7 Р Е Ш Е Н И Е № 4 С., 05.02.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 3480/ 2014 година Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Р. Рончев - от [населено място] срещу Решение № 518/13.08.2014 г. по гр.д.№569/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение № 79/27.02.2014 г. по т.д.№ 977/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от И. Р. Рончев - от [населено място] срещу Д. В. К. - от [населено място] за признаване за установено, че ищецът има вземане 40 000 лв. срещу ответника по запис на заповед от 02.02.2012 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК по ч.гр.д. №3668/2012 г. на ПРС, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че въззивният съд е разгледал възражение на ответника за издаване на записа на заповед при заплаха, каквото ответникът не е направил и каквото оплакване не е въвел във въззивната жалба, с което съдът е нарушил чл. 269 ал. 1 изр. 2 ГПК, съгласно ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Прави оплакване за неправилна преценка на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон - съдът е пренебрегнал доказателствената сила на записа на заповед по отношение на датата, оказал е недопустимо съдействие на ответника, като е разгледал възражение, което е преклудирано, възприел е защитата само на ответника и е нарушил изискването за равни възможности на страните за упражняване на предоставените им процесуални права и диспозитивното начало. Заключава, че тъй като няма оспорване от ответника на датата, обвързващата доказателствена сила на записа на заповед задължава съда да установи, че е достоверна вписаната дата и че не е опорочено волеизявлението на ответника и иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се уважи. Ответникът по касационната жалба Д. В. К. - от [населено място] оспорва същата, като неоснователна, като възразява, че в срока по чл. 131 ГПК е направил възражение, че е подписал записа на заповед под заплаха, което възражение съдът е включил в доклада по чл. 146 ГПК и че е доказал възражението си, по което съдът е направил обосновани фактически и правни изводи. Счита, че не е поставен в привилигировано положение; че съдът е разгледал възраженията и доводите на двете страни; не е пренебрегнал формалната доказателствена тежест на записа на заповед; анализирал е събраните доказателства и е постановил законосъобразно решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба, и като провери правилността на решението, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 545 от 08.10.2015 г., постановено по делото, по въпросите: може ли съдът да разгледа възражение, въведено от ответника след изтичане на срока за отговор; служебното начало допуска ли съдът да се произнесе по незаявени възражения; може ли съдът да оказва съдействие на страните извън рамките, поставени с чл. 7 ал. 1 и чл. 8 ал. 2 и ал. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК; както и по въпроса за правомощията на въззивната инстанция и за извършваната служебна проверка на правилността на обжалваното решение. Съобразно създадената от ВКС практика, въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, следва да получат следните отговори: По първия въпрос: Съгласно т.4 на ТР №1/09.12.2013 г. по т.д. №1/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК възраженията на ответника срещу предявения иск, се преклудират с изтичане срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ал. 1 ГПК, ответникът губи възможността да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, които пропуски, допуснати поради собствената си небрежност, не може да отстрани. В този смисъл е и приетото от ВКС в постановените на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Р.№429/21.06.2010 г. по гр.д.№1151/2009 г. на ВКС, І г.о. и Р.№60 /10.04.2013 г. по гр.д.№ 896/2012 г. на ІІІ г.о.: когато възраженията на ответника не са своевременно заявени до изтичане на срока за отговор по чл. 131ал. 1 ГПК, се преклудира възможността ответникът да ги направи по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Съгласно Р.№429/21.06.2010 г. по гр.д.№ 1151/2009 г. на ВКС, І г.о., съдът на основание чл. 146 ал. 2 ГПК е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства, само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на които те се основават и не може с указанията си до страните относно защитната им позиция, да нарушава основен принцип - състезателното начало - гарантиращ безпристрастността при разглеждане на спора - чл. 8 ГПК; обхватът на задължението на съда по чл. 146 ал. 2 ГПК за даване на указания, израз на служебното начало в процеса, е ограничен от съдържанието на отговора на исковата молба и при спазване на преклузивните срокове по чл. 370 ГПК, респ. чл. 373 ал. 2 ГПК. В Р.№315/07.12.2010 г. по гр.д.№ 3555/2008 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че е недопустимо с многократните си указания съдът да помага на една от страните, което накърнява изискването за равни възможности за упражняване на предоставените права. С оглед посочената съдебна практика следва да се обобщи, че съдът не може да разгледа възражение, въведено от ответника след изтичане на срока за отговор; служебното начало не допуска съдът да се произнесе по незаявени възражения; съдът не може да оказва съдействие на страните извън рамките, поставени с чл.7 ал.1 и чл. 8 ал. 2 и ал. 3 ГПК. По втория въпрос: за правомощията на въззивната инстанция и за извършваната служебна проверка правилността на обжалваното решение. Съгласно Р.№255/11.07.2011 г. по гр.д.№587/ 2010 г. ІV г.о.; Р.№702/ 05.01. 2011 г. по гр.д.№1036/09 г. на ІV г.о. и Р. №643/12.10.2010г. по гр.д. № 1246/ 2009 г. на ІV г.о. и т.1 на ТР №1/09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК в правомощията на въззивната инстанция не се включва служебна проверка на правилността на обжалваното решение, за която проверка въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата пороци. Въззивният съд, за да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответника 40 000 лв. по запис на заповед от 02.02.2012 г., е приел, че ответникът е оспорил иска с възражения: че записът на заповед е издаден, за да обезщети имуществените вреди от ПТП, настъпило в Румъния - увреждания на товарния автомобил и ремаркето, предоставени на ответника, като шофьор; че записът на заповед е антидатиран, като издаден в Румъния на 03.02.2012 г. след настъпване на ПТП и че записът на заповед е унищожаем, като издаден следствие заплаха и принуда. Като е обсъдил доводите на страните и е анализирал гласните доказателства, съдът е приел, че записът на заповед с дата 02.02.2012 г., когато ответникът вече е бил в Румъния, ответникът е издал на 03.02.2012 г., след като е настъпило ПТП на 03.02.2012 г., че ответникът в състояние на силен стрес непосредствено след катастрофата и без да е преодолял преживения шок, е подписал записа на заповед под влияние на страх, свързан с живота и сигурността на най-близките му хора, „че нещо лошо ще се случи със семейството му - на съпругата и детето му”, която заплаха е в състояние да възбуди основателен страх. Обосновал е, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 30 ЗЗД, че упражненото заплашване води до недействителност на волеизявлението, при което липсва свобода на волята за подписване на записа на заповед, към който, като едностранна правна сделка, съответно се прилагат правилата относно договорите - чл. 44 ЗЗД. По съображения, че е основателно възражението за унищожаемост и са отпаднали с обратна сила възникналите с подписването на менителничния ефект правни последици, съдът е отхвърлил иска за установяване на вземането, тъй като недействителният запис на заповед не ангажира отговорността на ответника. Решението е неправилно следствие уважаване от въззивния съд на възражение на ответника, което е било преклудирано и не е следвало да бъде обсъждано. С Молбата от 08.04.2013 г., подадена след изтичане на срока по чл. 367 ал. 1 ГПК, ответникът е възразил освен, че е антидатиран записът на заповед, за което има направено в срок възражение с Молбата от 20.02.2013 г., още и с възражение, че е подписал записа на заповед при заплаха и принуда. Последното възражение ответникът не е направил в срока за отговор, за което не е бил лишен от възможност, а не го е направил в срок поради собствената си небрежност, с което е загубил възможността да го направи по - късно, като не е доказал пропускът да се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Първоинстанционният съд е разгледал възражението, като е приел, че се касае за довод, като защитна позиция на иска, което възражение е отхвърлил като неоснователно, а въззивният съд е разгледал и уважил възражението, без да се произнесе по довода на ищеца, че било преклудирано. Това възражение е правоизключващо възражение на ответника на претендираното от ищеца право, основано на записа на заповед, което възражение ищецът би могъл да оспори и по което да ангажира доказателства за установяване на твърдени от него факти във връзка с действителността на записа на заповед, затова ответникът следва да заяви възражението в срока по чл. 367 ал. 1 ГПК и не се касае за правни доводи и съображения, които съдът може да обсъжда, без да са заявени в срок. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Р.№310/30.07.2010 г. по гр.д. №1086/ 2009 г., II г.о., Р.№ 67/06.07.2010 г. по т.д. № 898/2009 г., І т.о. и Р.№108/ 08.10.2015 г. по т.д. № 2263/2014 г. на ІІ т.о. Поради това е неоснователен доводът на жалбоподателя, че възражението за унищожаемост на записа на заповед, е направил в срок, тъй като първоинстанционният съд го е включил в доклада. Така въззивният съд е оказал съдействие на ответника по делото извън рамките, поставени с чл.7 ал.1 и чл. 8 ал. 2 и ал. 3 ГПК, което е в противоречие с т.4 на ТР №1/09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с Р.№429/21.06. 2010 г. по гр.д.№ 1151/2009 г. на ВКС, І г.о., С Р.№429/21.06.2010 г. по гр.д.№1151/2009 г. на ВКС, І г.о. и Р.60/10. 04.2013 г. по гр.д.№ 896/2012 г. на ІІІ г.о. и Р.№315/ 07.12.2010 г. по гр.д. №3555/2008 г. на ВКС, ІV г.о. Тъй като във въззивната жалба на ответника се съдържа оплакване за нарушаване на чл. 146 ГПК при изготвяне на доклада по делото и разпределение тежестта на доказване, въззивният съд е следвало да отговори на направеното оплакване. При проверката си относно изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК е следвало да изложи и съображения основателно ли е било възражението на ищеца, че е преклудирано възражението за унижощаемост на записа на заповед и дали се касае за защитна позиция на иска, както е прието в доклада, след което да прецени кои са релевантните за спора факти и правилно ли е разпределена доказателствената тежест, съответно да прецени подлежи ли на доказване и обсъждане твърдяното от ответника обстоятелство за издаване на записа на заповед при заплашване. Постановеното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото следва да бъде решено от настоящата инстанция след обсъждане на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства, без обсъждане на преклудираното възражение на ответника за унищожаемост на записа на заповед, като издаден при заплашване. Записът на заповед, за установяване вземането по който ищецът предявява иска, е издаден от ответника по делото, което обстоятелство той не оспорва, оспорва мястото и датата на издаване с възражение, че е издал записа на заповед в Румъния след реализираното от него на 03.02.2012 г. ПТП, във връзка с възражението си, че записът на заповед обезпечава причинените при ПТП на автомобила и ремаркето вреди и че е издаден при заплашване. Възражението на ответника за друга дата на издаване, различна от тази, посочена в документа, е неоснователно. От показанията на св. Б. М. К. - съпруга на ответника и на св. Г. Д. Х. не се установява спорното обстоятелство за датата на издаване на документа - свидетелката възпроизвежда факти, известни й от съпруга й, а свидетелят не знае кога записът на заповед е издаден. От представените от ответника писмени доказателства: фактури, фискални бонове, кантарни бележки от 02.02.2012 г., въз основа на които поддържа, че на посочената дата още е бил в [населено място], също не може да се направи извод, че записът заповед не е издаден на твърдяните от ответника дата и място. Поради това следва да се приеме, че ответникът не е доказал възражението си за издаване на записа на заповед на друга дата от посочената в него. Възражението на ответника, че записът на заповед обезпечава имуществената му отговорност, като шофьор, спрямо работодателя, във връзка с нанесените щети на автомобила и ремаркето при реализираното в Румъния ПТП в случай, че изплатеното на собственика на автомобила и ремаркето застрахователно обезщетение не покрие изцяло вредите, също е неоснователно. Ищецът не поддържа записът за заповед да е издаден от ответника за обезпечаване на каузално правоотношение на страните, поради което тежестта да докаже такова правоотношение е на ответника. Св. Г. Д. Х. описва установената от работодателя практика шофьорите със сключване на трудовите си договори да подписват записи на заповед във връзка с евентуални липси на камиони и резервни части, но от показанията на посочения свидетел не се установява каква точно е била уговорката между работодател и шофьор, за обезпечаване на която ответникът твърди, че е издал записа на заповед, нито, че е имало уговорка във връзка със застрахователно обезщетение за ПТП; ответникът не доказва за реализирано в Румъния ПТП собственикът на автомобилите да е получил застрахователно обезщетение и в какъв размер - за да има някаква разлика, която ответникът евентуално да дължи с оглед обезпечителната функция на издадения запис на заповед, ако се приеме, че той има връзка с поддържаното каузално правоотношение. По изложените съображения, след отмяна на решението, следва да се уважи искът за установяване вземане на ищеца 40 000 лв. въз основа на издаден от ответника запис на заповед от 02.02.2012 г., предявен на издателя, със законната лихва от 09.03.2012 г. - датата на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 т. 9 ГПК На ищеца по делото следва да се присъдят разноски: за заповедното производство 1501 лв.; за първоинстанционното производство 3800 лв.(800 лв.-д.т. и 3000 лв.-адв.хонорар); за въззивната инстанция 1730 лв. - адв.хонорар, определен съгл. чл.7 ал.2 т.4 от Нар.№1/2004 г. за мин. адв. възн., до какъвто размер следва да се уважи възражението за прекомерност на ответника; и за касационната инстанция 830 лв.- д.т, като ищецът не представя доказателства да е платил адвокатски хонорар, посочен в Договор за правна защита и съдействие от 10.09.2014 г. - общо разноски 6360 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 518 от 13.08. 2014 г. по гр.д.№569/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от И. Р. Рончев - от [населено място] срещу Д. В. К. - от [населено място], че ищецът има вземане срещу ответника 40 000 (четиридесет хиляди) лв., въз основа Запис на заповед от 02.02.2012 г., с падеж на предявяване до 03.03.2012 г., със законната лихва, считано от 09.03.2012 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 9 ГПК № 2248/12.03.2012г. по ч.гр.д.№ 3668/2012г. на РС - Пловдив. ОСЪЖДА Д. В. К. - от [населено място] да плати на И. Р. Рончев - от [населено място]: 1501 лв. - разноски, направени в заповедното производство, която сума е включена в посочената Заповед за изпълнение и издадения изпълнителен лист, както и 6360 лв. - разноски общо за трите съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: