2 Р Е Ш Е Н И Е № 354 София, 04.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 840/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение №510 от 22.06.2012г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Г. С. Б. чрез пълномощника - адвокат Р. от ВАК, на въззивно решение №524 от 21.04.2011г. на ОС Варна, постановено по в. гр. д. № 146/11г., В ЧАСТТА , с която е отменено решение № 9659/21.06. 10г., постановено по гр.д. № 7866/09г. на В., В ЧАСТТА, с която е допусната делбата между Д. Н. А. и Г. С. Б. на недвижимия имот - апартамент № ..., находящ се в [населено място], [улица], №... , етаж.... , при квоти по ½ ид.ч.за всеки един, като вместо това е допусната делбата на същия недвижим имот при квоти: 13956/16000 ид.ч. за Д. Н. А. и 2044/16000 ид.ч. - за Г. С. Б.. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, поради нарушение на процесуалните правила. Поддържа се от касатора, че след като в придобивната сделка като купувачи са участвали и двамата съпрузи, то квотите в съсобствеността са равни и е без значение за правото на собственост произхода на средствата, кой от тях е платил цялата или част от цената и с какво намерение.Искането е за отмяна на решението в атакуваната част и определяне на равни квоти, при които да се допусне делбата. Ответницата по касация Д. Н. А. взема становище за неоснователност на касационната жалба. С решението си в атакуваната му част варненски окръжен съд е отменил частично решението на варненски районен съд досежно определяне на квотите на съделителите по отношение на допуснатия до делба недвижим имот и е уважил възражението на Д. Н. А. за преобразуване на лично имущество от придобития по време на брака апартамент като е допуснал делбата при квоти: 13956/16000 ид.ч. за Д. Н. А. и 2044/16000 ид.ч. - за Г. С. Б.. За да постанови този резултат съдът е приел за неоснователно възражението на съделителя - настоящ касатор, за неприложимост на чл. 21 СК (отм.) поради закупуването на жилището на името на двамата съпрузи като е изложил съображения, че разпоредбата изрично регламентира възможността за придобиване на част от имуществото по време на брака като индивидуална собственост, както и, че съделителката Д. Н. е осъществила пълно и главно доказване на възражението си. С цитираното по-горе определение №510 от 22.06.2012г. е касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос : “основателно ли е възражение по чл. 21 СК (отм.) при участие на двамата съпрузи като купувачи в придобивната сделка” . Както е посочено и в определението, постановено по реда на чл.288 ГПК, този въпрос е релевантен за изхода на спора, тъй като представлява основното, изложено от въззивния съд , съображение за обосноваване на решаващия извод за основателност на възражението на съделителката с правно основание чл.21 СК/отм/. За да допусне въззивното решение до касационна проверка съставът на ВКС е констатирал, че даденият с атакуваното решение отговор на въпроса е в противоречие с разрешението на същия, дадено в Решение № 789 от 25.09.1998г. по гр.дело № 1349/1997г. на IІ г.о. на ВКС; Решение № 92 от 27.02.2003г. по гр.дело № 609/2002г. на I г.о. на ВКС; Решение № 964 от 17.10.2008г. на I г.о. на ВКС по д.№3000/2007г. В посочените решения се приема, че щом като двама съпрузи купуват общо един имот, той е съпружеско имущество, независимо от произхода на средствата, с които е закупен. Във връзка с въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС споделя разбирането, застъпено в цитираните решения на ВКС. В случая даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие и със задължителната съдебна практика, намерила израз в Решение № 243 от 25.05.2011г. на ВКС, ІV ГО, постановено по гр.д.№1300/2010г. и Решение № 848 от 26.11.2010г. на ВКС, І ГО, постановено по гр.д.№153/2010г. Така в посочените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, ВКС приема, че когато придобивното основание на придобитото по време на брака на съпрузите имущество е договор за покупко-продажба, сключен от двамата съпрузи като страна по сделката и за покупната цена е вписана сумата , платена напълно и в брой от купувачите, съобразно разпоредбата на чл. 183 и сл. ЗЗД правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са равни, при липсата на други уговорки по договора. Това е така, защото договорът за покупко-продажба е консенсуален договор и транслативният ефект на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците по нея. След като двамата съпрузи са участници по договора , то вещното право / собствеността на процесния апартамент/ е придобито от двамата купувачите. Обстоятелството, че единият съпруг е дал средства, които имат личен , извънсемеен характер не създава възможност за придобиване право на собственост на лично основание / доколкото не е налице скрито упълномощаване, симулация, / поради липса на законова основа за това- чл.183 и сл. ЗЗД. Законовата презумпция на чл. 30 ал.2 ЗС за равенство на дяловете, когато купувачите са по-вече от едно лице и в договора не е упоменато друго относно правата, е оборима, но при налично споразумение относно дяловете. Според даденото по-горе разрешение въззивното решение в атакуваната част е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон - чл.21 ал.1 СК от 1985 г. / отм./, във вр. с чл. 183 и сл. ЗЗД. Същото следва да се отмени като с оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК, настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора. Установено е по делото, че процесният недвижим имот е придобит по силата на договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи през времетраенето на брака им. При тези данни неправилно въззивния съд е приел за установена трансформация на лични средства на единия съпруг- ответницата по касационната жалба. В случая с оглед на безспорното обстоятелство, че жилището е закупено за нужди на семейството, на името на двамата съпрузи, не може да се приеме за установено, че придобития по време на брака апартамент, е индивидуална собственост на съпругата. В договора като страна при покупката е вписан и съпругът, т.е. Д. Н. е приела, че и Г. С. има принос в придобиването. Дори и в случаите, когато всички платени суми са били лични на единия съпруг, е налице хипотезата на дарение в полза на другия съпруг-купувач и без отмяна на сделката на основание чл.105 СК от 1985г./отм./, не може да се приеме за оборена презумпцията на чл.19, ал.1 СК/отм./ за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и доколкото изрично не е уговорено нещо друго с договора или с изрично съглашение, придобитият дял от другия съпруг - Г. С. , следва да бъде зачетен в пълен обем. След като имотът е придобит на името на двамата бивши съпрузи по време на брака им, съгласно чл.19 СК/отм./ същият е станал съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, а според чл.27 СК/отм./ техните права в съсобствеността са равни. Обосновава се извод , че при постановяване на въззивното решение законът е приложен без да се съобрази правната същност на придобивното основание на делбения имот и без да се съобразят правните последици на сключената сделка. Обективираната в нотариалния акт сделка по съществото си е консенсуален договор и транслативният й ефект настъпва в патримониума на договарящите лица – купувачи с постигане съгласието по основните елементи на договора. Като не е съобразил това , въззивният съд е постановил неправилен, в нарушение на материалния закон съдебен акт, игнорирайки правата придобити от касатора като страна по договора за покупко-продажба. Констатирания порок налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се приеме , че е налице съсобственост, подлежаща на ликвидиране чрез съдебна делба при равни за страните квоти. Съобразно изхода на делото разноски в полза на ответницата по касационната жалба не се следват, а същата следва да заплати на касатора сторените в касационното производство разноски, така както са документирани по делото и отразени в представения списък на разноските в размер 960лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯВА въззивно решение №524 от 21.04.2011г. на ОС Варна, постановено по в. гр. д. № 146/11г., В ЧАСТТА , с която е отменено решение № 9659/21.06.10г., постановено по гр.д. № 7866/09г. на В. В ЧАСТТА, с която са определени равни квоти за съделителите , като вместо това е допусната делбата на същия недвижим имот при квоти: 13956/16000 ид.ч. за Д. Н. А. и 2044/16000 ид.ч. - за Г. С. Б., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: Делбата на недвижимия имот - апартамент №..., находящ се в [населено място], [улица], №... , етаж... , да се извърши между Г. С. Б. и Д. Н. А. при равни квоти - по 1/2 ид. част. ОСЪЖДА Д. Н. А. да заплати на Г. С. Б. сумата 960лв., представляваща сторени в касационното производство деловодни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: