Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 453   С  о  ф  и  я, 26 октомври 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  16  о к т о м в р и  2009  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев     изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 378/2009 година.   Делото е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Н. К. от София адв. Кр. К. от САК, която има за предмет решение № 142 от 10.04.2009 г. по ВНОХД № 93/2009 г., постановено от Софийския апелативен съд, оспорвано с доводи по чл. 348 ал.1 т.3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в касационното производство от подс. К. и от процесуалния му представител адв. Кр. К. от САК.   Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 14 от 02.10.2008 г., постановена по НОХД № 621/2008 г. на Софийски градски съд отговорността на подсъдимият И. Н. К. от София е ангажирана за извършени от него на 17.02.2007 г. в София престъпления по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” НК, по чл.270 ал.1 НК и за две престъпления по чл.131 ал.2 т.4 вр.чл.130 ал.2 НК, като при условията на чл.55 НК са му наложени наказания лишаване от свобода и пробация и на основание чл.23 ал.1 НК му е определено общо най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим за изтърпяване. Уважен е предявеният от пострадалия Б. Б. Ц. от София граждански иск за сумата от 1000 лв за репариране на причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането му – 17.02.2007 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 3000 лв е отхвърлен като неоснователен. На основание чл.59 ал.1 НК от срока на наказанието лишаване от свобода е приспаднато предварителното му задържане от 21.02.2007 г. до 27.11.2007 г. На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК е извършено групиране на това наказание с наказанието по НОХД № 8597/2005 г. на СРС, като му е наложено общо най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода, към което на основание чл.23 ал.3 НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 500 лв в полза на Държавата. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. К с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за изменяването й и намаляване на размера на същото към минимума за този вид наказание в НК. С атакуваното решение обжалваната първоинстанционна присъда е потвърдена изцяло. В касационната жалба от името на подсъдимия адв. К наново поддържа оплакването за явна несправедливост на наложеното на подзащитния й наказание и искането си то да бъде намалено до възможния законов минимум.   Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Макар жалбата на защитника да започва с упреци към въззивния съд относно дейността му по извличане на правно значимите по делото фактически констатации, с оглед на наведеното касационно основание интерпретирането на най-общо формулираните както в жалбата, така и в съдебно заседание процесуални пропуски на съда в тази насока се развиват с цел да се омаловажи извършеното от жалбоподателя. Така, настоявайки отношенията между него и св. П. С. да били “близки”, се заобикаля твърдението на последния за буйния му характер, особено след употреба на алкохол, което мотивирало свидетеля да му услужи със сумата от 30 лв, но която се сторила недостатъчна за подсъдимия и той упражнил неоправдана агресия над него, причинявайки му редица телесни увреждания, останали наистина в рамките на леките телесни повреди и отнемайки му якето с намиращите се в него цигари и запалка. Последващото поведение на подс. К. е било съпроводено с управление на автомобил след употреба на алкохол с причиняване на пътен инцидент, с демонстративна съпротива на опитите на полицейските служители св. М св. Цочев както да предотвратят създадената опасност за движението в негово лице, така и повторно при задържането му заради осъщественото над св. С деяние. Спор по тези обстоятелства не е възникнал, а направените и пред въззивния съд идентични доводи за смекчаване отговорността на жалбоподателя с основание са били отхвърлени. Аргументирано е отговорено защо постъпката му на човек в зряла възраст не може да бъде приета като “необмислена”, както и да бъде оправдана с алкохолната му злоупотреба, която е снижила волевия му праг при извършване на деянията, но която сама по себе си е следвало да се отчете като завишаващо обществената им опасност обстоятелство, особено свързано и с управляването на МПС в такова състояние . Въпреки наличните данни за редицата осъждания на подс. К. извън необходимото за квалификацията на деянията му, почти хулиганското му поведение при двукратните контакти с полицейския патрул в лицето на св. М св. Цочев и причинените им по няколко телесни увреждания, първоинстанционният съд е надценил такива обстоятелства като ниската стойност на вещите, предмет на грабежа, “безсмислеността” на тази проява и при многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, без да съобрази налице ли е изискването на закона в такива случаи и минимално предвиденото наказание да се явява несъразмерно тежко на извършеното, е определил наказанията за отделните престъпления на основание чл.55 ал.1 т.1 и 2 НК под законовия минимум на лишаването от свобода за грабежа и пробация за останалите, а по съвкупност – общо наказание от 3 години лишаване от свобода, което е значително под законовия минимум на чл.199 ал.1 НК, за което престъпление е наложено най-тежкото наказание. Въззивният съд не е имал процесуалната възможност да отстрани незаконосъобразността при определяне на наказанието за престъплението по чл.131 ал.2 т.3 вр.чл.130 ал.1 НК, а така също и общото наказание за това множество престъпления, при липса на съответен протест или жалба от частното обвинение. Правилна е констатацията му, че всякакво по-нататъшно смекчаване на наказателната участ на подс. К. ще бъде неоправдан либерализъм, особено при наличните данни за утвърждаващото се в живота му като модел агресивно и хулиганско поведение при злоупотребата му с алкохол, водещо го до чести срещи с правораздавателните органи. ВКС споделя този извод на въззивния съд и счита, че няма каквото и да е основание за уважаване на претенцията за намаляване на някое от наказанията му “до законовия минимум”. Жалбата му следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – да бъде оставено в сила.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 142 от 10.04.2009 г. по ВНОХД № 93/2009 г., постановено от Софийския апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: