О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 274 гр. София,04.07.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №869 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Полимери“ АД /н/, чрез „Финансово-клирингова къща „Сконто Съксес“ ООД срещу определение №199/14.03.2022г., постановено по в.ч.т.д. №20223001000096/2022г. по описа на Апелативен съд– Варна, с което е потвърдено определение №1593/30.11.2021г., по т.д. №775/21г. на Окръжен съд- Варна. С първоинстанционното определение е прекратено производството по молбата на „Полимери“ АД /н/ за отмяна на решения на Събранието на кредиторите на несъстоятелното дружество, проведени по т.д.№1132/2012г. по описа на Окръжен съд- Варна на 09.10.2018г., на 15.10.2018г. и на 09.08.2021г., поради подаването й след изтичане на 7-дневния срок по чл.679, ал.2 ТЗ. Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона. На първо място поддържа, че съдът не се е произнесъл по искането за възстановяване на срока, обективирано в молба вх.№269788 от 13.10.2021г. по т.д.№1132/2012г. по описа на Окръжен съд- Варна и уточняваща молба вх.№270436 от 06.11.2021г. На следващо място, излага съображения, че срокът за отмяна на решенията на общото събрание на кредиторите за длъжника тече от узнаването. Излага и доводи за основателността на самата молба за отмяна по чл.679, ал.1 ТЗ. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касационният жалбоподател поддържа, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът не сочи кой е правният въпрос, обусловил изхода на спора, а цитира извода на съда „Макар и да съдържа уточнения за особени непредвидени обстоятелства, молбата от 06.11.2019год. не съдържа искане за възстановяване на срока по реда на чл.64 от ГПК“, като твърди, че е неверен. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството за отмяна на решения на Събранието на кредиторите на „Полимери“ АД /н/, взети по т.д.№1132/2012г. по описа на Окръжен съд- Варна на 09.10.2018г., на 15.10.2018г. и на 09.08.2021г., въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че молбата на „Полимери“ АД /н/ по чл.679, ал.1 ТЗ е недопустима поради подаването й след изтичане на 7-дневния преклузивен срок по чл.679, ал.2 ТЗ. Решаващият съдебен състав намира, че срокът по чл.679, ал.2 ТЗ винаги тече от датата на провеждане на събранието на кредиторите, без значение дали лицето е участвало или не при вземане на решенията. Намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че съдът не се е произнесъл по искане за възстановяване на срока за подаване на молбата за отмяна на решенията, като приема, че в цитираните молби няма обективирано такова искане, а само молба за възстановяване на срок за поправка и допълване на протокол от събрание на кредиторите от 09.08.2021г. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Обжалваното определение е валидно, като няма основания за евентуалната му недопустимост. Въззивният съд се е произнесъл по допустима частна жалба в рамките на своята компетентност. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран нито един правен въпрос, който да е разгледан от въззивния съд и да е решаващ за изхода на спора. Частният касационен жалбоподател не поставя материалноправен или процесуалноправен въпрос, а само цитира направен извод от въззивния съд, твърдейки, че е неправилен. Всички наведени доводи представляват оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и необоснованост на правните му изводи, които обаче не подлежат на разглеждане в етапа по допускане на жалбата до касационно обжалване. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №199/14.03.2022г., постановено по в.ч.т.д. №20223001000096/2022г. по описа на Апелативен съд– Варна. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.