Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София, 08 май 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА със секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 321 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по саморъчна „жалба” на осъдения Д. Г. Г. за възобновяване на нохд № 6106/2012 по описа на Софийски градски съд и отмяна на влязлата в сила присъда. В жалбата - искане е посочено, че предвид няколкократните неуспешни опити да са свърже със защитника си, Г. останал с впечатлението, че делото е приключило. Това негово усещане относно процесуалния ход на образуваното наказателно производство получило развитие на основата на безпрепятственото преди това преминаване на границата при заминаването му на работа в чужбина. Претендира делото да бъде възобновено като същото се върне за ново разглеждане в негово присъствие. В съдебно заседание осъденият и назначеният му за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв. Н. В. поддържат депозираното искане. Според адв.В. следва да бъдат спазени Рамково решение № 2002/584/ПВР относно европейската заповед за арест и Рамково решение № 2009/299/ПВР. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило в администрацията на затвора – гр. Бургас на 01.03.2018 г., т.е. в законния шестмесечен срок, считано от узнаването на влязлата в сила присъда - на 29.12.2017 г., когато Г. фактически е предаден от италианските на българските власти в изпълнение на издадена Европейска заповед за арест. Искането е направено от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 254/24.10.2014 г. по нохд № 6106/2012 г. по описа на Софийски градски съд Д. Г. Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по: - чл.244, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и е осъден на четири години лишаване от свобода - чл.244, ал.1, пр.2, алт.1 от НК и е осъден на четири години лишаване от свобода - чл.354а, ал.3, т.1 пр.1 от НК и е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода, към което е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 5 000 лв. На основание чл. 61, т.2 вр. с чл.50, ал.1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи в затвор. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НПК е приспаднат периода на предварителното задържане на Г. от така наложеното му наказание лишаване от свобода. По жалба на подсъдимия чрез служебния защитник адв.Г. Л. е образувано внохд № 203/2015 г. по описа на Апелативен съд - София. С Решение № 137/20.04.2015 г. по същото дело е потвърдена първоинстанционната присъда. По жалба на служебния защитник адв.Е. Н. против въззивното решение е образувано н.д. № 906/2015 г. по описа на ВКС, първо н.о. С постановеното по делото решение № 340/15.10.2015 г. е оставен в сила въззивния съдебен акт. Видно от приложеното на л.149 - 151, том 4 от досъдебното производство постановление - на 16.11.2010 г., в присъствието на назначения му служебен защитник адв.Н., Д. Г. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършени две престъпления по чл.244, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, непосредствено след което той е разпитан. С определение от 19.11.2010 г. по чнд № 5160/2010 г. на Софийски градски съд, потвърдено с определение от 25.11.2010 г. по чнд № 459/2010 г. на Софийски апелативен съд, спрямо Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Впоследствие – на 25.01.2011 г. /л.25-28 том 6 от досд. пр./ Г. - в присъствието на адв.Н., е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по: чл.244, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, чл.244, ал.1, пр.2, алт.1 от НК, чл.354а, ал.3, т.1 пр.1 от НК и отново е разпитан. Междувременно с определение от 20.11.2011 г. по чнд № 150/2011 г. на СГС, потвърдено с определение от 27.01.2011 г. по чнд № 62/2011 г. на САС, е отменена взетата спрямо Г. мярка за неотклонение. На 01.02.2011 г. с постановление на прокурор от СГП на Г. – на основание чл.68, ал.1 от НПК е наложена забрана за напускане на пределите на Република България. В хода на досъдебното и на съдебното производство осъденият е търсен многократно не само на посочения от него постоянен, но и на други известни по делото адреси, не е намерен, като майка му всеки път е заявявала, че синът й е в чужбина и не го е виждала, поради което той е обявен за ОДИ. По внесения от прокуратурата обвинителен акт с трите обвинения е образувано нохд № 6106/2012 г. по описа на СГС. Въпреки положените от страна на съда усилия Г. не е намерен, за да бъде призован и производството спрямо него е продължило при условията на чл.269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, като съдът е произнесъл посочената по-горе присъда, която след осъществената по инициатива на защитата въззивна и касационна проверка е влязла в сила на 15.10.2015 г. Въз основа на издадена Европейска заповед за арест от 03.10.2017 г. с цел изпълнение на наложеното наказание от четири години лишаване от свобода, Г. е задържан в Италия, на 29.12.2017 г. е предаден на българските власти, като от 08.01.2018 г. е приведен в Затвора – гр. Бургас. От съдържанието на ЕЗА не се установява да са предоставени гаранции от българската държава за възобновяване на делото, поради което наведените в съдебно заседание доводи от защитника се явяват несъстоятелни. При тези данни настоящият състав счита, че Д. Г. безспорно е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел лично участие. Действително присъдата е постановена в негово отсъствие, но това се дължи на неговото собствено поведение – напуснал е пределите на страната по своя воля и желание. Въпреки че след 27.01.2011 г. той е бил без мярка за неотклонение, след освобождаването му от следствения арест Г. не е намерен на постоянния му и на останалите известните по делото адреси. Самият той не отрича, че е напуснал пределите на Република България, поради което процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК не е изпълнена. Органите на досъдебното производство и съдът са предприели всички необходими действия за установяване на местонахождението му. Едва след това делото е разгледано и решено в отсъствието на Г. при стриктно спазване на изискванията на 269 ал.3 от НПК. Изложеното налага извода, че Г. се е отклонил от известния по делото адрес, като е променил местоживеенето си, без да уведоми за това разследващите органи и съда и без да посочи нов адрес за призоваване, въпреки че е бил наясно за наличието на висящ и неприключил наказателен процес. От своя страна разследващите органи, а впоследствие и съдът са проявили необходимата процесуална активност във връзка с осигуряване личното му участие, след което надлежно и законосъобразно се приключили наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт. При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Г. е бил запознат с характера и естеството на повдигнатите срещу него обвинения, т.е. известно му е било, че срещу него се води наказателно производство, като са му осигурени реални гаранции за реализиране на правото му на лично участие в процеса. Неучастието му в производството се дължи единствено на неговото собствено недобросъвестно процесуално поведение, като без значение е неговото впечатление относно начина на приключването му. Той е участвал лично в досъдебната фаза, бил е запознат не само с повдигнатите срещу него обвинения, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняем - да уведоми разследващите органи или съда за промяна на местонахождение си. С оглед на гореизложеното настоящият състав приема, че неучастието на Г. в наказателния процес след отмяната на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража”, се дължи на собственото му неправомерно поведение, от което той не може да черпи права, като претендира отмяна на постановената задочна спрямо него присъда, поради което не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК и искането му за възобновяване следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Д. Г. Г. за възобновяване на нохд № 6106/2012 по описа на Софийски градски съд и отмяна на влязлата в сила присъда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: