Р Е Ш Е Н И Е № 294 София, 10 февруари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. девети декември ………........... 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев ..................... .. Невена Грозева ................................... при секретар .. Невена Пелова ........................................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 967 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимия Я. Ч.. Обжалва се решение № 76 от 27.06.16 г., постановено по ВНОХД № 80/16 г. по описа на Бургаския апелативен съд (БАС). Със същото е изменена присъда № 2 от 26.01.16 г. по НОХД № 578/15 г. на Сливенския окръжен съд (СОС), с която е ангажирана наказателната отговорност на Ч. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 от НК. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Алтернативно се иска: да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане; да се измени същото, като се намали наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК; да се намали наказанието до предвидения законов минимум. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от страна на защитата и подсъдимия. От страна на конституираните по делото частни обвинители по делото е постъпила молба от техния повереник, с която се изразява становище за неоснователност на жалбата и се иска решението да се остави в сила. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, сочените основания и доводи и становищата на страните, намира следното: Производството пред СОС е протекло по реда на Глава ХХVІІ в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. С цитираната присъда Я. Ч. е признат за виновен в това, че на 04.1015 г., около 19.40 ч., в [населено място],[жк], при управление на л.а.м. „марка“, с рег. № N. /номер/ (гръцка регистрация) със скорост 62 км/ч, нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и, без да има необходимата правоспособност и в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 0,64 промила, по непредпазливост причинил смъртта на Д. К. (3 г. и 7 м.), като избягал от местопроизшествието, поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода. На осн. чл. 68, ал. 2 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено с присъда № 521/15 г. по описа на Сливенския районен съд, по което Ч. е осъден за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Произнесъл се е по първоначалния режим за изтърпяване на наказанията и типа затворническо общежитие, приспаднал е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, решил е въпроса за разноските и веществените доказателства. С решението присъдата е изменена, като е намалено наказанието на пет години лишаване от свобода, определен е общ режим за изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип на това наказание и наложеното му по приведената в изпълнение присъда и е зачел времето, през което Ч. е бил задържан под стража. В останалата и част присъдата е потвърдена. Настоящият съдебен състав констатира процесуална некоректност на действията на защитата по касационното обжалване на въззивното решение – касационната жалба изцяло преповтаря като основания и доводи допълнението към въззивната жалба, въпреки изчерпателното и законосъобразно изложение по всички поставени въпроси от страна на апелативния съд. Този подход не може да бъде споделен. Отново се поставя доводът, че незаконосъобразно е конституиран в качеството на честен обвинител по делото К. Г., приет от майката на починалата Д. – Б. Ч. и самия него за биологичен баща на детето. Този довод се извежда от обстоятелството, че Г. не е вписан в акта за раждане за баща, не е припознал или осиновил Д.. По този довод въззивната инстанция на л. 90 от решението е отразила своето отношение. Взела е предвид задължителна практика на Върховния съд (П № 4/61г., П № 5/69 г., П № 2/84г. на ВС) съгласно точния и тълкувателен смисъл – деца, родители и лица, установили помежду си сходни отношения, такива като между родител и дете. На базата на събраните по делото доказателства е приела, че съществува дългогодишно съжителство между майката на детето и Г., който се определя като биологичен баща на детето и е полагал родителски грижи за него и по-голямата му сестра. Направила е законосъобразния извод, че конституирането на Г. в качеството на частен обвинител е правилно решение на СОС, гарантиращо му правото на лично и непосредствено участие в наказателния процес за търпими душевни болки и страдания от неговата кончина, което не накърнява правата и законните интереси на подсъдимия. Противното не е в синхрон с утвърдените и наложили се в последно време съвременни обществено-икономически отношения на съвместно съжителстване, създаване, отглеждане и възпитаване на деца без сключен брак, формално припознаване и осиновяване. От друга страна е предположение, какво ще се докаже в бъдещ граждански процес по отношенията между Г. и детето Д., ще бъде ли присъдено обезщетение за морални болки и страдания, търпими от същия и в какъв размер. Неоснователен е упрекът към въззивната инстанция, че е допуснала да реши делото при противоречия в доказателствения материал, събран на досъдебното производство и преценен задълбочено в рамките на проведената процедура по Глава ХХVІІ на НПК (л. 92 – л. 97, ВНОХД). Независимо от мотивите на СОС, БАС е посочил на базата на кои доказателства се установяват всички фактически обстоятелства, от значение за решаване на делото по същество – употребата на алкохол и неговата концентрация в кръвта на подсъдимия, липсата на правоспособност, управлението на конкретното МПС с превишена скорост, нейните параметри и посоката на движение на участниците в ПТП, липсата на спирачни следи, времето, мястото и механизма на сблъсъка между лекия автомобил и детето, причинените увреждания на последното, несъвместими с живота му, напускането на местопроизшествието от водача, без да спре и укриването на автомобила – обстоятелства залегнали в обвинителния акт и признати доброволно при спазена процесуална процедура на съкратеното съдебно следствие с изричното съгласие на подсъдимия. След осъществен контрол на процеса на събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствения материал БАС изчерпателно е отговорил на всички възражения на защитата относно липса на достатъчно годни доказателства за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по вменената наказателна норма, постановяване на осъдителна присъда на базата на предположения и на недостатъчни, негодни и противоречиви доказателства, на необективен анализ на събраните доказателства и превратното им тълкуване. Съгласно точния им смисъл са възприети свидетелските показания, заключенията на авотехническата и съдебномедицинската експертизи, изяснили параметрите и механизма на ПТП на базата на обективни находки и причините за настъпването му, както и причината за настъпване на смъртта, експертно преценени преимуществено на базата на обективните находки по делото. В този смисъл е верен изводът на контролираните инстанции, че направените от подсъдимия признания на фактите, отразени в обвинителния акт, изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Несъществени противоречия са „точния час на възникване на произшествието, кои и колко свидетели са се намирали на улицата по това време, точните им позиции, къде се е намирала пострадалата Д., непосредствено преди ПТП, извършените от нея телодвижения и в каква посока са били насочени, как и къде е паднало тялото на детето и кой го е вдигнал“. Без правен смисъл е твърдението, че поетото количество алкохол в съвкупност с приети лекарства биха имали значение за наказателната отговорност на Ч., доколкото ЗДвП категорично забранява да се управлява с концентрация над 0,5 промила, независимо в каква комбинация от други вещества е погълнат, след като съществува възможност да се увеличи процентното съдържание на алкохола – информация, съдържаща се в упътването за прием на медикамента. Експертизата е задължителна по силата на чл. 144, ал. 2, т. 5 от НПК за способността на свидетеля с оглед неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях, но само когато съществува съмнение за такова състояние, което да е обективно обосновано. Да се подлага всяко малолетно или непълнолетно дете, свидетел на престъпно деяние, на преглед и експертна оценка е извън изискванията на процесуалния закон. Достатъчно е малолетния свидетел да се разпита в присъствието на педагог или психолог, а при необходимост и в присъствието на родител или настойник (чл. 140, ал. 1 от НПК), а непълнолетния – в присъствието на посочените лица, ако съответния орган намери това за необходимо (чл. 140, ал. 2 от НПК). По конкретното дело настоящата инстанция констатира, че разпитът на малолетната С. К. е проведено в присъствието нейната майка – Б. Ч. и Д. Д. – инспектор в детска педагогична стая при РУ на МВР – [населено място], с което е спазено изискването по чл. 140, ал. 1 от НПК. От съдържанието на този разпит не възниква съмнение за физическо или психично състояние, ограничаващи възможността детето да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях. Доколкото свидетелката е била малолетна не е следвало да бъде предупредена за отговорността, но допуснатото нарушение, в случая, не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като не е ограничило процесуалните права на Ч. в качеството му на обвиняем. На първо място в касационната жалба са развити доводи за наличие на предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Акцентира се на младата възраст на подсъдимия (на 25 г.), изразеното съжаление и разкаяние за извършеното, критичното му отношение към случилото се, трудовата му ангажираност, оказаното съдействие на разследващите органи и неосъществения надзор от майката спрямо починалото дете, ниското съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия (0,14 промила над допустимото), превишение на скоростта за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП едва с 12 км/ч и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Същите обстоятелства са посочени и пред въззивната инстанция, която на л. 99 – л. 100 от решението е развила своите съображения за липсата на основания за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Настоящата инстанция е съгласна с решението на БАС. Изброените смекчаващи отговорността обстоятелства, от които безусловно следва да се изключи съпричиняване на вредоносния резултат от дете на 3 години и 7 месеца, не са многобройни и сред тях няма изключително такова. Младата възраст, с оглед недоразвитата ценностна система, може да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и след категоричното предупреждение срещу Ч. от контролните и правоохранителни органи и съда да не управлява МПС без правоспособност. Установената концентрация на алкохол, „сравнително ниска“ според защитата и превишението на разрешената скорост с 12 км/ч, в съчетание с липсата на правоспособност, са в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния резултат и не следва да се приемат като смекчаващи отговорността обстоятелства. Изразеното съжаление и разкаяние е характерно за непредпазливите престъпления, поради което тяхната относителна смекчаваща сила е незначителна. Останалите сочени обстоятелства (оказаното съдействие на разследващите и поведението на майката на починалото дете) се отчетени от въззивната инстанция при преценката на наказанието на Ч., довела до намаляване на определеното наказание с приложението на чл. 58а от НК от шест на пет години лишаване от свобода. Това наказание не е явно несправедливо с оглед вменените три квалифициращи признака от състава на престъплението, предходните санкции на Ч., наложени три пъти по административен ред за управление на МПС без правоспособност (л. 23, ДП), съдебното му минало – осъждан условно за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК на три месеца лишаване от свобода, в изпитателния срок на което осъждане е извършил настоящото престъпление, ниската възраст на пострадалото дете и допуснатото при деянието нарушение и на чл. 117 от НК, което е останало извън обхвата на повдигнатото престъпление. Във връзка с посоченото жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76 от 27.06.16 г., постановено по ВНОХД № 80/16 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................