Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * адвокатско възнаграждение * договор за правна помощ


4
Р Е Ш Е Н И Е

261

гр.София, 28.10.2014 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 16 октомври 2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2149 по описа за 2014 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Н. срещу решение № 2716 от 21.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 2693 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 3271 от 4.7.2013 г. по гр. д. № 13902 по описа за 2012 г. на Варненския районен съд, ХІV състав, и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от С. Г. Н. срещу С. Т. М. искове за установяване, че ответницата дължи на ищеца 15 756 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 6.01.2010 г. и 960,63 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 6.01.2012 г. до 8.8.2012 г. Касаторът С. Г. Н. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли настоящата инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответникът по жалбата С. М. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена над 5 000 лв. и обусловен от него иск за законната лихва върху главницата. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК с определение № 894 от 3.07.2014 г. по настоящото дело по следните два въпроса:
1. Води ли отказът от пълномощия, дадени на адвокат с договор за правна помощ, до задължение на доверителя да изплати цялото възнаграждение, ако не е изпълнено поето от доверителя задължение да подпише нотариално заверено пълномощно на довереника за изпълнение на всички действия, изброени в договора и ако действията на адвоката до момента на оттеглянето са извършени без възражения от страна на доверителя?
2. Следва ли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение поради липса на нотариална заверка на упълномощаването на довереника, ако във въззивната жалба не е заявено такова искане? По този въпрос обжалваното решение противоречи на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 4 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС и на разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК, според която въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата по отношение на проверката за правилност на първоинстанционното решение?
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос касае правомощията на въззивния съд, уредени в разпоредбата на чл.269 от ГПК. В точка първа на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения кога въззивният съд може да проверява правилността на първоинстанционното решение без изричен довод във въззивната жалба. Съществуват само две изключения от правилото на чл.269, изречение второ от ГПК-когато въззивният съд прилага императивна материалноправна норма или когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака и ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Доводът, че липсата на нотариално заверено пълномощно за посочените в договора действия лишава процесуалния представител от правото да получи възнаграждение не попада в нито една от тези две хипотези. Следователно въззивният съд няма правомощието да обсъжда и да основава решението си на това основание за неправилност на първоинстанционното решение, ако то не е посочено като оплакване във въззивната жалба. При този отговор на процесуалния въпрос по съществото на спора се изяснява следното:
Касаторът С. Н. в качеството му на адвокат е сключил на 6.01.2010 г. договор за правна помощ с ответницата С. М., която му е възложила да защитава интересите и на майка на починалия в резултат от пътнотранспортно произшествие на 20.12.2009 г. син Н. И. К. в наказателното производство като частен обвинител и като граждански ищец. Възложено му е било да предяви граждански иск в наказателното производство за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. В т.3 от договора е уговорено възнаграждение в размер на 20 % от изплатената като обезщетение сума. В изпълнение на този договор касаторът твърди, че е извършвал действия в досъдебното и наказателното производство до постановяване на влязла в сила присъда. Той е завел от името на ответницата и граждански иск на 18.05.2011 г. срещу [фирма] и срещу прекия причинител С. Г. В. за 110 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. След решението на Варненския окръжен съд, с което искът е бил уважен за 65 000 лв., ответницата се е отказала от услугите му и е развалила договора на 6.01.2012 г. Тъй като не му е платила възнаграждението от 20 %, ведно с лихвите, касаторът е поискал издаване на заповед за изпълнение, а след възражението на ответницата е завел установителен иск за дължимостта на това възнаграждение и мораторна лихва върху него.
В отговора на исковата молба ответницата е възразила, че в резултат от шока от смъртта на сина си не знаела какъв договор подписва. Повдигнала е и възражение за нищожност на договора поради противоречие с чл.36, ал.2 и ал.4 от Закона за адвокатурата поради несправедлив размер на възнаграждението. Посочила е, че е подписала на 16.05.2011 г. последващо пълномощно да бъде представлявана по гражданското дело и по това дело е заплатила адвокатско възнаграждение от 8 000 лв., с което счита, че взаимоотношенията са били уредени. Варненският районен съд е уважил изцяло исковете, но Варненският окръжен съд ги е отхвърлил, тъй като не било изпълнено посоченото в т.4 от договора от 6.1.2010 г. условие-доверителят да издаде пълномощно с нотариална заверка за всички посочени в договора действия. Според въззивния съд упълномощаването не е било факт и затова не се дължи възнаграждение по договора от 6.1.2010 г., а възнаграждението по воденото от ищеца гражданско дело, за което е било дадено общо пълномощно, е било изплатено. Такъв довод обаче не е бил наведен от ответницата във въззивната и жалба, а нито едно от нейните многобройни възражения не е било обсъдено от въззивния съд. Следователно решението на въззивния съд е било постановено в резултат на съществено нарушение на разпоредбата на чл.269, изречение второ от ГПК, което налага неговата отмяна.
Не е необходимо да бъде даден отговор на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, тъй като този въпрос касае довод на ответницата, който не е бил повдигнат във въззивната и жалба и не следва да бъде обсъждан.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд, който да се произнесе по доводите и възраженията на ответницата, формулирани във въззивната и жалба.
Воден от горното, съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2716 от 21.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 2693 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ