4 Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София, 17.05.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова гражданско дело № 2781/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Подадена е касационна жалба вх.№ 4907 от 25.05.2017г. от М. А. К. против въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 159 от 12.04.2017г. по гр.д.№ 193/2017г. Ответникът [община] не е подал отговор на касационната жалба. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 288 ГПК № за проверка на допустимостта на съдебното решение по предявен установителен иск за собственост на земеделски земи, за които не е приключила процедурата за възстановяване на собствеността. С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд - Велинград № 160 от 03.06.2016 г. по гр.д. № 611/2014 г., с което е отхвърлен предявеният от М. А. К. иск за признаване за установено по отношение на [община], че е собственик по силата на земеделска реституция и давностно владение на имот с планоснимачен № 1239 с площ от 700 кв.м., за който е отреден парцел ХХІІІ кв. 95в по действащия план на [населено място], [община]. Въззивният съд е приел, че за да бъде уважен предявеният иск за собственост, основан на земеделска реституция, е необходимо да се установи идентичност между възстановения имот и процесния. В настоящия случай решението на поземлената комисия , с което ищецът М. А. К. твърди, че му е възстановена собствеността върху имот № 1553, е постановено на 04.02.1993 г. при действието на чл. 18ж ППЗСПЗЗ в редакцията в ДВ, бр. 34 от 1992 г., изискваща в него да е описан размерът и категорията на имота, местоположението му, граници и съседи, както и ограниченията на собствеността с посочването на основанията за тях. Решението на поземлената комисия [населено място] № 1553 от 04.02.1993г., на което се позовава ищецът и твърди, че го легитимира като собственик, не съдържа надлежно индивидуализиране на имота – обозначени са само площта, категорията и местността, в която се намира имотът, без да са посочени граници. При това съдържание на решението според въззивния съд не може да се установи идентичност между процесния имот и възстановения. По второто въведено в исковата молба като евентуални основание за придобиване на собствеността – придобивна давност, съдът е изложил съображения, че разпитаните по делото свидетели са дали общи и противоречиви показания по отношение владението и от тях не може да се направи извод , че ищецът е доказал по несъмнен и убедителен начин претендираните от него права на оригинерно основание. Освен това съдът е посочил, че съществува законна пречка имотът да се придобие по давност - на основание § 2 Закон за допълнение на ЗС ДВ бр. 46/2006 г., с последващи изменения до ДВ бр. 107/2014 г., давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2017 г. Въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 159 от 12.04.2017г. по гр.д.№ 193/2017г. и потвърденото с него решение на Районния съд - Велинград № 160 от 03.06.2016 г. по гр.д. № 611/2014 г. са частично недопустими. В исковата молба ищецът М. А. К. твърди, че е собственик на процесния имот по силата на земеделска реституция и по давностно владение на имот с планоснимачен № 1239 с площ от 700 кв.м., за който е отреден парцел ХХІІІ кв. 95в по действащия план на [населено място], [община]. С исковата молба е представено решение на поземлената комисия [населено място] 1553 от 04.02.1993г. С т. 8 от това решение е възстановено в реални граници правото на собственост на наследниците на Х. М. К., починала на 29.12.1953г. на нива от 1 декар, седма категория, намиращ се в строителните граници на [населено място] м. „Студен Въбел“. Други индивидуализиращи белези на имота не са посочени. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, според която правното действие на решенията на органите на поземлена собственост следва да се преценява съобразно действащата законова уредба към момента на постановяването им и правилно е приел, че към датата на подаването на заявлението за възстановяване на имотите - 16.01.1992 г. не е имало изискване в чл. 13 ППЗСПЗЗ за прилагане към заявлението за възстановяване на земи в строителните граници на населените места удостоверение от техническата служба на общината, че имотът е нанесен в кадастралния план. Решението на поземлената комисия , от което ищецът извежда правото си на собственост, е постановено при действието на чл. 18ж ППЗСПЗЗ в редакция от ДВ, бр. 34 от 1992 г. съгласно която то трябва да съдържа размерът и категорията на имота, неговото местоположение, граници и съседи, както и ограниченията на собствеността с посочването на основанията за тях, каквито данни решението не съдържа. От този верен извод обаче не следва както е приел, въззивният съд, че предявеният иск за собственост е неоснователен, тъй като не може да се установи идентичността на процесния имот и имота, описан в т. 8 от решение № 1553/04.02.1993 г. на Поземлена комисия – Ракитово. Решението на поземлената комисия, постановено преди изменението на чл. 14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ ДВ бр. 45 / 1995 г., в което имотът, подлежащ на възстановяване не е индивидуализиран нито с граници, нито според заснемането му по стар кадастрален план има характер на предварително решение, с което се признава правото на възстановяване на собствеността. Органът на поземлената собственост следва да довърши процедурата по възстановяване на собствеността и да индивидуализира възстановения имот според сегашните му граници респ. заснемането му по плана на възстановената собственост. До приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността, е недопустимо предявяване на положителен установителен иск за собственост от правоимащите лица поради липсата на положителната процесуална предпоставка да е налице реституиран обект в реални граници - решение № 410 по гр.д.№ 397/1993г. на ВС, петчленен състав, решение № 24 по гр.д.№ 1912/1997г. на ВС, ІV г.о. и определение №7 по ч.гр.д.№ 1416/2008г. на ВКС, ІІ г.о. С оглед на изложеното постановените по съществото на спора решения на първоинстанционния и въззивния съд, с които предявеният иск е приет за неоснователен и е отхвърлен на поддържаното главно основание - възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, следва да се обезсилят като постановени по недопустим иск, а производството по делото следва да бъде прекратено. По отношение на евентуално поддържаното основание – придобивна давност, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като изложените от въззивния съд съображения са в пълно съответствие с със задължителната практика на ВКС по чрл.290 ГПК /С.. мотивите на ТР 3/2017г. на ВКС, ОСГК както и поради недопустимостта да се придобива по давност земеделски имот, за който е налице висяща процедура за възстановяване на собствеността – решение по гр.д.№ 2949 на ВКС, І г.о. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 159 от 12.04.2017г. по гр.д.№ 193/2017г. и потвърденото с него решение на Районния съд Велинград № 160 от 03.06.2016 г. по гр.д. № 611/2014 г., с което е отхвърлен предявеният от М. А. К. иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на [община], че е собственик по силата на земеделска реституция на имот с планоснимачен № 1239 с площ от 700 кв.м., за който е отреден парцел ХХІІІ кв. 95в по плана на [населено място], [община] и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 159 от 12.04.2017г. по гр.д.№ 193/2017г. в останалата част, с което е потвърдено решението на Районния съд Велинград № 160 от 03.06.2016 г. по гр.д. № 611/2014 г., с което е отхвърлен предявеният от М. А. К. иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на [община], че е собственик на основание придобивна давност на имот с планоснимачен № 1239 с площ от 700 кв.м., за който е отреден парцел ХХІІІ кв.95в по плана на [населено място], [община]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: