Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 303
София, 18.04.2022 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА


изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3036/2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. А., подадена от особения й представител адвокат Ж. Н., срещу решение №261651 от 11.03.2021 г. по в. гр. дело №3761/2020 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №ІІ-55-10658 от 14.01.2020 г. по гр. дело №35195/2018 г. на Софийския районен съд в обжалваната част. С първоинстанционното решение Н. А. А. е осъдена да заплати на „Олимп- Ю.В. - имотите в София“ ЕООД, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата от 4410 евро - неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане на уговореното възнаграждение за осъществено посредничество при закупуване на имот, съгласно т.3.7, пр.1 от договор за поръчка от 07.07.2015 г. между страните, ведно със законната лихва от 30.05.2018 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 4644 евро.
Ответникът по касационната жалба – „Олимп-Ю.В.-имотите в София“ ЕООД, [населено място], чрез адвокат В. Волева, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски.
Въззивният съд е приел за валидно и допустимо първоинстанционното решение в обжалваната му част, като е препратил към мотивите му. Направен е извод, че между страните с подписването на представения по делото протокол за оглед от 07.07.2015г. с сключен договор за поръчка с посоченото в протокола съдържание. Въпросният протокол съдържа всички необходими съществени елементи на договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД. Ответникът като възложител се е задължил да заплати на ищеца - изпълнител възнаграждение за осъществено посредничество при покупко- продажба на недвижим имот, изразяващо се в осигуряване на оглед, участие при воденето на преговори, организиране на срещи с продавача и подписване на предварителен или окончателен договор за покупко- продажба. Ясно са посочени правата и задълженията на страните, включително размера на дължимото възнаграждение (3,6% от договорената между продавача и купувача цена на имота), както и последиците от неизпълнение на задълженията на възложителя да се въздържа от директни преговори с продавача и да заплати възнаграждение на изпълнителя, изразяващи се в заплащането на уговорената в т.3.7. неустойка. Клаузата за неустойка не е нищожна. Тя е индивидуално договорена с ответника и не излиза извън рамките на обичайната си обезщетителна и санкционна функция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1. Действителна ли е клауза за неустойка с потребител, съгласно която едновременно се предвижда заплащане на комисионно възнаграждение, както и обезщетение за неплащане на същото това възнаграждение. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решение № 57 от 07.06.2011 г. по т. дело № 463/2010 г. на ІІ т.о.
2. Налице ли е индивидуалното договаряне на клауза в потребителски договор по образец, при положение, че търговецът не е доказал възможността на потребителя да се запознае и да договаря клаузите по договора. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 98 от 25.07.2017 г. по т.д. № 535/2016 г. на І т.о., решение № 231 от 06.03.2018 г. по т.д. № 875/2017 г. на І т.о. и решение № 65 от 06.07.2018 г. по т.д. № 1556/2017 г. на І т.о.
В изложението се твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно – предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Изложени са и оплаквания по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №261651 от 11.03.2021 г. по в. гр. дело №3761/2020 г. на Софийския градски съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.
Двата повдигнати въпроса не са относими, защото не обусловили изхода на спора. Въззивният съд е приел, че не се установява да са налице предпоставките за прогласяване нищожността на клаузата, с която е уговорена неустойката. Изрично е посочено във въззивното решение, че както от самия текст на тази клауза, така и от останалите събрани по делото доказателства, включително показанията на разпитания свидетел се установява, че неустойката е индивидуално договорена с ответника и не излиза извън рамките на обичайната си обезщетителна и санкционна функция. Автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на критерии като естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл е ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.
Съобразно изхода на спора, на ответника „Олимп-Ю.В.-имотите в София“ ЕООД трябва да се присъдят 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №261651 от 11.03.2021 г. по в. гр. дело №3761/2020 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Н. А. А., със съдебен адрес – [населено място], да заплати на „Олимп-Ю.В.-имотите в София“ ЕООД, [населено място], 800 лв. деловодни разноски.

Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1.



2.