Ключови фрази
Установителен иск * вписване на ипотека * недопустим съдебен акт


Р Е Ш Е Н И Е

№ 174

София, 23.10.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ

при секретаря Силвиана Шишкова
като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2675 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол срещу Решение № 58 от 13.04.2017г. по в.т.д.№ 28/2017г. на АС Търново, в частта с която е потвърдено решението по т.д.№ 39/2016г. на ОС Плевен за признаване за установено по предявения от „Дионисий"АД, [населено място] срещу АПСПК иск, че извършеното на 19.01.2009г. вписване на законна ипотека върху имоти на ищеца под № 1, том 1,вх.рег.№ 37 на Агенцията по вписванията, Служба по вписванията [населено място] е недействително и е постановено заличаването й.
Постъпила е и насрещна касационна жалба от „Дионисий"АД срещу същото решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърлянето на предявения главен иск за признаване за установено, че същото вписване на законна ипотека е недопустимо.
АПСПК поддържа, че решението в атакуваната част е недопустимо, иска се обезсилването му като постановено по непредявен иск. Алтернативно се сочи, че решението е неправилно на основанията по чл.281,т.З ГПК и следва да бъде отменено, а искът, квалифициран като такъв по чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.90,ал.1 ЗКИР, да бъде отхвърлен. Доводът за недопустимост е обоснован с тезата, че макар в диспозитива на решението си съдът да се е произнесъл по предявения иск за нищожност на вписването на законната ипотека, в мотивите си е обосновал решаващата си воля на база разгледан непредявен иск за нищожност на самата ипотека,
произнесъл се е по иск на непредявено основание в нарушение на диспозитивното начало. Посочва се, че с оглед отправеното искане за установяване на недопустимост на вписването по реда на чл.537,ал.2 във вр. с чл.600,ал.1 и чл.604 ГПК, предмет на доказване е наличието, съответно липсата на законовите предпоставки за извършване на вписване на законна ипотека - чл.170, чл.168 във вр. с 167,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.16 от ПВ като вид охранително производство, а съдът в нарушение на диспозитивното начало в процеса приел законната ипотека за недействителна поради „недоказания" според касатора факт за липсата на законово основание за учредяването й - пар.8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК /ДВ бр.72/2006г., а понастоящем отменена/ поради противоречието му с чл.63 ДФЕС.
Касационната жалба на „Дионисий"АД срещу отхвърлянето на иска за установяване за недопустимо вписването на законната ипотека съдържа оплакване за неправилност на решението поради незаконосъобразност и необоснованост.
В писмен отговор и в откритото съдебно заседание „Дионисий"АД чрез процесуалния си представител оспорва основателността на касационната жалба на агенцията. Отговор от АПСК по касационната жалба на ищеца не е постъпила.
С Определение № 129 от 20.03.2018г. е допуснато касационно обжалване по двете касационни жалби за проверка допустимостта на въззивното решение - т. 1 от TP №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
В откритото съдебно заседание АПСК не изпрати представител. Пълномощникът на „Дионисий"АД поддържа, че в процесния случай недействителността на учредяването на ипотеката се въплъщава и отъждествява с недействителността на самото й вписване - с акта, с който тя се учредява. Заявява, че ако насрещната касационна жалба бъде счетена за неоснователна, следва първоинстанционното решение са бъде потвърдено като допустимо и правилно.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба ищецът е поддържал, че извършеното вписване на законна ипотека върху описаните в обстоятелствената част на исковата молба имоти на дружеството е недопустимо или евентуално недействително, а твърдените пороци на вписването произтичат от разпоредбата на пар.8 от ПР към ЗИД на ЗПСК, приета ДВ бр.72/2006г. /отм. ДВ бр.34/2015г./, въз основа на който текст е вписана ипотеката. Поддържано е, че тази разпоредба не съответства на заложените в Договора за функциониране на ЕС принципи на свободно движение на капитали /чл.63/ и свобода на установяване /чл.49/, т.е. противоречи на европейското право, пряко приложимо в държавите членки, а с отмяната на пар.8, вписаната ипотека няма и формално правно основание да съществува. Въз основа на тези твърдения е формулирано искане за
прогласяване на вписването за недопустимо и при условията на евентуалност, като недействително. Поддържано е, че така предявените искове са допустими като самостоятелни такива с правно основание чл.90 във вр. с чл.88 ЗКИР и във вр. с чл.537,ал.2 и 3 ГПК, регламентиращи възможността вписването в TP да бъде оспорвано като недопустимо или недействително, когато относно него като вид охранително производство, съществува спор във връзка с материалното право.
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.537,ал.2 ГПК във вр. с чл.90,ал.1 ЗКИР. Приел е за безспорно установени въведените в исковата молба фактически твърдения, че на 10.03.1998г. е сключен договор за продажба на акции, представляващи 24% от капитала на „Дионисий"АД между Министъра на промишленостга и купувача „Лоза"ООД, [населено място] и че на 12.01.2009г. Агенцията за следприватизационен контрол е поискала вписване на законна ипотека на основание чл.166,ал.1 и чл.168 ЗЗД, пар.11д от ДР на ЗПСПК и пар.8,ал.1 ПР на ЗИД на ЗПСК /ДВ бр.72/2006г./ за обезпечаване вземането на държавата, произтичащи от неизпълнението на приватизационния договор /неизплатени от купувача разсрочени годишни вноски/ върху имоти, собственост на приватизираното дружество „Дионисий"АД, която е вписана на 19.012.2009г. в службата по вписванията PC [населено място].
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни като ищецът е обжалвал отхвърлянето на главния установителен иск, а ответникът уважаването на разгледания след отхвърлянето му евентуален установителен иск. Дала е правна квалификация по чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.90 ЗКИР. Посочила е, че законната ипотека върху имущество на ищцовото дружество е вписана въз основа на молба на кредитора АПСК, към която са били приложени документи относно неизпълнение на задължението на акционера „Лоза"ООД по приватизационния договор, от което е изведено, че съдията по вписванията е бил надлежно сезиран с искането и вписването не е недопустимо, поради което главният установителен иск е неоснователен.
По евентуалния иск е счетено, че не са били налице основанията за вписване на ипотеката и вписването е недействително по смисъла на чл.90 ЗКИР. Единственият изложен правен аргумент е, че разпоредбата на пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК не следва да бъде прилагана от националния съд от датата на приемането на република България за член на ЕС, независимо че отмяната й е постановена през 2015г. /ДВ бр.34/2015г./. Въззивната инстанция е препратила към детайлната правна аргументация в Решение № 147 по т.д.№ 3013/201 Зг. на 11 т.о. на ВКС, с която е обоснована недопустимостта тази разпоредба да бъде прилагана от националния съд при зачитане на принципа за примат на правото на ЕС пред националните правни разпоредби в аспекта на установената с чл.63,пар.1 ДФЕС забрана за ограничение на свободното движение на капитали между държавите-­ членки и постоянната практика на СЕС по тълкуването на текста та чл.63, пар.1 ДФЕС.

Както се посочи, ищецът твърди в исковата молба и поддържа в хода на процеса, че извършеното вписване на законна ипотека върху описаните в обстоятелствената част на исковата молба имоти е недопустимо или евентуално недействително, в какъвто смисъл е заявеният петитум на главния и евентуалния установителен иск. Същевременно излага, че твърдените пороци на вписването произтичат от несъответствието на разпоредбата на пар.8 от ПР към ЗИД на ЗПСК, въз основа на която е вписана ипотеката, с нормите на европейското право. От това извежда, че ипотечното право не е възникнало.
Така наведените доводи за липса на правно основание за възникване на ипотечно право - законна ипотека в полза на АПСК не съответстват на формулирания петитум за установяване недопустимостта /евентуално недействителността/ на извършеното вписване. Налице е противоречие между фактическото твърдение за отсъствие на законно основание за възникване/съществуване на ипотечното право - законна ипотека по пар.8 ПР на ЗИД на ЗПСК като вид материално право и петитума, който има за предмет самото вписване на законната ипотеката като вид нотариално действие. Ипотечното право на законна ипотека върху недвижими имоти на приватизираното дружество в полза на АСПК по пар.8 -отм. ПЗР на ЗИД на ЗПСК е различно от вписването й.
Както е посочено в Решение № 553 от 20.12.2011г. по гр.д.№ 1166/2011 г. на IV г.о. на ВКС, вписването е само един от елементите на фактическия състав, с който завършва учредяването на ипотеката и е различен юридически акт от самата ипотека. Основанията за недействителност на ипотеката и основанията за недействителност на вписването й са различни. Учредяването на ипотеката е недействително при наличие на някои от посочените в чл. 170 от ЗЗД основания; договорните ипотеки могат да са недействителни /нищожни/ и на основанията по чл. 26 от ЗЗД. Вписването на ипотеката е нотариално действие, основанията за нищожност на което са регламентирани в чл. 576 ГПК. В същия смисъл е и постановеното по отменения процесуален ред Решение № 426 от 14.05.2009г. по гр.д.№ 308/2008 на I г.о.
Проведеното разграничение на основанията за недействителност на ипотеката и на вписването на ипотеката, което изцяло се споделя от настоящия състав, обосновава извод, че формулираният от ищеца петитум не съответства на твърденията, на които той се позовава, за да отрече основанието за възникването на ипотеката, основанието на ипотечното право на Агенцията по пар.8 /отм./ ПЗР на ЗИД на ЗПСК.
Противоречието между обстоятелствена част и петитум, което се констатира и по главния и по евентуалния иск е неотстранима пред ВКС

нередовност на исковата молба, а поставеното при нередовна искова молба решение подлежи на обезсилване.
Въззивната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея решение, а нередовната искова молба подлежи на изправяне пред въззивния съд, който дължи даване на указания по реда на чл.129,ал.2 ГПК - т.5 от TP №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. От тази фаза следва да продължат процесуалните действия след връщането на делото на апелативния съд.

По отношение на дължимите разноски за касационното производство, приложима е разпоредбата на чл.294,ал.2 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

РЕШИ

Обезсилва Решение № 58 от 13.04.2017г. по в.т.д.№ 28/2017г. на АС В. Търново в частта по главния и по евентуалния установителен иск.
Връща делото на АС В.Търново за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.

5

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

5