Р Е Ш Е Н И Е № 183 София, 29 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март 2013 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Р. КАРАГОГОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 404/2013 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на производството по ВНЧД № 693/2012 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, отмяна на постановеното по него определение № 211/14.12.2012г., и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В искането за възобновяване се съдържат аргументи за наличие на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, обосновано с твърдението, че съдът неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 53 ал.1 б.А от НК, на основание на която да постанови отнемане в полза на държавата на л.а. „Фолксваген пасат” с рег. № Х 5790 ВК, собственост на осъдения О. З. Р.. Прави се искане за възобновяване на въззивното производство по делото, отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения и с направеното искане. Осъденият Р., редовно призован, не се явява и не взима отношение по искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: С определение № 886/22.10.2012 г., постановено по НОХД № 625/2012 г. по описа на Свиленградския районен съд, е било одобрено споразумение между Районна прокуратура – Свиленград и защитника на подс. О. З. Р., с което последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 234 ал.1 от НК за това, че на 27.04.2012 г. на ГКПП „Капитан Петко войвода” е държал в лек автомобил м. „Фолксваген пасат” с рег. № Х 5790 ВК акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – 1500 кутии цигари марка „Nature blue”slims, с обща стойност 7905 лв. Наложени са били наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години, и глоба в размер на 3000 лева. Отнет е в полза на държавата предметът на престъплението – 1500 кутии цигари. Непосредствено след постановяване на определението на същата дата съдебният състав е постановил и определение по чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, с което е оставил без уважение искането на прокурора за прилагането на чл. 53 ал.1 б.А от НК и отнемане в полза на държавата на лек автомобил м. „Фолксваген пасат” с рег. № Х 5790 ВК, собственост на осъдения О. З. Р.. По повод протест на прокурор от РП- Свиленград е било образувано ВНЧД № 693/2012 г. по описа на Хасковския окръжен съд, по което е било постановено определение № 211/14.12.2012 г., с което е било потвърдено атакуваното определение. Искането за възобновяване на Главния прокурор е подадено в срока по чл.421 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е основателно. За да обоснове, че не са налице предпоставките за прилагането на чл. 53 ал.1 б.А от НК, въззивният съд е приел, че конкретният предмет на престъплението по чл. 234 ал.1 от НК е дейността на държавата по установяването и събирането на определен налог – акциз, като престъпният състав се осъществява не чрез въздействие върху определен материален предмет, а чрез въздействие върху система от дейности по контрола върху стоките, подлежащи на облагане с акциз. Въззивният съд е приел, че именно тази дейност е предметът на престъплението по чл. 234 ал.1 от НК, а не вещите, които деецът укрива. С оглед на това е направил извод, че това деяние не би могло да се извърши чрез използване на моторно превозно средство или друг веществен обект. Този правен извод на въззивния съд е неправилен. Той почива на невярно интерпретиране на понятията обект, предмет и средство на престъплението по чл. 234 ал.1 от НК. Обектът на престъплението е тази система от обществени отношения, които правото защитава, а престъплението засяга. Те могат да бъдат широк кръг отношения, които се засягат от определен кръг сходни престъпления и в този случай те са техен „групов обект” – например обществените отношения, свързани с осигуряване на нормалното функциониране на стопанството на републиката, които се засягат от стопанските престъпления /Глава шеста от НК/. Конкретното обществено отношение обаче, което определено престъпление засяга, е „непосредствен обект” на това престъпление. Смесването на тези понятия е дало основание на въззивния съд, постановил атакуваното определение, да твърди, че дейността на контрол върху стоките, подлежащи на облагане с акциз, е „предмет” на престъплението по чл. 234 ал.1 от НК. Тази дейност е „непосредствения обект” на престъплението, а не негов предмет. Последният е елемент на обществените отношения, чрез прякото въздействие върху който, се засягат те. Чрез противоправно поведение върху него се осъществява изпълнителното деяние на престъплението. Той принципно е указан със съответните си признаци в нормата, формулираща престъпния състав. В случая нормата на чл. 234 ал.1 от НК има за свой „непосредствен обект” обществените отношения, свързани със събирането на акциз върху определени стоки, а предметът, чрез който се засягат те, са акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон. Чрез противоправно поведение върху този предмет – продаването или държането му, се засягат интересите на държавата да събере дължимия акциз за такива стоки, обективиран в издадения по съответния ред и прикрепен към стоката бандерол. Поради това, че предметът на престъплението най-често материализира същите, законодателят е предвидил и изрични хипотези на неговото отнемане – например чл. 53 ал.1 б. Б и ал.2 б.А от НК. Поради това на основание чл. 234 ал.3 от НК първоинстанционният съд е постановил отнемане на предмета на престъплението в полза на държавата, а именно 1500 кутии цигари. Тезата на въззивния съд, че предметът на това престъпление е дейността по контрол върху стоките, подлежащи на облагане с акциз е невярна, поради което и неверен е изводът, че този предмет не може да бъде засегнат с използването на МПС. При условие, че по закон предметът на престъплението по чл. 234 ал.1 от НК са акцизни стоки без бандерол, а изпълнителното деяние може да се осъществи чрез две форми – тяхното продаване или държане, то средство за извършването му може да бъде всяка вещ, която прави възможно това. В случая лекият автомобил, собственост на осъдения Р., е бил средството, с което той е осъществил държането на предмета на престъплението по чл. 234 ал.1 от НК. Последният, обективиран в 1500 бр. кутии цигари без бандерол, е бил поставен в специален тайник, намиращ се на мястото на резервоара на автомобила. Упражняването на фактическа власт върху него /осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението/ е станало възможно именно защото предметът на престъплението се е намирал в този автомобил, т.е. той е направил възможно осъществяването на престъплението. По този начин превозното средство е било способът за извършването му. А това по своето естество сочи, че лекият автомобил е средство на това престъпление, за което Р. се е признал за виновен. Без всякакво значение за конкретния казус е обстоятелството, че принципно престъплението по чл. 234 ал.1 от НК би могло да се извърши и без използването на такова средство. Достатъчно е фактически в конкретната хипотеза това средство действително да е послужило за извършването му, което безспорно е установено, доколкото фактическата власт върху 1500 кутии цигари не би могла да се осъществи без лекия автомобил на осъдения. /В този смисъл Р№109/2011 – І н.о. на ВКС, Р№106/2011 - ІІ н.о. на ВКС, Р№373/2011 – ІІІ н.о на ВКС, Р№3/2012- ІІ н.о. на ВКС/. Като е приел, че нормата на чл. 53 ал.1 б.А от НК е неприложима, тъй като лекият автомобил „Фолксваген пасат” с ДК № Х 5790 ВК, собственост на осъдения О. Зекриев Р. не е средство на престъплението, Окръжен съд – Хасково е допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 от НК, тъй като не е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Допуснатото нарушение налага възобновяване на производството по делото и връщането му за ново разглеждане. Правилното приложение на чл. 53 ал.1 б.А от НК би могло да се осъществи във въззивното производство, поради което се налага отмяна само на постановения въззивен акт. Водим от изложеното и на осн. 425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНЧД № 693/2012 г. по описа на Хасковски окръжен съд. ОТМЕНЯ постановеното по него определение №211/14.12.2012 г. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.