О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 39 София 25.01.2022 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4768/2018 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „София Франс Ауто” АД, [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт П. П., срещу въззивно решение №1346 от 18.07.2018 г. по гр. дело №1481/2018 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение №1354 от 30.03.2018 г. по гр. дело №18734/2017 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и са уважени предявените от З. Д. И., [населено място], срещу касатора искове като е отменена заповед № 12/02.11.2017 г. на изпълнителния директор на „София Франс Ауто” АД, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради неявяването му в срока по чл. 345, ал. 1 КТ и той е възстановен на заеманата до уволнението му длъжност „координатор мрежа-резервни части” в „София Франс Ауто” АД. С определение №254 от 24.06.2019 г. е спряно производството по делото и е предложено на общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по материалноправния въпрос: от кога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок. С ТР №3/2019 по тълк. дело №3/2019 г. на ОСГК на ВКС е прието по същия въпрос, че двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен. Ето защо производството трябва да бъде възобновено. Ответникът по касационната жалба З. Д. И., [населено място], оспорва жалбата. Счита, че спорният въпрос по делото е от кой момент започва да тече срокът за явяване на работа – от обективния момент на получаване на съобщението по чл.345, ал.1 КТ или от субективния момент на узнаването за решението от страна на работника. Ако се приеме за начален субективният момент на узнаването, възникват вторичните въпроси – какво трябва да е узнал работникът предвид липсата на изричен текст в решението „за явяване на работа в двуседмичен срок”, кои негови действия доказват по несъмнен начин узнаването на срока за явяване на работа. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника „София Франс Ауто” АД, като е заемал длъжността „координатор мрежа - резервни части“. Със заповед № 02/04.02.2016 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение, като впоследствие с влязло в сила решение по гр. дело № 4607/2016 г. на ВРС уволнението е отменено и ищецът е възстановен на работа. Със заповед № 12/02.11.2017 г. на изпълнителния директор трудовото му правоотношение отново е прекратено поради неявяване на работа в срока по чл. 345, ал.1 ГПК, считано от 03.11.2017 г., като заповедта е връчена на 07.11.2017 г. Спорният въпрос е дали и кога З. И. е узнал за отмяната на предходното си уволнение и от кога тече срокът му за явяване на работа, доколкото работодателят е навел възражения, че той е узнал още на 06.10.2017г., най-късно на 18.10.2017г. и явявайки се на работа на 07.11.2017 г. е пропуснал срока по чл. 345, ал.1 КТ. Когато от доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението за възстановяване на предишната работа, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. В случая е безспорно установено по делото, че ищецът е упълномощил на 06.10.2017 г. адвокати да го представляват пред ЧСИ за завеждане и водене на изпълнителни дела по издадени в негова полза срещу „София Франс Ауто” АД два изпълнителни листа по гр.д. № 4607/2017г., гр.д. № 2180/2016г. на ВОС и гр.д. № 2117/2017г. на ВКС, заплатил им е адвокатско възнаграждение, получил е на 19.10.2017г. покана от работодателя да посочи номера на банковата си сметка, по която да му бъдат преведени дължимите разноски, съгласно определение по гр.д. № 2117/2017г. на ВКС. Нито от текста на подписаното пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 06.10.2017г., нито от текста на писмото на „София Франс Ауто” АД, получено от З. И. на 19.10.2017г., нито от друго изявление на последния може да се направи обоснован извод, че е знаел или е узнал на тези дати, че е възстановен на работа и следва да се яви в определения от закона срок. От доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за узнаване от страна на З. И., че е възстановен на работа и срокът му за явяване да заеме длъжността си при работодателя по чл. 345, ал. 1 ГПК тече. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следния обобщен и уточнен /съгласно т.1 от ТР№1/2009 от 19.02.2010 по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ правен въпрос: от кога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок. Твърди се, че по този въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие със следните решения на ВКС: решение №1 от 25.01.2018 г. по гр. дело №1892/2017 г. на ВКС, IV г.о. ; решение №228 от 29.09.2016 г. по гр. дело №1559/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 361/21.12.2012 г по гр.д.№ 105/2012 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, решение № 264/27.06.2011 г. по гр.д.№ 1467/2010 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д.№ 3972/2008 г. на ІV гр.отд. на ВКС и решение № 179/26.05.2014 г. по гр.д.№ 7263/2013 г. на ІV г.о. Освен това се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно, защото в него има позоваване на решение № 218/15.10.2015г. по гр.д. № 946/2015 г. на ВКС, III г.о., разрешението на правните въпроси по което са изцяло оборени с решение №1 от 25.01.2018 г. по гр. дело №1892/2017 г. на ВКС, IV г.о. и решение №228 от 29.09.2016 г. по гр. дело №1559/2016 г. на ВКС, IV г.о. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №1346 от 18.07.2018 г. по гр. дело №1481/2018 г. на Варненския окръжен съд. Повдигнатият въпрос е обусловил изхода на делото, но като краен резултат е в съответствие с практиката на ВКС. Според ТР №3/2019 по тълк. дело №3/2019 г. на ОСГК на ВКС ако съобщението не е получено от работника или служителя, срокът по чл.345, ал.1 КТ започва да тече само когато с явяването си в предприятието или по друг несъмнен начин/ напр. с писмена молба до работодателя/ работникът или служителят изяви пред него желанието си да се върне на работата, на която е възстановен. В случая не е получено съобщение по чл.345, ал.1, нито ищецът до 03.11.2017 г. се е явил в предприятието или по друг несъмнен начин е изявил пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 2 000 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1346 от 18.07.2018 г. по гр. дело №1481/2018 г. на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА „София Франс Ауто” АД, [населено място], да заплати на З. Д. И., [населено място], 2 000 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.