4 Р Е Ш Е Н И Е № 136 [населено място], 24.10.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 26.09.2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря А. Рибарска, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №5070/17 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №287/17 г. в частта, с която е уважен искът с пр. осн.чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, след констатацията, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр.д. №278/11 г. и по гр.д. №1222/15 г. на ВКС, четвърто г.о. и ТР №2/23.10.12 г. ОСГК, по правните въпроси от предмета на спора: При отмяна на уволнение като незаконосъобразно, работникът има ли право на обезщетение за оставане без работа, ако преди постановяване на отменената заповед за уволнение е подал предизвестие за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.326, ал.1 КТ ? От кой момент следва да се счита за прекратен тр. договор при прекратяване с предизвестие? В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение в допуснатата до обжалване част, иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искът по чл.225, ал.1 КТ да бъде отхвърлен за периода след 14.07.16 г., когато е изтекъл срокът на едномесечното предизвестие по чл.326 КТ, отправено от работника до работодателя за прекратяване на тр. правоотношение. Ответникът по жалба В. К. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, трето г.о., като разгледа жалбата, намира следното: По въпросите, по които е допуснато обжалването: В цитираната при допускане на обжалването практика на ВКС е прието, че във всички случаи, когато трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие, независимо от конкретното основание за това по чл. 328 или чл. 326 от КТ, респ. независимо как е наименован писменият акт, с който е отправено предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, конститутивното действие на прекратяването на трудовоправната връзка настъпва с изтичането на срока на предизвестието / р. по гр.д. №1222/15 г.., четвърто г.о/. ТР №2/12 г. ОСГК е постановено по въпрос за уважаването на иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ в хипотези, в които работник или служител е отправил предизвестие до работодателя си за прекратяване трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ, в срока за предизвестието е бил дисциплинарно уволнен, това уволнение е признато за незаконно от съд и в хода на съдебния процес за неговата отмяна е установено, че е изтекъл срокът на предизвестието. В Тълкувателното решение е прието , че с отмяната на дисциплинарното уволнение трудовото правоотношение се възстановява такова каквото е съществувало между страните преди уволнението, в неговата пълна идентичност, която обхваща всички права и задължения, произтичащи от трудовото правоотношение преди неговото прекратяване. В съдържанието на възстановеното трудово правоотношение се включва и упражненото от работника или служителя субективно преобразуващо трудово право едностранно да прекрати трудовия си договор с предизвестие, отправено до работодателя преди дисциплинарното уволнение. Трудовото правоотношение е възстановено в състояние, при което тече срок на предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Изтичането на срока, включен в предизвестието, е период от време с определена продължителност и води неизбежно до прекратяване на трудовото правоотношение. Кодексът на труда не предвижда възможност включеният в предизвестието срок да бъде удължаван, спиран или прекъсван и същият продължава да тече дори когато работникът или служителят ползува някакъв вид законоустановен отпуск. След отмяната на дисциплинарното уволнение, при констатиране в хода на съдебния процес, че срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл, възстановяване на работа на работника или служителя не може да бъде постановено, тъй като то предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение и предявеният иск по чл. 344,ал.1,т. 2 КТ е неоснователен. Към момента на постановяване на решението не съществува материалното субективно преобразуващо право на възстановяване и със съдебно решение не може да се възстанови на предишна работа работник или служител, при отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено в срока на отправеното предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл. 326, ал. 1 КТ, ако междувременно е изтекъл срокът на последното. Подобно на приетото за иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ, искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ също не може да бъде уважен за периода след изтичане на срока за предизвестието, защото трудовото правоотношение е прекратено с него, а не поради незаконното уволнение и оставането на работника без работа в този период не е в причинна връзка с незаконното уволнение / р. по гр.д. №278/11 г. на четвърто г.о./. По основателността на жалбата: Въззивният съд е приел, че ищецът е останал без работа поради отмененото като незаконно дисциплинарно уволнение от датата на извършването му 27.06.16 г. до 10.11.16 г. и му е присъдил обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за този период в размер на 2956,32 лв.. Не е отчел обаче, че преди уволнението, на 14.06.16 г. ищецът е отправил предизвестие до работодателя за прекратяване на тр. договор по чл.326 КТ. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия получаването му ден – чл.326,ал.4 КТ, и изтича на 14.07.16 г. Или ищецът е останал без работа поради отмененото като незаконно уволнение за периода от извършването му на 27.06.16 г. до 14.07.16 г., когато тр. договор е прекратен на осн. чл.326 КТ, с изтичане на срока на отправеното от работника предизвестие. За този период той има право на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 359,24 лв. / при брутно месечно възнаграждение от 650,40 лв./. За периода след 14.07.16 г. до 10.11.16 г., за който е присъдено обезщетение от въззивния съд, и за размера над 359,24 лв. до присъдените 2956,32 лв. искът е неоснователен по изложените по-горе, при отговора на поставените правни въпроси, съображения и следва да се отхвърли. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №287/17 г. от 3.10.17 г. в частта, с която искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ е уважен за размера над 359,24 до 2956,32 лв. и за периода 15.07.16 г.- 10.11.16 г. и вместо него в тази част постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. К. К. срещу [фирма] по чл.344, ал.1,т.3 КТ за размера над 359, 24 лв.до 2956,32 лв. и за периода 15.07.16 г. – 10.11.16 г. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ в останалата му част, с която [фирма] е осъдена да заплати на В. К. К. обезщетение по чл.344, ал.1,т.3 КТ в размер на 359,24 лв./ триста петдесет и девет лв.и 24 ст./, за периода 27.06.16 г. – 14.07.16 г. ИЗМЕНЯ въззивното решение в частта за разноските като намалява сумата, която [фирма] следва да заплати на В. К. К. от 1992,83 лв. на 1411,18 лв./ хиляда четиристотин и единадесет лв. и 18 ст./ ОСЪЖДА [фирма] да заплати на В. К. К. разноски за производството пред ВКС в размер на 1191 / хиляда сто деветдесет и един/ лв., по компенсация. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: