Ключови фрази
Застрахователно обезщетение * обезщетение за вреди * застрахователно събитие * нищожност на договор


7

Р Е Ш Е Н И Е
№95

София, 09.07.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2416/2014 година

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 146 от 23.03.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1247 от 19.06.2014 г. по гр.д. № 829/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав, с което след отмяна на решение от 15.11.2013 г. по гр.д. № 17071/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на иска на М. К. Ж. против ЗАД [фирма] с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за сумата 74 466 лева и в частта за присъдените на ЗАД [фирма] разноски в размер на 2 660 лв., застрахователното дружество е осъдено да заплати на М. Ж., с ЕГН [ЕГН], сумата от 74 466лв. – застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 29.05.2011 г. застрахователно събитие – кражба на застрахован лек автомобил БМВ, модел Х5, с номер М-ВТ 8040 и рама WBAFF41090L350107 по договор за застраховка „Каско”, сключен със застрахователна полица № 100303А52704 от 14.12.2010 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.12.2011 г. и 7 706 лв. – разноски за двете съдебни инстанции. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по прецизирания, съобразно правомощията на касационната инстанция / т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ правен въпрос: Налице ли е невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД в хипотеза, когато описаното МПС като обект на застрахователна закрила в застрахователния договор не може да бъде индивидуализирано /например поради интервенция в номера на рама на МПС или наличие на друго несъответствие по отношение на индивидуализиращите белези на МПС/.
В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено и като необжалвано с касационна жалба, е влязло в сила.
К. – Застрахователно акционерно дружество [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Надежда К. поддържа доводи за неправилност на атакуваното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че при постановяване на въззивното решение не е обсъдено възражението за липса на уведомление за цедиране на вземането от страна на цедента М. Ратбауер/собственик на автомобила/, а от друга страна, че е допуснато нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по отношение изпълнението на задължение на застрахования за предаване на всички ключове за заключване, контактни ключове и дистанционни управления, при настъпване на застрахователно събитие „кражба”. Поддържаното нарушение на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД е основано на представените по делото доказателства, според които, в резултат на извършената проверка от органите на МВР е установено, че в Германия е регистрирано БМВ с рег. № М-ВТ 8040, но със съвсем друг номер на рама, а БМВ с рама № WBAFF41090L350107 е регистрирано в С., но с друг регистрационен номер – DS202DO. По съображения, подробно изложени в жалбата и поддържани в публичното съдебно заседание на 10.06.2015 г., се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което да се отхвърлят исковете, с присъждане на разноски.
Ответникът по касация М. К. Ж., чрез процесуалния си пълномощник Ц. П., счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са развити в подаден по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, както е в защита, представена в публичното съдебно заседание на 10.06.2015 г., с искане да се остави в сила въззивното решение, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел за неоснователни възраженията на застрахователя за нищожност на застрахователния договор поради невъзможен предмет, както и за въвеждане на застрахователя в заблуждение чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС от страна на застрахования. Вторият извод е основан на задълженията на застрахователя по чл.38.1 от Общите условия - за извършване на проверка и идентифициране на номера на рамата и на регистрационния номер на МПС, както и невъзможността след сключване на застрахователния договор да се релевират такива възражения като основание за отказ от изпълнение на задължението по чл.208, ал.1 КЗ. Въззивният съд подробно е разгледал законовите основания, при наличие на които застрахователят по имуществена застраховка би могъл да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, с позоваване и на практика на ВКС, попадаща в обхвата на т.1 на чл.280 ГПК, която, според съдебния състав на САС, е релевантна. Позовавайки се на приетото в първоинстанционното производство заключение на автотехническата експертиза за действителната стойност на застрахованото МПС и след приспадане на неплатените вноски от застрахователната премия, които са с настъпил падеж към момента на настъпване на застрахователното събитие, въззивният съд е приел за основателна исковата претенция по чл.208, ал.1 КЗ за сумата 74 466 лева.
Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно.
По поставения материалноправен въпрос, настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ т.о. приема следното:
По смисъла на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, нищожна е сделката, която има невъзможен предмет. Предмет на сделките могат да бъдат вещи, нематериални блага, действия или бездействия, отделни права и/или задължения. С предмета на сделката са свързани произтичащите от нея правни последици, а именно субективните права и правни задължения, които сделката поражда. За валидно възникване на правното действие на волеизявлението при сключване на сделка, е необходимо то да се отнася до възможен предмет към момента на сключването й. Само пълната невъзможност на предмета към посочения момент съставлява пречка за пораждане на съответните правни последици – за пораждане на субективни права и правни задължения, респ. невъзможност за изпълнение /невъзможност за доставяне или предаване на вещи, за които е сключена сделката, или невъзможност да се извършат действия или бездействия, до които се отнасят целените от правната сделка правоотношения/. Частичната начална невъзможност на предмета не води до нищожност на сделката/ по арг. от чл.184, ал.2 ЗЗД/. Невъзможността на предмета може да бъде фактическа или правна, което обуславя фактическа или правна невъзможност за изпълнение.
Според чл.200 от Кодекса за застраховането предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. При застраховка на конкретно определена вещ, тя следва да бъде посочена с нейните индивидуализиращи белези. При имуществена застраховка на моторно превозно средство, основният индивидуализиращ белег е поставеният от производителя идентификационен номер на превозното средство/ номер на рама/, както и регистрационен номер. Поставянето на регистрационен номер се извършва след регистрирането на пътното превозно средство на името на неговия собственик и то по поставения от производителя идентификационен номер/ чл.143, ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл.5 ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС/. Останалите данни за МПС – категория, марка, модел и др. са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС. В ал.3 на чл.143 ЗДвП е предвидена забрана за регистриране на МПС при подправен, заличен или повреден идентификационен номер докато не се установи, съответно възстанови /по предвидения за това ред, определен от министъра на вътрешните работи/ автентичния, поставен от производителя на МПС идентификационен номер. Съгласно чл.140, ал.5 от ЗДвП пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Процесуалните правила за извършване на регистрация са предвидени в чл.12а от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Съгласно цитираната разпоредба от наредбата, за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава-членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария, собственикът представя свидетелство за регистрация – част І и част ІІ/ по смисъла на Директива 1999/37/ЕО/, издадени от съответния компетентен орган на държавата-членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария. На регистрация и отчет подлежат и превозните средства, собственост на чуждестранни физически или юридически лица, като би могло да се касае за временна или транзитна регистрация.
При наличие на данни за неавтентичен идентификационен номер, вписан в застрахователната полица по имуществена застраховка на МПС, следва да се направи извод, че индивидуализираното с този основен белег МПС, като предмет на застрахователна закрила не съществува. Несъществуването на посочената в застрахователната полица индивидуално определена вещ, води до фактическа невъзможност на предмета на сключения застрахователен договор, поради което той е нищожен, на основание чл.26, ал.2, предл.първо ЗЗД.
Предвид горното, отговорът на поставения правен въпрос е в следния смисъл: Налице е невъзможен предмет по чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД, когато описаното в застрахователната полица по имуществена застраховка на МПС, като обект на застрахователна закрила, не може да бъде индивидуализирано поради извършена, преди сключването на договора, интервенция върху основния индивидуализиращ белег на моторното превозно средство - поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, водещо до несъответствие с останалите, допълнителни индивидуализиращи белези на моторното превозно средство.
С оглед отговора на обуславящия изхода на делото правен въпрос, настоящият състав приема, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон – чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД. Неправилно решаващият състав на Апелативен съд – София е счел за неоснователно надлежно въведаното от ответното застрахователно дружество основно правоизключващо възражение, основано на чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД, преценявайки основно хипотезата на правна невъзможност на предмета на сделката, без да акцентира върху фактическата невъзможност на предмета, попадаща в посоченото основание за нищожност на застрахователния договор, обективиран в процесната полица. По делото няма спор, че полицата е подписана въз основа на пълномощно, дадено от посочения в свидетелството за регистрация собственик М. Ратбауер, немски гражданин, като с договор за цесия последният е цедирал вземането си за застрахователно обезщетение на ищеца/сега ответник по касация/.
От неоспорените данни, съдържащи се в преписката по щета № 10011030118255, образувана въз основа на уведомление на ищеца за противозаконно отнемане на процесния лек автомобил марка БМВ, модел Х 5, рег. № М-ВТ 8040, бял на цвят, с номер на рама № WBAFF41090L350107 е видно, че същата марка и модел автомобил и същия номер на рама, но с друг регистрационен номер, е надлежно регистриран в С., а в Германия е надлежно регистриран друг автомобил с рег. № М-ВТ 8040, но с друг номер на рама, различен от посочения като основен индивидуализиращ белег на лекия автомобил, за който се претендира застрахователно обезщетение. При извършеното разследване в рамките на досъдебното производство е констатирано, че обявеният за противозаконно отнет от владението на ищеца лек автомобил, е с регистрационни табели, които не са издадени по съответния ред и от съответните оторизирани за това служби, както и, че с интервенция в номера на рамата е заличен действителният номер, който официално е поставен от производителя на друг автомобил, намиращ се в Република С., но с друг регистрационен номер – DS202DO. Обективната невъзможност за индивидуализиране на вещта по застрахователната полица, обуславя нищожност на застрахователния договор, който не е породил валидни права и задължения за страните по него. Затова следва да се направи извод за основателност на своевременното въведеното в процеса възражение за нищожност на договора препятстващо уважаването на исковата претенция с правно основание чл.208, ал.1 КЗ.
Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1, предл.3 от ГПК въззивното решение следва да се отмени изцяло и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия следва да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли предявеният на основание чл.208, ал.1 КЗ иск за сумата 74 466 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
При този изход на делото, на касатора се дължат разноски за инстанционното разглеждане на делото в общ размер на 4179.32 лв. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е неоснователно поради липса на доказателства за договорено и заплатено от касатора адвокатско възнаграждение
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение






Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ изцяло решение № 1247 от 19.06.2014 г. по гр.д. № 829/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. К. Ж., с ЕГН [ЕГН] против Застрахователно акционерно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за сумата 74 466 лева, ведно със законната лихва от 12.12.2011 г.
ОСЪЖДА М. К. Ж. да заплати на Застрахователно акционерно дружество [фирма] сумата 4 179.32 лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: