5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 489
София, 26 ноември 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
Кети МАРКОВА
при участието на секретаря Ив.Илиева
и в присъствието на прокурора Ант.ЛАКОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) Елияна Карагьозова
дело №524/2010 година
Производството е образувано на основание касационен протест на Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда № 239 от 08.04.2010г. хо внохд № 563/2010г. по описа на Софийски градски съд,НК,1-ви въззивен състав,с която е отменена осъдителна присъда от 20.11.2009г по нохд № 4719/2008г. на СРС,НО,1-ви състав и постановена НОВА,оправдателна по отношение на подсъдимия Т. Р. К. по обвинение по чл.313,ал.1 пр.2 вр.с чл.26,ал.1 НК.
В протеста се поддържат отменителни основания по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.Прави искане за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият Т. Р. К., чрез защитника си адв.Ганчев намира протеста за неоснователен.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С присъда от 20.11.2009г. Софийският районен съд е признал подсъдимия Т. Р. КЕШКИН за ВИНОВЕН в това,че за периода от 23.02.2005г. до 25.01.2006г. в гр.София,ул.”Славянска” № 8 в сградата на Министерство на икономиката и Е. при условията на продължавано престъпление затаил истина в писмени декларации които по силата на чл.29а от Закона за държавния служител/ ЗДСл/ се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства по чл.29а от ЗДСл,поради което и на основание чл.313,ал.1 пр.2 вр.с чл.26,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ГЛОБА в размер на ТРИСТА ЛЕВА.
С протестираната присъда Софийски градски съд е ОТМЕНИЛ присъдата и е постановил НОВА,с която е признал подсъдимия Т. Р. К. за НЕВИНОВЕН в това, на посоченото място и в посочения период да е затаил истина в писмени декларации които по силата на чл.29а от ЗДСл която се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства по чл.29а от ЗДЛс,поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.313,ал.1 пр.2 вр.с чл.26,ал.1 НК.
Протеста е ОСНОВАТЕЛЕН:
Присъдата е постановена в нарушение на закона и на процесуалните правила.
Установено е по делото,че с Решение № 1 от 14.04.2004г. на СГС,ФО вписано в регистъра на едноличните търговци, подсъдимият е регистриран ЕТ с фирма „Гуро Нет-Т. К.” със седалище и адрес в гр.София,като предприятието се представлявало и управлявало Т. Р. К..
През 2005г. той подал документи за работа в Министерството на Е. и енергийните ресурси/МЕЕР/.След проведен конкурс бил назначен за главен експерт по устройство и безопасна експлоатация на преносни и разпределителни газопроводи на съоръжения и уреди за природен газ,на което основание придобил качеството на държавен служител по смисъла на чл.2,ал.1 от ЗДСл.Като такъв,същият е следвало да подаде декларация по чл.29а,ал.1 от ЗДСл/ в редакция на ДВ,бр.95 от 2003г./, че не е в конфликт на интереси в правното му качество служител на МЕЕР с това на Е. търговец с фирма „Гуру-Нет-Т. К..
Установено,че подсъдимият е попълнил две такива декларации,първата при постъпването си на 23.02.2005г. ,а втората на 25.01.2006г.В декларациите не е отбелязал,че е ЕТ и има регистрирана фирма.
Декларациите са попълнени и подписани лично от подсъдимия.В тях подсъдимият е заявил,че му е известна наказателната отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс при деклариране на неверни данни.
При извършена впоследствие проверка е установено,че К. е управител и представляващ горепосочената фирма,поради което със заповед № 169/23.10.206г.поради несъвместимост с обстоятелствата по чл.7,ал.2 т.2 от ЗДСл служебното правоотношение с него е било прекратено.
При тези факти по делото,подсъдимият е бил признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд,който е приел,че той е изготвил документ с невярно съдържание/отразената в него информация не отговаря на обективната действителност/,като това се обективира именно със затаяване на истина-незаявяване на фактите касаещи регистрираната му фирма,които следвало да се отразят в този документ.
Приел е,че е осъществил състава на документното престъпление по чл.313,ал.1 т.2 НК,както от обективна,така и от субективна страна.
Въззивният съд е отменил осъдителната присъда и е постановил нова оправдателна.Приел е,че от събрания доказателствен материал не може да се обуслови несъмнен извод,че подсъдимия е извършил инкриминираното деяние.
Съдът е приел,че отговорността на подсъдимия е ангажирана затова,че е затаил истината по отношение на обстоятелствата,касаещи наличието на конфликт на интереси при заемането на държавната длъжност.Съдът обаче приема,че от доказателствата по делото не може да се направи извод,че такъв конфликт на интереси е налице,поради което недекларирайки го, той не е осъществил състава на престъплението.Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.2 от ЗПРКИ /Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси/в сила от 01.01.2009г. ,съгласно която конфликт на интереси е налице, когато лице заемащо публична длъжност,има частен интерес,който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.Приел е,че разпоредбата,която не е била действаща към момента на деянието следва да се възприеме като дефиниция кога законодателят приема,че е налице конфликт на интереси,който да подлежи на деклариране. Приел е,че трябва да има конкретни обстоятелства,които да сочат на наличието на такъв частен интерес.В заключение е приел,че тъй като по делото не са събрани каквито й да са данни,че К. има частен интерес във връзка с упражняване на задълженията му като държавен служител,който може да му повлияе върху безпристрастното изпълнение на тези му задължения,независимо че има регистрирана търговска фирма предвид предмета й на дейност,не е налице конфликт на интереси.
Изводите на съда са в разрез с доказателствата.
Съгласно чл.29а от ЗДСл „Държавният служител е длъжен всяка година до 31 март по образец,утвърден от министър на държавната администрация и административната реформа,да декларира писмено пред органа по назначаването всеки търговски,финансов или друг делови интерес,който той или свързани с него лица имат във връзка с функциите на администрацията,в която работи”
В чл.7,ал.2 от ЗДСл е посочено,че „не може да бъде назначаван за държавен служител лице,което е Е. търговец,неограничено отговорен съдружник в търговско дружество,управител или изпълнителен член на търговско дружество,търговски пълномощник,търговски представител/прокурист/,ликвидатор или синдик”.
Следователно,изискването за деклариране на търговски,финансов или друг делови интерес е свързано със забраната да бъдат назначавани такива лица,с цел да се избегнат конфликти на интереси.
В случаите, когато държавният служител придобие някое от посочените качества и възникне основание за недопустимост по чл.7,ал.2 от ЗДСл, той е длъжен да уведоми органа по назначаването за несъвместимост с изпълняваната от него служба.
От изложеното става ясно,че изискването за деклариране на посочените обстоятелства не зависи от преценката на лицето,което дава информация за наличието или не на такъв статут,дали е или не е в конфликт на интереси,а е задължение изисквано от закона.Ако подсъдимият бе декларирал действителното положение,той просто нямаше да бъде назначен за държавен служител,поради посочената несъвместимост със закона.В този смисъл,пространните мотиви на въззивния съд за това доколко,защо и кога биха възникнали обстоятелства за несъвместимост на регистрираната от подсъдимия фирма с дейността му като държавен служител,са неотносими към предмета на обвинение.Последният е пределно ясен-документно престъпление по чл.313,ал.1 НК,изразяващо се в изготвяне на документ с невярно съдържание,обективирано чрез затаяване на истина с цел да прикрие действителното правно положение-това,че е Е. търговец с фирма „Гуру Нет—Т. К.”,с което да удостовери пред орган на властта по смисъла на чл.93,т.2 НК,че няма конфликт на интереси във връзка със служебното му правоотношение с МЕЕР.
Фирмата на подсъдимия е съществувала, както към 23.02.2005г.,така и към 25.01.2006г. и не е била заличена.Едва на 02.06.2007г. с Решение № 2 на СГС,ФО,вписано в Регистъра на едноличните търговци, дейността на ЕТ с фирма „Гуру Нет-Т. К.” е била прекратена и заличена в Търговския регистър.
Съдът не е съобразил обстоятелството,че престъплението по чл.313,ал.1 т.2 пр.2 НК е формално и за неговата съставомерност е достатъчно деецът да потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение,изпратено по електронен път,които по силата на закон,указ или постановление на МС се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Не е положил усилия за пълно,всестранно изясняване на всички обстоятелства по делото,което е довело до неправилно приложение на закона.
Мотивите страдат от противоречие.На л.33 съдът приема,че не може да бъде направен несъмнен извод,че подсъдимият е автор на вмененото му инкриминирано деяние,а на л.34-че не е осъществен състав на престъплението вменено на подсъдимия.Не става ясно по коя от хипотезите на чл.304 НПК,съдът признава подсъдимия за невинен.
С оглед на изложеното присъдата следва да се отмени и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.При повторното разглеждане,контролиращият съд следва да съобрази доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и ако намери,че подсъдимият е осъществил състава на повдигнатото обвинение,да прецени доколко обществената опасност на деянието и дееца и останалите обстоятелства по делото,предпоставят приложението на чл. 9,ал.2 НК.
Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 239 от 08.04.2010г- по внохд № 563/2010г. по описа на Софийски градски съд,НК 1-ви въззивен състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|