Р Е Ш Е Н И Е                       N 239                       София , 29. 04.  2010  година                                       В ИМЕТО НА  НАРОДА   ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на  петнадесети март    ,  две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ :             Костадинка Арсова                               Василка Илиева            При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 2942 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.290 Гражданския процесуален кодекс. Българската т. компания “ АД е подала касационна жалба срещу решение № 215 от 22.04.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Русенския окръжен съд , с което е отменено решение № 93 от 12.10.2007 г. по гр.д. № 180 от 2007 г. по описа на Районен съд, гр. Б. и е уважен предявеният положителен установителен иск за собственост на община “. върху 45/100 идеални части от масивна двуетажна сграда , находяща се в гр. Б.. По делото е прието за безспорно, че дворното място върху което е изградена , представляващо УПИ и заснето с им. пл. № 516 и № 517 от кв.31 по плана на гр. Б. с площ от 1 235 кв.м. представлява публична общинска собственост. В жалбата се инвокират оплаквания по чл.281 ГПК като се подържа, че при произнасянето на съдебния акт са допуснати нарушения на съществени процесуални правила, не е приложен правилно материалния закон и е необосновано. Подържа се и недопустимост на иска предвид липсата на правен интерес от предявеният установителен иск. От ответника община “. не е постъпило възражение. Ответника “Български пощи” АД е депозирал отговор, в който подържа, че подадената касационна жалба е допустима в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК както и че е основателна. “Български пощи”АД също е подал касационна жалба . По двете касационни жалби е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с определение № 469/09 от 3.06.2009 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Върховния касационен съд , Първо гражданско отделение по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационните жалби са допустими, защото са подадени от надлежни страни срещу решение, което е неблагоприятно за тях , в срока по чл.283 ГПК. Решението е валидно и допустимо. Русенския окръжен съд е уважил положителният установителен иск, предявен от община “. срещу БТК и “Български пощи” АД, като е признал, че общината е собственик на 45% идеални части от масивната двуетажна сграда със застроена площ от 157 кв.м. , изградена в имот пл. № 516 и пл. № 5* кв.31 по плана на гр. “.. Другият съсобственик с 55 % идеални части е “Български пощи” АД. Спора не касае дворното място, което е с площ 1235 кв.м. и изградената в него втора триетажна сграда, собствеността върху които по силата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА от държавна е трансформирана в общинска. Терена е публична общинска собственост. Сградата се ползва изцяло от “Български пощи” АД. Първият въпрос, който се поставя е за допустимостта на установителният иск и за наличието на абсолютната процесуална предпоставка “правен интерес” от провеждането му след като общината не осъществява фактическата власт върху спорната вещ. Настоящия състав споделя аргументите, изложени в определение № 8 от 8.01.2007 г. по ч. гр.д. № 1* от 2006 г. на Русенския окръжен съд, където се посочва, че такъв е налице защото в обективно и субективно съединение са предявени два иска- установителен и осъдителен , като установителният иск е обуславящ осъдителния, тъй като при втория иск , елемент от фактическият състав на притезанието за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС е правото на съсобственост у ищеца, който е лишен от възможността да си служи с общата вещ. Разделянето на исковете с определение № 152 от 4.04.2007 г. не променя характера на установителният иск като преюдициален по спора по чл.31, ал.2 ЗС. Иска е и неоснователен макар ,че въззивният съд при изясняването на съсобствеността в съответствие на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ е анализирал представените писмени доказателства . Със заповед № 2* от 30.12.1969 г. на ИК на община “. по реда на ЗПИНМ е одобрено ЗРП, включително парцел ****ви, който отреден за поща, СНС и здравен дом. В парцела е изградена сграда , която се ползва за Поща в гр. Б.. По делото е безспорно , че “Български пощи “АД са собственици на 55 % идеални части от сградата и че това търговско дружество осъществява фактическата власт върху цялата сграда. Спори се относно 45% идеални части, които със заповед № 148 от 17.04.1971 г. на ОНС, гр. Р. са предадени на “ОУС”, гр. Р.. Представен е и акт № 333 от 1.07.1980 г. , в който е отбелязано , че О. народен съвет , гр. Б. е участвал в строителството със сумата 16 000 лева. Този имот би бил общински ако не беше включен в капитала на дружеството при неговото преобразуване и който съгласно чл.17а ЗППДОБ става собственост на търговското дружество. Безспорно е, че собствеността в България е била общонародна според действащата Конституция от 1971 г. Обособяването на общините като самостоятелни юридически лица с право на своя собственост в интерес на териториалната общност и самостоятелен бюджет става с новата Конституция от 1991 г. Това обособяване доведе до разделянето на собствеността на държавна и общинска. Първоначално като общинска собственост е обявено имуществото по чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗС /в редакцията на разпоредбата в ДВ, чл. 77/1991 г./, съгласно който общинска собственост е това имущество, предоставено със закон в собственост на общините или включено в уставния фонд на общинските фирми. На базата на този анализ следва да се приеме за недоказано придобиването от О. Б. на процесната сграда, на основание чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗС /в посочената редакция/. Последваща диференциация между общинска и държавна собственост е направена чрез § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМСМА С тези текстове е възприето разделението на собствеността да се извърши чрез изчерпателното изброяване на хипотезите, при които собствеността преминава в собственост на общините, а всички останали имоти запазват статута си на държавна собственост. През 1993 г. “Български пощи и далекосъобщения” се разделя на “Български пощи” и “Българска т. компания”АД. В постановеното от въззивния съд решение е прието, че процесният имот е станал общинска собственост още през 1991 г. от момента на влизане в сила на § 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА като обект от общинската инфраструктура, предназначен за образователно и спортно обслужване на местното население. Този извод е незаконосъобразен. В решението се отдава неправилно значение на заповед № 148 от 17.03.1971 г. на Об. НС, гр. Р., с която е постановено ,че Об. НС, гр. Б. предава 45% идеални части от спорната сграда на ДП”Окръжно управление на съобщенията” по реда на чл.19 и чл.20 от Правилника за държавните имоти. Към този момент вече е бил съставен акт за държавна собственост №/352 от 29.02.1964 г. от ОбНС, гр. Р. за 55% идеални части от същата сграда През този период са съществували само две форми на собственост – държавна и частната, поради което при предаване на един имот от едно учреждение на друго или на стопанска организация се е запазвала държавната собственост, а е преминавало само правото на ползване. Следователно от посочената в заповедта година ползването на цялата сграда се е осъществявало от ДП”Окръжно управление на съобщенията” като собствеността е продължавала да бъде държавна. Именно за това с разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА се проведе диференциация на държавната собственост, която се трансформира в общинска и държавна собственост . С този текст се въведоха различни разграничителни критерии за двата вида обществена собственост , като основното е че общините получиха всички обекти, които имат общинско значение или задоволяват нуждите на населението в общините. Този разграничителен критерии обаче няма за цел да отнеме държавната собственост , която е била предоставена за ползване на учрежденията и търговските дружества, какъвто е и настоящия случай. Съгласно чл.17а ЗППДОБ държавата предоставя на търговските дружества собствеността върху включените в баланса им имущества. Със създаването на търговското дружество с ограничена отговорност “Български пощи и далекосъобщения” тази сграда му е била предоставена и в последствие при разделянето на дружеството тя преминава в собственост на двата отделните субекти. Решението е неправилно и следва да се отмени като се отхвърли положителният установителен иск за собственост, предявен от община “.. Настоящият състав е необхподимо да се произнесе по съществото на спора , тъй като не се налага провеждането на допълнителни съдопроизводствени действия с оглед разпоредбата на чл.293, ал. 3 ГПК. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение № 215 от 22.04.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Русенския окръжен съд . ОТХВЪРЛЯ предявеният от община “. срещу “Български пощи” АД и “Българска т. компания “АД иск по чл.124, ал.1 ГПК за 45 % идеални части от масивната двуетажна сграда със застроена площ от 157 кв.м. , изградена в имот пл. № 516 и пл. № 5* кв.31 по плана на гр. “. като НЕОСНОВАТЕЛЕН. РЕШЕНИЕТО е окончателно.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: