Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд * право на възстановяване * писмени доказателства * гори

Р Е Ш Е Н И Е

№ 682/2009 г.

София, 15.02.2010 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември, две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4514/2008 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. З., с. О., община Ч., срещу въззивно решение от 01.07.2008г. по гр.дело № 413/2008г. на Смолянския окръжен съд

С определение от 20.05.2009г. на ВКС, ІІ г.о. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК в ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 248/21.02.2008г. по гр.д. № 166/2007г. на РС-гр. Чепеларе, с което е отхвърлен искът на Е. А. З. да бъде признато спрямо О. с. Земеделие – Чепеларе, Регионално управление на г. гр. С. и Д. лесничейство с. Х., че наследниците на А. Г. М. имат право да им бъдат възстановени следните недвижими имоти – гора в м. «Брезовец» с площ ½ ид.ч. от 4 дка, записана на стр.24 в Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК «Орехово» в съсобственост с братя Т, поради наличие на противоречива практика на съдилищата по делата, имащи за предмет спорове относно принадлежността на правото на собственост към момента на национализацията на гори, включени в ревир О. , вкл. относно приложението на разпоредбата на чл.13, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ за установяване правото на собственост при записване в Дневника на имуществените дялове в режим на съсобственост. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците по касация не изразяват становище.

След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:

С обжалваното решение на Смолянския окръжен съд е оставено в сила решение № 248/21.02.2008г. по гр.д. № 166/2007г. на РС-гр. Чепеларе, в частта, с която е отхвърлен искът на Е. А. З. да бъде признато спрямо О. с. Земеделие – Чепеларе, Регионално управление на г. гр. С. и Д. лесничейство с. Х., че наследниците на А. Г. М. имат право да им бъдат възстановени следните недвижими имоти – гора в м. «Брезовец» с площ ½ ид.ч. от 4 дка, записана на стр.24 в Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК «Орехово» в съсобственост с братя Т. Прието е, че ищцата е наследник на А. М. , бивш жител на с. О.. Записването името на А. М. в Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК »Орехово» от 1941г. – 1942г. заедно с братя Т, И. К. П. 4 д, И. Б. 3 д, и общо в същата местност 11 дка не дава основание да се приеме, че е индивиуализиран титулярът на собственост, нито че е идентичен наследодателят с отбелязяните в Дневника.

По делото е било установено, че ищцата е наследник на А. Г. М. , бивш жител на с. О.. В качеството си на наследник ищцата е заявила с исковата молба претенция за признаване права по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ върху ½ ид.ч. от 4 дка, записани на стр.24, под № 21 от Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК”О” от 1941г. -1942г. в съсобственост с братя Т.становено е също, че в този дневник на името на А. М. е записана гора в м. Брезовец в съсобственост с други лица – братя Т, общо от 4 дка.

Към изложението по чл.284, ал.3 ГПК е приложено решение от 27.11.2007г. по гр.д. № 135/2007г. на РС Чепеларе, влязло в сила, с което е уважен иск на наследниците на Г. Б. и Хр. Б. за възстановяване на ид.ч. гора в ревир «Орехово». В него е прието, че записванията в дневниците на имуществените дялове на ГПК «Орехово» в съсобственост на гори с оглед възможността да се определят дяловете в нея, не е пречка за възстановяването на горите.

По основния правен въпрос относно приложението на чл.3 ЗВСГЗГФ и чл.13, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ настоящият съдебен състав не споделя становището на въззивния съд. Разпоредбата на чл.3,ал.1 предвижда, че правото на собственост върху г. и земите от горския фонд по чл.2 се възстановява на български юридически и физически лица, от които те са били отнети или на техните наследници или правоприемници. Следователно от съществено значение е установяването на факта, че правото на собственост върху претендирания имот е принадлежало към момента на одържавяването на лицата, в чиято полза се иска възстановяването, респ. на техния наследодател. Извършеното в полза на няколко лица като съсобственици на горски имот записване в дневника на имуществените дялове, който е сред допустимите по ГПК документи по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ, установяващи активната материалноправна легитимация по иска, не е пречка за признаване права на реституция само на тези от съсобствениците, които са ги заявили в притежавания обем. Законът не установява като изискване към момента на одържавяването претендираният имот да е бил притежаван в индивидуална собственост.

По основателността на жалбата. След като по делото са представени дневник на идеалните имуществени дялове на ГПК за 1941г.-1942г. и списък на членовете на ГПК, получаващи суми срещу идеалните дялове за 1945-1946г., които установяват, че наследодателят на ищеца А. М. е притежавал в съсобственост с братя Т общо 4 дка гора в м. Брезовец, ревир О. , то е незаконосъобразно разбирането в обжалваното решение, че не е индивидуализиран титулярът на собственост. При липса на изрично посочена квота в съсобствеността, следва да се приеме равна квота – арг.чл.54 ЗИСС /1904г./, респ.чл. 30 ЗС. Заявената претенция за установяване правото на възстановяване на имот по чл.2 ЗВСГЗГФ по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ за 2 дка като идеална част от ревир „О” е основателна. Правото на собственост следва да се възстанови при условията на чл.3,ал.2 ЗВСГЗГФ като идеални части от ревира.

Така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл.293,ал.2 ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността в полза на наследниците на А. Г. М. върху гори в ревир „О”, землище с. О., община Ч. в м. Брезовец с площ 2 дка/ като идеални части от общата част на ревир „О”.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 01.07.2008г. по гр.дело № 413/2008г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 248/21.02.2008г. по гр.д. № 166/2007г. на РС-гр. Чепеларе, с което е отхвърлен искът на Е. А. З. с правно основание чл. чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ за установяване правото на взстановяване собственост върху гора с площ 2 дка като идеална част от ревир „О” и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. «Земеделие»-Чепеларе, по иска с правно основание чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ, предявен от Е. А. З., че наследниците на А. Г. М. , бивш жител на с. О., имат право на възстановяване на собстевеност върху гора с площ 2 дка /м.»Брезовец», землището на с. О. като идеална част от ревир «Орехово».

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.