4 Р Е Ш Е Н И Е № 32 С. 25.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 4502/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1193 от 29.11.2013г., постановено по настоящото дело № 4502/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, ІІІ възз. с-в, № 193 от 22.04.2013г. по в.гр.д. № 228/2013г., с което е потвърдено решението на Елинпелинския районен съд, от 03.01.2013г. по гр.д. № 491/2012г., с което са отхвърлени предявените от С. В. Б. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответникът [фирма] със седалище [населено място], [община], чрез пълномощника адв. Г. Д. моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение на решение № 481/2011г. ІV г.о. на ВКС по материалноправните въпроси: какво следва да е същественото съдържание на договора за възлагане на управлението; необходимо ли е в същия да има поставена бизнес задача /план/, за да се обоснове правото на уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ; необходимо ли е съдът да направи обоснован анализ и тълкуване на съдържанието на договора за възлагане на управлението или е достатъчна констатацията за сключването на такъв. По поставените въпроси ВКС намира следното: С посоченото по-горе решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса „дали наличието на нова бизнес програма е условие за упражняване правомощието по чл. 328, ал. 2 КТ” е прието, че при сключването на нов договор за управление, независимо дали той е с ново лице и дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична като съдържание, всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време действието на договора. Настоящият състав на ВКС споделя правните изводи, изложени в решението на ВКС. С договора за управление /мениджърски договор/, сключен на основание чл. 141, ал. 7 или чл. 244, ал. 7 ТЗ, се определят конкретни икономически показатели, които управителят трябва да постигне, и чието неизпълнение е основание за възникване на договорната отговорност на управителя. Правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ по икономически съображения, без да се излагат мотиви, е дадено на управителя при сключен договор за управление на дружеството именно с оглед постигането на определени икономически резултати с нов управленски екип. Когато в договора липсва бизнес задача не може да се приеме, че е сключен договор по чл. 141, ал. 7 /или чл. 244, ал. 7/ ТЗ, следователно не е налице елемент от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ и извършеното на това основание уволнение е незаконно. По основателността на касационната жалба. В. съд е отхвърлил предявените от С. В. Б. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ по съображения, че са осъществени предпоставките за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ – уволненото лице е от ръководството на предприятието, бил е сключен договор за управление на търговското дружество, уволнението е извършено в законоустановения 9-месечен срок от започване на изпълнението по договора за управление. Съдът е приел за неоснователни доводите на ищцата, че с назначаването на новия управител не е била поставена нова стопанска програма, която да налага промени в управлението на дружеството. Приел е, че възможността по чл. 328, ал. 2 КТ е предоставена на новия управител с цел осигуряване на подходящ екип за изпълнение на стопанската програма на дружеството, независимо дали е идентична с предходната програма или се различава от нея. К. С. В. Б. прави оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и за необоснованост. Излага доводи, че приетият като доказателство по делото договор за възлагане на управление на дружеството изобщо не съдържа елементите на такъв договор – не е договорено постигането на определени резултати или изпълнение на конкретна бизнес програма. След като няма конкретно или дори и бланкетно посочени параметри на изискуеми резултати, не може да се приеме, че е сключен договор, който да обуславя прекратяването на трудови правоотношения с лица на ръководни длъжности само на основание назначаване на нов управител. Касационната жалба е основателна. От представения по делото договор за управление, сключен между [фирма] и К. Г. Ш., се установява, че с решение на РЕВЕ Б. – Холдинг-И. Г. от 02.12.2011г. К. Ш. е назначен за управител на дружеството и е командирован на същата длъжност. В договора е посочено мястото на работа и работното време; продължителността му; прекратяването и заличаването на договора; възнаграждението на управителя; данъчното облагане, социално и здравно осигуряване, отпуски. Относно предмета на възлагане е отбелязано само, че задълженията на г-н Ш. се определят от действащото българско законодателство, Учредителния акт на дружеството, Правилата за вътрешния ред, общите и специални решения на принципала и договора за командироване. Договорът не съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. В него липсват каквито и да е финансови параметри, задължения за определена производителност, обем на оборота и печалби или инвестиции. При тези данни, предвид дадения по-горе отговор на поставените въпроси, следва да се приеме, че договорът няма характер на договор за управление по смисъла на по чл. 328, ал. 2 КТ, следователно не е налице един от елементите на използваното от работодателя основание за уволнение. Неоснователни са доводите на ответника, че оплаквания в тази насока са въведени едва с въззивната жалба, поради което са преклудирани. Искова молба сдържа доводи по всеки един от елементите на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, включително и относно съдържанието на договора за управление – че не е сключен нов договор за управление, че липсват данни за промяна на икономическата политика на дружеството, не са поставени други или различни цели, които новият управител да постигне. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него първоинстанционно решение и решаване на спора по същество от ВКС. По изложените съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението е основателен. Предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ са признаване на уволнението за незаконно и наличието на потестативното право на възстановяване на работа, които в случая са налице. Иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е предявен за периода от 15.03.2012г. до 14.05.2012г. за сумата 11 198 лв. Оставането на ищцата без работа по трудово правоотношение през исковия период е установено от приложеното на л. 92 от делото писмо от НАП, а брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец февруари 2012г. в размер на 5599 лв. е установено от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. При тези данни искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основателен в пълния му предявен размер от 11 198 лв. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане с изплатено на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 16 797 лв. Получаването на обезщетението в посочения от ответника размер от 16 797 лв. е установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. При тези данни съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да се отхвърли поради прихващане с изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, основанието за получаването на което отпада с отмяната на уволнението, до размера на 11 198 лв. На ищцата следва да се присъдят и 890 лв. разноски по делото съобразно уважената част на исковете, а на ВКС държавна такса в размер на 310 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, ІІІ възз. с-в, № 193 от 22.04.2013г. по в.гр.д. № 228/2013г. и потвърденото с него решение на Елинпелинския районен съд, от 03.01.2013г. по гр.д. № 491/2012г и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С. В. Б. от [населено място], извършено със заповед № 91/15.03.2012г. на управителите на [фирма] на основание чл. 328, ал. 2 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА С. В. Б. на заеманата преди уволнението работа „Ръководител отдел „Човешки ресурси” в [фирма]. ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. Б. против [фирма] иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ поради прихващане с изплатено й обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, до размера от 11 198лв. ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място], [община], да заплати на С. В. Б. сумата 890 лв. разноски по делото, а на ВКС да заплати държавна такса в размер на 310 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: