О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 131 гр. София, 13.03.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 06 март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 189 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма] чрез клона си „А. Б.-КЛОН БЪЛГАРИЯ”-гр.София срещу определение №3724/ 08.11.2016 г. по ч.т.д. №2729/16 на САС, с което е потвърдено определението на СГС от 10.05.2015 г. по т.д. №3279/2015 на СГС за спиране на производството по иска на банката с правно основание чл. 517 ал.4 ГПК срещу „Фореас О.” на основание чл.229 т.4 ГПК. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Ответната страна е депозирала отговор на същата, в който изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд се е позовал на наличие на основание по чл.229 т.4 ГПК за спиране на производството по иска по чл.517 ал.4 ГПК за прекратяване на ответното дружество, с оглед удовлетворяване вземанията на ищеца срещу съдружниците в него. За същите вземания, в полза на банката-кредитор, е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на договор за кредит по чл.417 ал.1,т.2 ГПК и изпълнителен лист / съкр.ИЛ/. Изложени са съображения за наличие на висящо производство по гр.д. № 6162/2014 на СГС, Първо г.о. по осъдителен иск на [фирма] срещу трите физически лица-съдружници в ответното дружество за сумата от 50 000 евро, дължими по договор за кредитна линия №434 /27.03. 2007 г. и анекси към него, който според съда, имал за предмет остатъка от сумата, която ответниците дължат след продажба на недвижим имот по изпълнително дело, което производство съдът е счел за преюдициално относно предмета на спора по спряното на основание чл.229 т.4 ГПК производство по иск по чл.517 ал.4 ГПК. В изложение на основанията за допускане до касация се поставят два въпроса, които по същество се свеждат до това, в кои случаи висящността на съдебен спор за вземане на ищеца, по иск по чл.517 ал.4 ГПК, срещу съдружниците в О. е основание за спиране на производството по иска по чл.517 ал.4 ГПК Частният касатор счита, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК-въпросът е решен в противоречие с Определение № 448/22.05.2012 г. по ч.т.д. № 188/12 на ВКС,Второ т.о.. В настоящият случай въпросът, в кои случаи висящността на съдебен спор за вземане на ищеца, по иск по чл.517 ал.4 ГПК, срещу съдружниците в О. е основание за спиране на производството по иска по чл.517 ал.4 ГПК се явява обуславящ изхода по спора, съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС-т.1. В посоченото определение на ВКС № 448/22.05.2012 г. по ч.т.д. № 188/12 на ВКС, Второ т.о., постановено по реда на чл.274 ал.2,изр.1, ГПК и нямащо характер на задължителна практика, е прието, че производството по отрицателен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК относно оспорване на съществуването на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и ИЛ, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, в което е взискателят е овластен да предяви иска по чл.517 ал.4 ГПК се явява обуславящо/преюдициално/ по отношение на производството по иска на същия за прекратяване на О. с цел удовлетворяване вземанията срещу съдружниците длъжници. Настоящият съдебен състав напълно споделя това становище. Наличието, обаче, на друго висящо производство по осъдителен иск между взискателя и съдружниците в О., за което не се установява да има характер на оспорване на съществуването на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и ИЛ, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, в което е взискателят е овластен да предяви иска по чл.517 ал.4 ГПК няма характер на висящ пред съда преюдициален спрямо иска по чл.517 ал.4 ГПК спор. Обстоятелството, дали предмет по висящ осъдителен иск са вземания, които частично се припокриват с предмета на изпълнението не е основание за спиране на производството, при положение , че процесните вземания са признати с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл.417 ал.1 ГПК и липсват данни тези вземания да са оспорени с иск по чл.422 ГПК . С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.2 ГПК за допускане до касация, а по същество въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно такова за спиране на производството се явяват незаконосъобразни, поради което О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3724/ 08.11.2016 г. по ч.т.д. №2729/16 на САС, с което е потвърдено определението на СГС от 10.05.2015 г. по т.д. №3279/2015 на СГС за спиране на производството по иска на банката с правно основание чл. 517 ал.4 ГПК срещу „Фореас О.” на основание чл.229 т.4 ГПК. ОТМЕНЯ определение №3724/ 08.11.2016 г. по ч.т.д. №2729/16 на САС, както и потвърденото с него определение на СГС от 10.05.2015 г. по т.д. №3279/2015. ВРЪЩА делото на СГС, VІ-18 с-в за продължаване на съдопроизводствените действия. . ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.