Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр.София, 08.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 642/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от главния прокурор на Р. Б. за възобновяване на въззивно чнд № 284/2010 год. на Видинския окръжен съд и отмяна на решение № 93/05.07.2010 год. в частта, с която е потвърдил приложението на чл.24 НК за първите две съвкупности, конкретизирани в протоколното определение от 04.05.2010 год. по чнд № 448/2010 год. на Видинския районен съд, по отношение на осъдения П. С. М.. Обосновава се с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият П. С. М. лично и чрез назначения по негово искане служебен защитник обосновават основателността на искането с увеличаване на наказанието с приложението на чл.24 НК за наказания, наложени за извършени преди повече от десет години престъпления, които са изтърпени. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: В. окръжен съд с решение № 93/05.07.2010 год. по въззивно чнд № 284/2010 год. потвърдил определението от 04.05.2010 год. по чнд № 448/2010 год. на Видинския районен съд, с което на основание чл.25-чл.23 НК наложил едно общо, най-тежкото наказание от определените с влезли в сила присъди по 16 нох дела, които съобразно времето на извършване на престъпленията и на влизане в сила на присъдите, групирал в четири съвкупности. Всяко едно от определеното като общо наказание лишаване от свобода увеличил на основание чл.24 НК. Прилагането на предвидената от законодателя правна възможност мотивирал с едни и същи съображения – „упоритата престъпна дейност, многократните осъждания”. В първата съвкупност съдът включил наказанията по нохд № 133/1995 год. на П. военен съд за извършено престъпление на 21.08.1994 год., присъдата по което е влязла в сила на 20.11.1995 год., както и това по нохд № 509/1992 год. на Видинския районен съд за извършено престъпление като непълнолетен на 15.09.1991 год. Присъдата влязла в сила на 22.11.1996 год. Във втората съвкупност са включени: нохд № 126/1998 год. на Видински районен съд, присъдата по което е влязла в сила на 20.06.1998 год. за извършено престъпление на 18.02.1998 год.; нохд № 409/1997 год. на Видинския районен съд. С присъдата, влязла в сила на 23.02.1998 год. е осъден за извършено на 07.09.1997 год. престъпление; нохд № 74/1997 год. – с присъдата, влязла в сила на 13.10.1998 год. осъждането е за престъпление, извършено на 06.01.1996 год.; нохд № 32/1998 год. – с присъдата, влязла в сила на 16.12.1998 год. осъждането е за престъпление, извършено на 21.08.1997 год.; нохд № 730/1997 год. – с влязлата в сила на 22.12.1998 год. присъда е наложено наказание за извършено на 22.08.1997 год. престъпление; нохд № 913/1998 год. – присъдата, влязла в сила на 02.07.1999 год., е за извършено престъпление за времето от м.юни 1996 год. до м.март 1997 год. и нохд № 208/2000 год., по което е постановена влязла в сила на 13.07.2000 год. присъда за престъпление, извършено на 10.11.1996 год. С изключение на наказанието по последното дело на осъдения са налагани наказания лишаване от свобода, вкл. и с присъдите по делата от първата съвкупност. В третата съвкупност са включени нохд № 420/2007 год. на Видинския районен съд като с влязлата в сила на 02.05.2007 год. присъда наложеното наказание е пробация за извършено на 17.02.2007 год. наказание и нохд № 426/2007 год., с присъдата по което, влязла в сила на 31.05.2007 год., е наложено наказание пробация за деяние, извършено на 21.03.2007 год. В четвъртата съвкупност са включени: нохд № 895/2007 год. – присъдата, влязла в сила на 31.10.2007 год. за престъпление, извършено на 14.08.2007 год.; нохд № 897/2007 год., по което влязлата в сила на 29.02.2008 год. присъда е за извършено престъпление на 01.08.2007 год.; нохд № 893/2007 год. влязлата в сила на 20.03.2008 год. присъда е за престъпление, извършено на 28.07.2007 год., нохд № 1599/2007 год. – присъдата, влязла в сила на 25.04.2008 год., е за извършено на 03.12.2007 год. престъпление и нохд № 602/2008 год., по което е постановена влязла в сила на 16.01.2009 год. присъда за извършено на 04.02.2006 год. престъпление. Наказанията, които са наложени на подсъдимия с всички посочени по-горе присъди са по вид „лишаване от свобода”. Правилно в процесуалната си дейност по приложението на чл.25-чл.23 НК първоинстанционният съд е обсъдил и въпроса за необходимостта от приложението на чл.24 НК. В този смисъл е вярно и решението на въззивния съд да оцени като изпълнено от първата инстанция процесуално задължение да се произнесе и по този въпрос, свързан с индивидуализация на наказанието. Неправилно обаче с въззивното решение е потвърдено определението на съда с общи мотиви и без да извърши оценка дали по отношение на наказанието за всяка от трите съвкупности законосъобразно е приложен чл.24 от НК от гледна точка на изискванията за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 НК, независимо, че с определените размери на увеличение няма нарушение. Законодателят е предвидил прилагането на чл.24 НК като възможност за случаите, когато наказанията са от един и същ вид при спазване на изрично предвидените в нормата предпоставки за законосъобразност. Но това не е решение, което да бъде основано на някаква абстрактна и свободна преценка, а само когато наказанието се оказва недостатъчно за постигане на целите по чл.36 НК за конкретния случай и когато само по този начин би могло да се постигне необходимия резултат относно целите на наказанието. Това означава съдът да обсъди цялостната престъпна дейност, обществената опасност на деянията,особеностите и обществената опасност на дееца, подбудите за извършване на престъпленията, времето на извършване на отделните престъпления, както и всички установени обстоятелства, имащи значение за индивидуализация на наказанието. Увеличаването на наказанието е възможност, която се прилага след като въз основа на цялостната преценка на всички относими обстоятелства съдът приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и не съответства на съвкупността от отделните деяния, както и че то не може да доведе до извод, че ще бъдат постигнати целите на наказанието, т.е. това означава, че не е достатъчно наказанията да са от един и същ вид, да има основание за налагане на общо наказание от определените по влезлите в сила присъди и да са спазени посочените в чл.24 НК предпоставки за законоустановеност на престъплението. От съдържанието на въззивното решение следва, че са налице всички предпоставки за увеличаване на наказанията, определени по първите две съвкупности, без да се мотивира защо намира, че това е необходимо по отношение на съвкупностите, включващи дела с влезли в сила присъди за извършени престъпления в периода от 1994-1997 год. Очевидно такава възможност теоретично е възможна, но и формална, особено след като данните указват на един отдалечен период от време/определението е постановено през 2010 год./, както и изтърпени вече наказания. Прилагането на чл.24 НК по отношение на наказанията по първите две съвкупности, както правилно е посочил и прокурора в искането си, е доста закъсняло, не е необходимо за постигане целите на чл.36 НК, а оценката, че е несправедливо, е произволна предвид данните за тежестта на извършените престъпления, наложените наказания за всяко едно от тях и времето на извършването им. Недопустимо е само поради наличието на някои формални предпоставки без необходимия анализ и преценка на всички относими обстоятелства да се утежнява положението на осъдения. Приложението на чл.24 НК по отношение на двете посочени по-горе съвкупности (първа и втора), увеличението на общото най-тежко наказание, съответно с 6 месеца и с 1 година и 6 месеца, е основание да се приеме, че решението е постановено при касационните основания по чл.48, ал.1, т.1 и т.3 НК, поради което решението в посочената му част следва да бъде отменено. В изложения смисъл искането е основателно и с оглед обстоятелството, че изводите са в полза на подсъдимия на основание чл.425, ал.1, т.3 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВЪЗЗИВНО чнд № 284/2010 год. на Видинския окръжен съд, ИЗМЕНЯ решение № 93/05.07.2010 год., с което е потвърдил протоколното определение от 04.05.2010 год. на Видинския районен съд по чнд № 448/2010 год. и ОТМЕНЯ в частта, в която е приложен чл.24 НК по първите две съвкупности по отношение на осъдения П. С. М.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала!