Р Е Ш Е Н И Е № 50041 гр.София, 10.05.2023 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 20 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Й. Т. срещу решение № 484/26.07.2021 г. по в.т.д. № 483/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 260024/07.01.2021 г. по т.д. № 708/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е признато за установено на основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че касаторката не дължи на “Обединена българска банка” АД по изпълнително дело № 20117110400704 по описа на ЧСИ Д. П. - Я. по изпълнителен лист, издаден на 20.05.2011 г. по гр.д. № 749/11 г. по описа на Районен съд - Разлог, следните суми: сумата от 150 000 лв. - главница по договор за овърдрафт по разплащателна сметка, сключен на 16.05.2008г. между “Джи фуудс” ООД (в несъстоятелност) и “Обединена българска банка” АД, сумата от 80 391,07 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 19.05.2011 г. до 18.04.2019 г., сумата от 6 800 лв.- разноски по гражданското дело, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение след издаването на изпълнителния лист; осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “Обединена българска банка” АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 9 487,64 лв. и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5лв.; осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Обединена българска банка” АД да заплати на касаторката сумата от 2 119,26 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред СГС, съразмерно с уважената част от исковете, като недопустимо и е прекратил производството по исковата молба в тази част. В касационната жалба се поддържа становище за недопустимост на въззивното решение, тъй като САС се е позовал на обстоятелства, които не са настъпили в рамките на процеса. Счита, че правният интерес от водене на иска по чл.439 ГПК е бил установен към момента на предявяване на исковата молба и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция с оглед представено доказателство за извършено от „ОББ“ АД прихващане с процесното вземане в производството по в.гр.д. № 3744/2020 г. на СГС. Евентуално се навеждат оплаквания за неправилност на решението на САС, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценка на доказателствата по приложеното изп.дело № 20117110400704. Не е било съобразен с оглед доказване на правен интерес от иска по чл.439 ГПК издадено по същото изп.дело удостоверение на взискателя, че касаторката му дължи сумата от 150 000 лв., както и лихи и разноски. Прекратяването на производството е препятствало възможността да се обсъди осъществяването на фактическите състави на чл.110 ЗЗД и чл.739 ТЗ. Иска се обезсилване на въззивното решение, евент. неговата отмяна и постановяване на ново решение за уважаване на предявения иск. Ответникът “Обединена българска банка” АД оспорва основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил въззражението на ответната банка за липса на правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК. Апелативният съд е съобразил, че предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.Посочил е, че абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на вземане е наличието на правен интерес. Правният интерес от воденето на отрицателен установителен иск в такъв случай следва да е обоснован от ищеца, отричащ спорното право в отношенията между субектите на правоотношението, с твърдения, позволяващи да се приеме, че евентуално положително за него решение би постигнало определения, целен от него, правен резултат, защитавайки непосредствено правната му сфера. Счел е, че с този иск се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, въз основа на несъдебно изпълнително основание, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. С прекратяване на изпълнителното производство с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител, ще бъдат отменени извършените изпълнителни действия, съответно заличени с обратна сила правните последици от тези действия в пределите, очертани от законодателя в чл. 433, ал.2 и ал. 3 ГПК. Посочил е, че за наличието на правен интерес от предявения иск решаващият състав следи служебно, както към момента на подаване на исковата молба, така и в течение на процеса. Ако се осъществят факти, вследствие на които правният интерес отпадне, производството става недопустимо и съдът е длъжен да отчете тези факти на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и да прекрати делото. В конкретния случай, видно от неоспорените от страните писмени доказателства САС е констатирал, че изпълнителното производство е било прекратено с постановление от 01.10.2019 г. на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК – по искане на взискателя, като съдебният изпълнител е разпоредил вдигане на наложените запори и заличаване на наложената възбрана. С оглед което е заключил, че правният интерес от предявения иск е отпаднал, тъй като е настъпил целеният с предявяването на иска правен резултат. Въззивната инстанция е направила извод за недопустимост на иска по чл.439 ГПК, оттук и за недопустимост на първоинстанционното решение, с което той е бил уважен. С определение № 50686/22.12.2022 г. по т.д. № 20/2022 г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Допустим ли е иск по чл.439 ГПК при влязло в сила в хода на процеса постановление за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.2 ГПК ? за проверка на съответствието му с практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 и чл.274, ал.3 ГПК: решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021г. на ВКС, III г.о. и определение № 513/24.11.2016г. по ч.гр.д. № 1660/2020 г. на ВКС, I т.о. За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното: В решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021г. на ВКС, III г.о е посочено, че длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство /на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. В определение № 513/24.11.2016г. по ч.гр.д. № 1660/2020 г. на ВКС, I т.о. е прието, че при заведен отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера. С оглед на гореизложеното настоящият състав на ВКС счита, че искът по чл.439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Ето защо преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това прекратяване. Правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство. Прекратяването на изпълнителното производство по искане на взискателя на осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК не е свързано с отказ от права и няма за правна последица погасяване на правото да се иска въз основа на изпълнителния лист отново да бъде образувано изпълнително производство. Предвид изложеното се налага следният отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: Искът по чл.439 ГПК е допустим при влязло в сила в хода на процеса постановление за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.2 ГПК. По основателността на касационната жалба: С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в отклонение от съдебната практика на ВКС. Неправилно САС е преценил, че единствено поради факта на прекратяване на изпълнителното производство за ищеца е отпаднал правният интерес от предявяване на иск по чл.439 ГПК. В случая постановлението на съдебния изпълнител е на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, която хипотеза като правни последици е различна от прекратяването по чл.433, ал.1, т.7 ГПК и предполага наличие на правен интерес за ищеца да получи решение по същество на заведения от него отрицателен установителен иск, тъй като взискателят може да започне нов изпълнителен процес за същото вземане. Основателно е оплакването на касаторката за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон по отношение извода на САС за недопустимост на исковото производство. Нарушението е препятствало произнасянето на САС по същество на иска по чл.439 ГПК. Касационната инстанция няма правомощие за пръв път да се произнася по същество на предявения иск. Горното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на САС за ново разглеждане по същество на предявения иск. При новото произнасяне САС следва да се произнесе и по разноските в касационната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 484/26.07.2021 г. по в.т.д. № 483/2021 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по спора в друг състав на съда. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: