на наложеното наказание, което е определено във вр.с чл.54 НК, като е увеличено от лишаване от свобода в размер на две години в лишаване от свобода в размер на пет години. Лишаването от правоуправление на МПС на осъдения е увеличено от три години, на осем години, считано от влизане в сила присъдата. В останалата част присъдата е потвърдена. В жалбата се изтъкват касационните основания нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Въпреки вида на основанието – нарушение на закона, в подкрепа на същото се развиват доводи, подкрепящи необоснованост на решението, която не е касационно основание. В съдържателната част на жалбата съображенията са за съществени процесуални нарушения, а не за нарушение на материалния закон. Според защитата, неправилно са приети за установени следните обстоятелства , за които липсват доказателства по делото а именно: за съществуването на знак за ограничение от 40 км/ч за водачите относно скоростта на движение на ППС, при навлизането им в населеното място; че е имало знак, забраняващ навлизането на ППС от ул. „С. Р.” по ул. „Т. Ш.”, където е станало ПТП ; че подсъдимият е навлязъл с автомобила си в насрещната лява лента на платното за движение, където е настъпил ударът с детето-пешеходец ; относно възприемането на пешеходеца от подсъдимия на от 37 метра , вместо от 26 метра . Твърди се за превратна оценка на данните от показанията на свидетелите Б. и С. за наличието на пътен знак, ограничаващ скоростта на движението на ППС в населеното място до 40 км.ч., според които показания, на входа на селото, при влизане от посока гр.Гоце Д. не е имало такъв знак за скорост. Намира за нелогично и несъответно на данните по делото, приетото от съдилищата различно разстояние, от което пострадалият и подсъдимият са имали възможност да се възприемат на пътя. Според защитата, видимостта им един спрямо друг е била на еднакво разстояние за дееца и пострадалия, а не както е прието от инстанционните съдилища. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се състояи в подценяване на някои от определящите вината обстоятелства като тези , че подсъдимият не е избягал от местопроизшествието, бил е готов да дари кръв за спасяване на пострадалия, не е обсъден факта, че се е интересувал за състоянието на пострадалия. Наказанието е завишено по размер тъй като са пренебрегнати чистото съдебно минало на подсъдимия, добрата характеристика, липсата на наложени наказания за нарушения по ЗДвП, семейното положение, осъзнаването на вината и съжалението за инкриминирания резултат. Съдът недопустимо е дал приоритет на генералната превенция на наказанието и на високата степен на обществена опасност на деянието, които са отчетени при предвиденото наказание в състава на престъплението, като е игнорирал възможностите за постигане целите на наказанието върху личността на дееца чрез индивидуалната превенция. В жалбата се прави искане за изменение на въззивното решение с намаляване размера на наложеното наказание в пределите, определени от първостепенния съд и с прилагане на чл.66, ал.1 НК. В съдебно заседание подсъдимият Т. се явява лично и със защитата - адвокат С. П.. Поддържат жалбата и молят да бъде уважена. Възражение срещу касационната жалба е изготвено от повереника на частните обвинители Г. Е. Ф. и С. Г. Ф. – родители на пострадалия М. С. Ф., които не се явява редовно призовани за съдебното заседание. Същото се поддържа повереникът им - адвокат Й. Б., който се явява лично. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна. В последната си дума подсъдимият Т. изразява съжаление за деянието и съставомерните му последици. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. Нямат опора в данните по делото доводите за нарушения на процесуалните норми по оценка на доказателствата и относно нарушение на материалния закон. Оплакванията за необоснованост, като извън касационни, ВКС намира за недопустими и не ги обсъжда. Приетите за установени от съдилищата фактически положения са въз основа на правилно събрани, проверени и оценени доказателствени източници. Доводите за превратна оценка на доказателствата нямат опора в данните по делото. Изяснен е механизмът на ПТП, поведението на подсъдимия като водач на процесното МПС и поведението на пострадалия, непосредствено преди и по време на деянието. Изяснено е, че подсъдимият Т. е допуснал система от груби нарушения на ЗДвП, които в логическата им връзка са довели до причиняване на съставомерните последици. Нарушенията на ЗДвП, съгласно обвинението, са установени от събраните и проверени доказателствени средства. Сигнализирането с пътни знаци на ограничението на скоростта при влизането в населеното място – с.С., от 40 км.ч. е установено от показанията на свидетелите Б., С., Х. и Ф. .Те са установили и съдилищата са приели за достоверно посоченото от тях, че в началото на населеното място , още от разклона на с.Кочан, към центъра на с.С., е съществувал поставен пътен знак „В26"- указващ ограничение на скоростта за ППС, навлизащи в селището, до 40 км.ч. Фактът, че улицата по която подсъдимият е навлязъл и е причинил ПТП е била забранена за движение с пътен знак „В-1”, е установен по делото от показанията на всички разпитани свидетели, които са и жители на същото населено място. Данните , които те са посочили, че често знакът е бил премахван и отново поставян, са взети предвид от съдилищата, поради което оплакването на защитата за превратно тълкуване на фактите по делото са неоснователни. Констатациите на съдилищата, че непосредствено преди да удари пешеходеца, подсъдимият е управлявал с около 60 км.ч. , която скорост е била твърде над допустимата за населеното място, в нарушение на ограничението от 40 км.ч. за с.С., са въз основа на оставените на местопроизшествието следи и показанията на свидетелите –очевидци (Ф. и Х.). Скоростта на водача по време на ПТП е установена от заключението на първоначалната и допълнителната САТЕ-зи, базирани на данните от обективните находки на местопроизшествието: спирачни следи на пътното платно и тяхната дължина; деформациите по автомобила от инициалния удар с пешеходеца в зоната на предната дясна част на автомобила; мястото на удара на пътното платно и локализацията на следите върху лекия автомобил от съприкосновението при удара с тялото на пешеходеца; мястото, вида и интензитета на травмите на пешеходеца (спр. протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум на л. 8 - 16 от том I-ви и л. 56 - 68 ,том I-ви от досъдебното производство). От съдебномедицинската експертиза на труп (на л.л. 43 - 47 от том I ) е изяснено, че пострадалият е бил на видима възраст 12-13 години, с ръст 150 см. , което е обективирало възможността за правилни сетивни представи у водача за качеството на пешеходеца, което е дете. Тези особености на пешеходеца законосъобразно са изведени като задължаващи водача да спази допълните изисквания на закона, осигуряващи надеждна закрила на децата – пешеходци, независимо дали те се намират на пътното платно, или в близост до него. Фактите които ВКС не може да променя, нето да установява нови, сочат, че подсъдимият обективно е могъл да види пешеходеца на разстояние от 37 метра, в момента когато той се е намирал на пътното. Скоростта, с която се е движил към този момент е от 58 км.ч. . При алкохолната концентрация в кръвта на водача от 2,24 пром., забавяща допълнително реакцията му и неспазванено на ограничението за скоростта на движение в населеното място от 40 км.ч., поради движение със скорост над 50 км.ч. преди стълкновителния удар (спр. заключението на първоначалната и допълнителна САТЕ-зи, л.56-65 от първоинст. произв.), ударът на пешеходеца е бил непредотвратим. Този извод законосъобразно е следвал от данните от заключението на експертите, че при посочените параметри на скоростта и състоянието на водача, спирачният път на автомобилът е надвишавал разстоянието от което той е могъл обективно да го възприеме като опасност на пътя. ВКС споделя изцяло изводите на съдилищата за ситуация, при която удар не би настъпил.Те са възприети на основата на цялостната оценка на експертните изводи и останалите данни по делото, че удар не би настъпил при скорост до 50 км.ч.(спр.л.65 от първоначалната САТЕ). Споделят се като правилни изводите, че при правомерната скорост на МПС-то, съгласно ограничението от 40 км.ч., ако водачът е бил трезв, приетият спирачен път на автомобила е от 23,25м. и удар не би настъпил, такъв не би имало при правомерна скорост дори и при 2 промила алкохол в кръвта му, поради изчисленията на експертите, че спирачният път при тази скорост ще е 32,15 м. и той би могъл да спре преди мястото където се е намирало детето. Анализът на тези данни убедително установява виновното нарушаване от подсъдимия на посочените от обвинението правила за движение и пряката му причинна зависимост с настъпилия резултат. Разстоянието от 26, 6 м. коментирано в жалбата, от което детето е могло да възприеме водача на пътя от мястото му на пътното платно, е ирелевантно за отговорността на водача. Задължението на водачите да реагират съгласно предписанието по чл.117 ЗДвП, е независимо от факта, дали детето на ПП възприема, или не, приближаването на МПС-во. То обективно представлява непрекъсната опасност за движението, до отминаването на превозното средство, независимо дали детето се намира на пътя или в близост до него. По делото е изяснено ,че различното разстояние от което двамата участници обективно са могли да се възприемат, е обусловено от особеностите на релефа и на разположението на обектите в него. Ето защо, е голословно твърдението на защитата, че изводите за различната видимост на участниците в произшествието са нелогични и неверни. Неоснователни и противоречащи на доказателствата и формалната логика е твърдението, че “логично би било видимостта към по-големия по обем обект – автомобила, да е по-голяма, а не обратното”. Това съждение няма отношение към фактите, обосновали различието във възможностите на подсъдимия и пешеходеца за възприемане на процесните два обекта. Този аргумент за оценка на фактите не би променил изводите на съдилищата за отговорността на подсъдимия, тъй като е установено, че появата на детето –пострадал на пътя, не е била внезапна за водача Т. и той е могъл да реагира, ако беше спазил, преди това, предписаните в закона правила за безопасно движение. Установено е , че в този момент, водачът Т. е управлявал в нарушение на забраната да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, а такъв е установен в кръвта му с величина от 2,24 промила. Като участник в движението е трябвало да съобрази своето поведение и с пътните знаци и с пътната маркировка, какъвто знак е имало относно ограничение в скоростта от 40 км.ч. за населеното място. В случая, при избиране на скоростта на движение на пътното превозно средство Т. е нарушил забраната да не превишава стойностите на скоростта в км.ч. , когато това се сигнализира в пътен знак. При обективната възможност да установи наличието на деца на пътя, приближавайки към мястото на пътя, където е пресичала групата с деца, той не е намалил скоростта, нито е спрял ППС, което е сторил едва след като е настъпил ударът на пешеходеца с предната дясна част на лекия автомобил на Т.( спр. показанията на свидетелите Ф. и Х., че колата се е движила по забранена улица, с голяма скорост и не е намалила или спряла при вида на пресичащите). Законосъобразни са изводите, че извършването на нарушенията по чл. 5, ал.2, чл. 6 т.1, чл. 21 ал. 1 и ал. 2 и чл. 117 от ЗДвП от подсъдимия е в пряка и непосредствена причинна връзка с престъпния резултат, както и ако беше налице дори само едно от тях. Всяко от тях е особено значимо за безопасността на движението и за недопускането на резултат като инкриминирания. Твърденията в жалбата, че наказанието очевидно не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието, е неоснователно. ВКС изцяло споделя съображенията на В. за изключително високата степен на обществена опасност на деянието и завишената степен на обществена опасност на дееца, очертани от начина му на извършване, многобройността на нарушенията на ЗДвП, всяко от които е особено тежко, и само по себе си е в пряка причинна връзка с инкриминирания резултат. Особено укоримо е поведението на подсъдимият, който е поел управлението на автомобила в състояние, което надхвърля близо петкратно минималната инкриминирана стойност на медицинския критерий за пияно състояние посочен в закона. ВКС споделя отчетената от В., в необходимата степен, многобройност и особена тежест на всяко едно от допуснатите нарушения на ЗдвП от подсъдимия Т.. Тяхната значимост за обществената му опасност е изразена в размера на наложеното му наказание и е израз на адекватната оценка от необходимостта за отчитане степента, ръста и динамиката на престъпленията по транспорта с тежки общественоопасни последици, ръста и тежестта на тези престъпления, извършени в пияно състояние. Многобройността на особено грубите нарушения на правилата на движение е обусловила правилността на оценката за необходимост от по-строга наказателна санкция на извършителя на конкретното деяние. В случая, ВКС не споделя доводите, че съдът е имал предвид само генералната превенция на наказанието. При определяне размера на наказанието, В. се е мотивирал с нуждата да се въздейства с наказанието предупредително и възпиращо чрез личната превенция по отношение поправянето на деец, който явно незачита правните норми очертаващи задълженията за водачите на МПС. При тези определящи вината на подсъдимия данни, правилно В. е наложил наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, особено в условията на висок ръст на престъпленията по транспорта и то с причиняване на смърт на пешеходци. Смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства са оценени в тяхната цялост и пълнота. Фактите, че не е избягал от местопрестъплението и е бил готов да съдейства за спасяване на пострадалия, не облекчават правното положение на подсъдимия, защото те са възможности в поведението му, при вече настъпилите обществено укорими последици от деянието. Съобразно величината на основното наказание, наказанието лишаване от права е справедливо. При тези мотиви и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК , ВКС на РБ, трето наказателно отделениe , в настоящият състав Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №6 от 13.05.2010 г. по внохд №4/2010 г. на Военно-апелативния съд на РБ. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: