Ключови фрази
отрицателен установителен иск * правен интерес

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

N262

 

София,. 30.04.2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 21 април  две хиляди  и девета година в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                                МАРИЯ СЛАВЧЕВА

 

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов

дело N 265-2009 година.

 

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК във вр. с чл.288 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. П. С. от г. Варна срещу въззивното определение от 07.11.08г. по ч.г.д. № 2194/08г. на ОС-г. Варна.

С обжалваното определение е оставено в сила първоинстанционното определение от 22.07.08г. по г.д. №3688/08г. на РС-г. Варна, с което е оставен без разглеждане и е прекратено производството по предявения от С. П. С. от г. Варна срещу “Б”ЕАД-г. София иск за установяване, че ищецът не дължи на банката сумите, посочени в исковата молба.

Оплакванията, релевирани в касационната частна жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът по частната касационна жалба не е ангажирал становище пред настоящата инстанция.

В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че атакувания акт е постановен в противоречие с практиката на съдилищата/чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, както и че с него неправилно са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото/чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.

ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:

Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.

Касаторът развива съображения, че същественият процесуално правен въпрос по делото е този относно правния интерес на така предявения установителен иск.

За да обоснове процесуална недопустимост на така предявеният установителен иск въззивният съд в съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е приел, че в конкретния случай не е налице правен интерес за неговото предявяване.

От данните по делото се установява, че ищецът С. П. С. от г. Варна е пропуснал възможността да поиска спиране на изпълнението, предвидена в чл.250 ал.2 ГПК/отм./ във вр. с чл.250 ал.1 ГПК/отм./, поради което е предявил при действието на новия ГПК/в сила от 1.03.08г./ отрицателен установителен иск срещу “Б”ЕАД-г. София за установяване недължимост на сумите, посочени в исковата молба.

Според разпоредбата на пар.2 ал.9 от ПЗР на ГПК исковете за отричане дължимост на суми по изпълнителни листа, издадени въз основа на несъдебни изпълнителни основания по молби, подадени преди 1.03.08г. не са измежду предвидените производства, които следва да бъдат разгледани по досегашния ред, а именно този установен в ГПК/отм./ Това е така защото новия ГПК предвижда специален иск по чл.424 ГПК, предпоставките за предявяването на който са коренно различни от тези по чл.254 ГПК/отм./ и са изцяло съобразени с изискванията на заповедното производство по Г. 37 на ГПК, каквото в конкретния случай не е провеждано.

Независимо от това на ищеца следва да се признае правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за установяване недължимост на суми, произтичащи от несъдебни изпълнителни основания, аналогичен на иска по чл.254 ГПК/отм./. Този иск ще черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.

Изложеното позволява да се обобщи, че е налице соченото в касационната частна жалба основание за допускане на касационно обжалване- чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което ВКС-ТК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 07.11.08г. по ч.г.д. № 2194/08г. на ОС-г. Варна.

ОТМЕНЯ изцяло въззивното определение от 07.11.08г. по ч.г.д. № 2194/08г. на ОС-г. Варна и оставеното с него в сила първоинстанционното определение от 22.07.08г. по г.д. №3688/08г. на РС-г. Варна, с което е оставен без разглеждане и е прекратено производството по предявения от С. П. С. от г. Варна срещу “Б”ЕАД-г. София иск за установяване, че ищецът не дължи на банката сумите, посочени в исковата молба.

ВРЪЩА делото на РС-г. Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от С. П. С. от г. Варна срещу “Б”ЕАД-г. София иск за установяване, че ищецът не дължи на банката сумите, посочени в исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: