Р Е Ш Е Н И Е N 362/2012 София, 07.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осми ноември.............................................. две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р. Иванова......................….…..................................................... в присъствието на прокурора .................……............................................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА................................. гр.дело N 74/2012 година. Производство по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [община] срещу решение № 1309 от 11.10.2011 година по гр.д. N 1613/2011 година на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.04.2011 година по гр.д. № 14244/2009 година на Пловдивския районен съд. С него е признато за установено по отношение на [община], че Ж. В. И., по мъж Т. В., [дата на раждане] и починала на 31.05.1939 г. в [населено място], оставила за единствен наследник Е. Т. Ш., и А. В. И., род. на 26.09.1906 г. и починал на 08.04.1990 г. в [населено място], оставил за наследници И. А. П. и С. А. Г., имат общ произход, а именно родени са от едни и същи родители, а именно: В. И. Л. и И. /И./ А. В. със Злата /З./ В. И., по мъж Ц. /Г. Ц./, родена около 1894-1896 г.в [населено място] и починала около 1921-23 г. в [населено място], последната майка на В. Г. Ц., род. на 20.12.1914 г. в [населено място] и починал на 23.06.2008 г. в [населено място], КАТО ЗАДЪЛЖАВА [община] да състави акт за раждане и акт за смърт на Злата /З./ В. И., по мъж Ц. /Г. Ц./, родена около 1894-1896 г.в [населено място] и починала около 1921-23 г. в [населено място], както и да издаде удостоверение за наследници на Злата /З./ В. И., по мъж Ц. /Г. Ц./ - искове с правни основания чл.542 ГПК. Оплакванията са за недопустимост и неправилност на решението – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК. Ответниците Е. Т. Ш. от София, И. А. П. от [населено място] и С. А. Г. от [населено място], всички със съдебен адрес [населено място], адв. Г. С., чрез пълномощника си адв. Г. С. от АК-П., оспорват касационната жалба и молят да се остави в сила въззивното решение. В писмена защита излагат подробни съображения. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирана страна и е процесуално допустима. В изложението на [община] е застъпено становището, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липсата на съдебна практика по въпроса възможно ли е съставяне на акт за раждане, респ. акт за смърт, без наличие на минималните задължителни данни, изискуеми по ЗГР – дата на раждане, дата на смърт, място на настъпване на събитието и пр. С определение № 974 от 10.07.2012 г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение изцяло без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от касатора основания за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В тази насока се е съобразил с приетото в т.1 на ТР № 1/10 г. по т.д. № 1/09 г. на ОСГТК разрешение, според което при съществуваща вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо, Върховният касационен съд следва да се произнесе с решение по същество на подадената касационна жалба и това е негово служебно задължение, дори и основанието да не е посочено от касатора. І. По пределите на касационния контрол: От петитума на касационната жалба се установява, че се претендира отмяна изцяло на решението на Пловдивския окръжен съд, с което се потвърждава решението на Пловдивски районен съд. Видно от данните по делото, предмет на обжалване пред въззивния съд е била частта от първоинстанционното решение, с която съдът е признал за установено по отношение на [община], че Злата /З./ В. И., по мъж Ц., /Г. Ц./, е родена около 1894-1896 г. [населено място] и е починала около 1921-1923 г. в [населено място], както и частта, с която е задължена [община] да състави акт за раждане и акт за смърт на посоченото лице и да издаде удостоверение за наследниците му. В останалата част, с която се е претендирало установяване на родство между молителите в производството по чл.542, ал.1 ГПК Е. Т. Ш. от София, И. А. П. от [населено място] и С. А. Г. от [населено място], всички със съдебен адрес [населено място], адв. Г. С., със Злата /З./ В. И., по мъж Ц. /Г. Ц./, която е майка на В. Г. Ц., поч. на 23.06.2008 г. във В., първоинстанционното решение не е обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила. Известно е, че влизат в сила и недопустимите решения, ако те не са били обжалвани пред въззивния съд /р. № 702/05.01.2011 г. по гр.д. 1036/2009 г., ІV г.о., № 448/29.12.2011 г. по гр.д. № 479/2011 г., ІІІ г.о. и др./. ІІ. При така очертания предмет на касационно разглеждане и във връзка с поставения въпрос за допустимостта на произнасянето по чл.542, ал. 1 ГПК следва да се има предвид следното: Производството по чл.542 ГПК намира приложение само досежно юридически факти с правно значение, за които е задължително съставянето на официални свидетелстващи документи и то при положение, че те не са съставени и не могат да бъдат съставени или макар да са съставени, са унищожени или загубени, без да има възможност да бъдат възстановени. Примерното изброяване на такива документи се съдържа в текста – свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др. Актовете за гражданско състояние са документи, които удостоверяват настъпването на юридическите събития раждане, брак, смърт на физическите лица. Тези факти се вписват в регистрите за гражданско състояние /чл.1 ал.2 ЗГР/ и тяхното установяване се осъществява чрез съставянето на официални свидетелстващи документи, посочени в ЗГР. С молба за съставяне на удостоверение за наследници се претендира признаване на правоотношение на родство между молителите и починало лице, а не установяване на факт /опр. по чл.274, ал.1,т.1 ГПК № 481/20.10 2011 г. по ч.гр.д. № 463/2011 г., І г.о.; опр. № 663/17.11.2011 г. по ч.гр.д. № 485/2011 г., ІV г.о./. В производството по чл.542 ГПК не може да се установява наследствено правоотношение, нито да се издава удостоверение за наследници /опр. № 73 от 24.01.2012 г. по ч.гр.д. № 743/2011 г., ІV г.о.; р. № 13322_09.11.2010 г. по адм.д. № 11537/2009 г. на ВАС и др./. При наличие на спор за конкретно субективно гражданско право, включително наследствено, този спор е допустимо да бъде решен единствено и само в рамките на исково производство /р. по чл.290 ГПК № 460/15.11.2011 г. по гр.д. № 912/2011 г., ІV г.о./. Издаването на удостоверение за наследници е административна услуга, която общината предлага на гражданите съгласно чл.15 от Наредбата за административното обслужване. Отказът за извършване на административна услуга е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК и може да се обжалва по административен ред по чл.145 и сл. АПК / № 663/17.11.2011 г. по ч.гр.д. № 485/2011 г., ІV г.о.; № 2414/17.02.2011 г. по адм.д. № 211/2011 г., ІІІ о., ВАС, опр. № 73 от 24.01.2012 г. по ч.гр.д. № 743/2011 г., ІV г.о. и др./ С оглед отговорите на въпроса, свързан с допустимостта на производството по чл.542 и сл. ГПК за конкретните искания следва да се приеме, че е допустимо установяването на фактите на раждане и смърт на лицето Злата /З./ В. И., по мъж Ц., /Г. Ц./, както и да се разпореди съставяне на съответните удостоверяващи ги официални свидетелстващи документи. Не е допустимо, обаче, установяването на родствени, респ. наследствени правоотношения на това лице с молителките в производство по чл.542 ГПК. Няма пречка последните да поискат съставянето на удостоверение за наследници пред органа по ЗГР и Наредбата за административното обслужване, а при отказ за издаването му – да го обжалват по административен ред. При наличие на спор за субективно гражданско право той трябва да се отнесе до съда и да се реши в състезателно производство по общия исков ред, който изключва приложението на субсидиарното охранителното производство. Тъй като касационното обжалване е допуснато единствено с оглед проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение в посочената част, но не и по формулирания от касатора правен въпрос, свързан с оплакване за неправилност на решението, то проверка за правилност по чл.290, ал.2 ГПК няма да се извърши – 1, изр.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГКТК /р. № 344/26.09.2011 г. по гр.д. № 1603/2010 г. на ІV г.о. и др./. Поради това на основание чл.293, ал.1, предл.1 ГПК въззивното решение ще бъде оставено в сила в допустимата част. Може да се добави само, че съставянето на актовете за гражданско състояние ще се подчини на уредбата, която е действала към момента на настъпване на юридическите събития – раждане и смърт на Злата /З./ В. И., по мъж Ц., /Г. Ц./, тъй като не се изготвят нови, а се възстановяват загубени или унищожени документи или се съставят несъставени към съответния момент документи. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1309 от 11.10.2011 година по гр.д. N 1613/2011 година на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е задължена [община] да издаде удостоверение за наследници на Злата /З./ В. И., по мъж Ц., /Г. Ц./ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата част, предмет на касационно разглеждане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.