Ключови фрази
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия * нищожност-противоречие на закона * приложим закон * забрана за разпореждане с предмета на приватизационния договор


Р Е Ш Е Н И Е


№ 127
гр.С. 15.03.2012г.


в името на народа




Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 467/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от С. община срещу въззивно решение на Софийски градски съд от 11.01.2010 г. по гр.д. № 3484/2008 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1473/22.11.2011. г. по въпроса за относимостта на чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./ към сделки с имоти, придобити по чл. 35 от същия закон, когато последващото разпореждане е осъществено при действието на ЗПСК.

С. община счита, че ограничението за разпореждане с имот, въздигната с чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./ се запазва за последващите сделки, дори когато те са осъществени след отмяната на закона.

П. С. П. и А. П. Д. считат, че от значение е кой закон е бил действащ към датата на сключване на атакуваната сделка и щом ЗППДОбП е отменен, тогава приложим е действащият ЗПСК. В новия нормативен акт не съществува забрана за разпореждане с имотите, придобити по реда на чл. 35 ЗППДОбП /отм./, следователно не е нужно да се съблюдава чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./

По поставения материалноправен проблем има дадено тълкуване от състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК и то е, че действието на чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./ се запазва за всички случаи, когато имуществото е придобито по приватизационен договор, сключен по реда на чл. 35 от същия закон /срв. Р-16-2009-І ТО ВКС/. Настоящият съдебен състав споделя това разбиране.

ЗППДОбП, обн. ДВ бр. 38/1992 г. е специален закон, с който се уреждат условията и реда за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и за приватизация. Чрез приватизацията, имущество от държавни и общински предприятия се прехвърля на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие. Приватизацията се осъществява въз основа на програми за приватизация и приватизационни стратегии. В закона са предвидени и особени начини за приватизиране на държавни и общински предприятия и обособени техни части, сред които е и този по чл. 35 ЗППДОбП - държавни и общински предприятия и обособени техни части се изкупуват без търг или конкурс, според оценката им от посочените в нормата субекти. За купувачите са предвидени редица преференции – за разсрочено плащане, включително с облекчения и отстъпки при извършването му, вписването на законна ипотека в полза на прехвърлителя се освобождава от държавни такси. По силата на чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./ на купувачите е забранено да продават от своя страна придобитото имущество в продължение на пет години от изплащането му. Нормата е императивна и нарушаването й, води до нищожност съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е отменен на 23.03.2002 г. със Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Предметът на регулиране на новия закон не е напълно идентичен с отменения, промени има и в материята за приватизация – напр. не се определят като приватизация продажбата на имоти-частна държавна собственост с данъчна оценка на продавания имот до 10 000 лв., както и продажбата на имот частна държавна собственост, предоставена за управление на или придобита от държавни предприятия по чл. 62, ал. 1 ТЗ; Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол може да предявява искове за реално изпълнение на неизпълнени парични или имащи парично изражение задължения, поети с приватизационните договори, когато липсва клауза за неустойки или обезщетение при неизпълнение; забранява се намаляването на уговорена по приватизационния договор неустойка поради нейната прекомерност, включително и за договорите, сключени при действието на отменения ЗППДОбП. Аналогични правила на тези по чл. 35 ЗППДОбП /отм./ за преференциално изкупуване, няма предвидени в новия закон, поради което няма как да е възпроизведена и забраната по чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./. В същото време, уредена е хипотезата на висяща процедура по предложение за закупуване по чл. 35 ЗППДОбП /отм./. При изричен или мълчалив отказ за приемане на предложението, който се обжалва в съда и съдебното производство е висящо към датата на влизане в сила на ЗПСПК, процедурата по продажбата се довършва по стария ред от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно от общината. Това включва всички условия по глава VІІ от ЗППДОбП /отм./, включително и забраната по чл. 41, ал. 2 от същия закон.
В заключение, новият закон не урежда отношения по приватизация на държавни и общински предприятия в хипотезите по чл. 35 ЗППДОбП /отм./ с изключение на недовършените продажби поради висящи съдебни производства /пар. 17, ал. 3 ДР ЗПСПК/, и в този случай старата регламентацията е запазена. Приключените приватизационни сделки по чл. 35 ЗППДОбП /отм./ не са преуредени по нов начин с обратно действие, нито изрично е отменена забраната по чл. 41, ал. 2 от същия закон.
Следователно, възникналите и развити права и задължения, които са заварени от ЗПСПК остават в сила. Забраната за разпореждане по чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП тежи в срока по отменения закон и нарушаването й, макар и по време след 23.03.2002 г., е на императивна материалноправна норма с последиците по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

К. излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл.41, ал. 2 ЗППДОБп /отм./. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Насрещните страни П. С. П. и А. П. Д. чрез адв. В. М. са възразили, че касационната жалба е неоснователна.
И. Н. Д. и Г. П. Д. не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство.
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния съд, е отхвърлил иска на С. община против И. Н. Д., Г. П. Д., А. П. Д. и С. П. П. иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Последният в хода на процеса е заместен по чл. 120 ГПК /отм./ от А. Д. и П. С. П.
Основанието за твърдяната нищожност е, че атакуваната сделка има за предмет недвижим имот, придобит по чл. 35 ЗППДОП /отм./, като разпореждането в полза на новите приобретатели е осъществено в нарушение на чл. 41, ал. 2 от същия закон – преди да са изтекли 5 години от изплащане на цената по приватизационната продажба.
Съдът е приел, че разпореденото в чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./ няма отношение към атакуваната сделка – тя е осъществена на 02.09.2003 г., след отмяната на ЗППДОбП, при действието на ЗПСК, в който ограничението за разпореждане не е възпроизведено.
Крайното заключение е, че не е налице нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на последващия договор, който се атакува от общината.
То е в противоречие с дадения по реда на чл. 291 ГПК отговор. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се касира, а спорът да се разгледа по същество от касационната инстанция, като иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД бъде уважен.
И. Д. и Г. Д. за закупили на 26.06.2000 г. от Столичен общински съвет, като представител на С. община правото на собственост върху обущарско ателие в [населено място], [улица] по реда на чл. 35 ЗППДОбП. Уговорено е разсрочено изплащане на цената. Изрично в договора е вписано задължението на купувачите да не продават обекта в продължение на пет години от изплащането му и да не използват като обезпечение същия до окончателното му изплащане Това е станало на 31.07.2003 г. На 02.09.2003 г. Д. са продали същия имот на А. П. Д. по време на брака й със С. П. П.. Разпореждането е в нарушение на забраната по чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП, поради което и сделката е нищожна. Искът е основателен.
Касторът – ищец има право на съдебно-деловодни разноски, които са платените във всички инстанции държавни такси - 65 лв. по касационното дело, 15 лв. по ч.гр.д. № 683/2010 г., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 527,72 лв.

Мотивиран от горното, съдът


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд от 11.01.2010 г. по гр.д. № 3484/2008 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради нарушение на чл. 41, ар. 2 ЗППДОбП, договор по нотариален акт № 52, том V, рег. № 7083, дело 665/2003 г., с който И. Н. Д. и Г. П. Д. продават на А. П. Д. по време на брака й със С. П. П. търговски обект – обущарско ателие, находящо се в [населено място], район „О.”, [улица], № 27 със застроена площ от 8,50 кв.м. при съседи: изток – магазин, запад – вход на сградата, север – коридор в жилищна сграда, юг – [улица], заедно с 55/2120 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо урегулиран поземлен имот VІІІ-86 в кв. 120 „в” по плана на [населено място], местност „П.-Центъра” за сумата от 5 663 лв., по иска на С. община против А. П. Д. на лично основание и като правоприемник по чл. 120 ГПК от 1952 г. /отм./ на С. П. П., П. С. П. /правоприемник по чл. 120 ГПК, отм. на С. П. П./, двамата от [населено място], ж.к „Св. Т.” /В. И./ [жилищен адрес] вх. „Г”, ап. 62, И. Н. Д. и Г. П. Д., двамата от [населено място], област С., [улица].
ОСЪЖДА А. П. Д. и П. С. П., двамата от [населено място], ж.к „Св. Т.” /В. И./ [жилищен адрес] вх. „Г”, ап. 62, И. Н. Д. и Г. П. Д., двамата от [населено място], област С., [улица] да заплатят общо на С. община сумата в размер на 605,72 лв., представляващи съдебноделоводни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: