Р Е Ш Е Н И Е № 60 гр. София, 11.04.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ТОНЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 241/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.423 ал.1 от НПК по искане на осъдения С. С. И. за възобновяване на НОХД № 74/2016 г. по описа на Районен съд гр. Дупница, отмяна на постановената по него присъда № 40 от 28.04.2017 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането за възобновяване осъденият И. е посочил, че съдебната фаза е била проведена задочно, поради което не е могъл да участва лично и да се защитава. Счита, че присъствието му в съдебно заседание ще осигури възможност да представи доказателства и така да съдейства за разкриване на обективната истина. В съдебно заседание на касационната инстанция искателят И., редовно призован, се явява лично и със служебно назначения му защитник адв.Д., като и двамата поддържат искането за възобновяване на наказателното дело. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Искането на осъдения И. за възобновяване на наказателното дело по реда на глава тридесет и трета от НПК е допустимо съгласно разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК, тъй като същото е постъпило в шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда – искането за възобновяване е подадено на 23.01.2018 г., видно от щемпела на Затвора–Бобов дол, а с оглед отсъствието на друга информация относно времето на узнаване от страна на осъдения за влезлия в сила съдебен акт на Дупнишкия РС по НОХД № 74/2016 г., ВКС прие за начало на визирания в чл.423 ал.1 от НПК период датата, от която е зачетено началото на изтърпяване на наложеното със същия наказание „лишаване от свобода“ – 18.11.2017 г. По същество искането на осъдения С. И. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е неоснователно. Съдебното производство по НОХД № 74/2016 г. по описа на РС–гр. Дупница е било образувано по внесен от РП Дупница обвинителен акт по обвинението на С. С. И. за престъпление по чл.325 ал.4 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ от НК. С присъда № 40 от 28.04.2017 г. първоинстанционният съд е признал искателя за виновен в това, че на 17.10.2015 г.в [населено място], във вход на блок, находящ се на [улица] извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – полицейски служители към РУ на МВР Бобов дол, изпълняващи действия по опазване на обществения ред и деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.325 ал.4 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и чл.54 от НК му наложил наказание 2 /две/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. След внасяне на обвинителния акт в съда и образуване на съдебното производство по НОХД № 74/2016 г. по описа на Дупнишкия РС, на искателя И. били връчени лично препис от обвинителния акт и призовка за явяване в съдебно заседание. Видно от протоколите от проведените на 18.02.2016 г. и 24.03.2016 г. съдебни заседания, И. се явил лично, но пожелал производството по делото да се отложи с оглед желанието му да сключи споразумение и за целта да му се осигури възможност да бъде представляван от адвокат. Съдът уважил искането му, като поради невъзможност сам да упълномощи защитник, на искателя бил определен служебен защитник в лицето на адв.Г. М. от АК – [населено място]. След като бил лично уведомен за датата на следващото съдебно заседание, насрочено за 05.05.2016 г., искателят И. не се явил без да посочи уважителна причина за това. Предприетите от страна на съда действия за призоваването му били неуспешни, тъй като същият напуснал известния по делото адрес в [населено място], [улица][жилищен адрес] вх.”*”, ет.*, ап.* без да уведоми надлежните органи за това. Ето защо, след многократни опити за установяване на местопребиваването му и след получена информация от ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница за това, че на 29.04.2016 г. С. И. е напуснал пределите на страната през ГКПП Калотина без данни за завръщането му и без информация за местонахождението му, Дупнишкият РС дал ход на съдебното следствие при условията на чл.269 ал.3 т.2 от НПК. В хода на цялото съдебно производство искателят бил представляван от служебно назначеният му по негово искане адвокат. Въз основа на изложените обстоятелства, макар съдебното следствие по делото и постановяването на присъдата срещу искателя И. изцяло да са протекли в негово отсъствие, в случая не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Съгласно цитираната разпоредба искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.247б ал.1 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В обсъждания казус осъждането на искателя в негово отсъствие се дължи единствено на собственото му недобросъвестно поведение, което недвусмислено може да бъде окачествено като „укриване” – напуснал е обитавания от него адрес в [населено място] дол, [улица][жилищен адрес] вх.”*”, ет.*, ап.* без да уведоми надлежния орган, след като е знаел за повдигнатото му пред съд обвинение с обвинителен акт, препис от който му бил връчен и след като се явил в две съдебни заседания, в които изразил желание за сключване на споразумение с прокуратурата, поради което не са налице никакви съмнения за това, че е бил уведомен за процесуалните му задължения, произтичащи от качеството му на подсъдим. Производството по НОХД № 74/2016 г. приключило на 28.04.2017 г. с постановяване на присъда, с която искателят С. С. И. бил признат за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл.325 ал.4 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“, като при условията на чл.54 от НК му било наложено наказание 2 /две/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. За всяко едно от съдебните заседания в периода от 05.05.2016 г. до 28.04.2017 г. които били 9 /девет/ на брой, И. бил издирван за да бъде призован чрез всички законови механизми и компетентни органи на ГД „Охрана” към МП и МВР. По делото не са постъпили протест и жалба, поради което присъдата на РС–гр. Дупница влязла в законна сила. Издирването на осъдения И. продължило и след това с оглед привеждането й в изпълнение. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че наказателното производство законосъобразно е протекло по реда на чл.269 ал.3 т.2 и т.3 от НПК и не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 от НПК за неговото възобновяване. За основателността на искането не е достатъчно делото да е разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е още то да не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение (т.е. изобщо да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство), както и че неучастието му при разглеждане на делото не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липсата на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия казус осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, бил запознат не само с обвинението срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице. След внасяне на обвинителния акт в съда препис от същия му бил връчен, той самият се явил в две съдебни заседания и пожелал сключване на споразумение. Независимо от предоставената му възможност за това, напуснал известните по делото адреси без да уведоми съда. Това негово действие представлява „укриване“ по смисъла на чл.423 ал.1 изр.2 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, действията на С. И. представляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство срещу него. Дупнишкият РС е предприел всички възможни мерки за установяване местонахождението на осъдения и едва след като проведеното щателно издирване не е дало резултат, е разгледал делото по реда на чл.269 ал.3 от НПК, като правото му на защита било гарантирано от участието на служебно назначения му защитник. С оглед горното ВКС прие, че искането на С. С. И. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е неоснователно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. С. И. за възобновяване на НОХД № 74/2016 г. по описа на РС–гр. Дупница. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.