Ключови фрази

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 704/26.09.2019
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2098 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7378/ 27.11.2018 г. по гр.д. № 1408/ 2018 г. в частта, с която Софийски градски съд, след отмяна на решение № 94 728/ 18.04.2017 г. по гр.д. № 62 639/ 2015 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на „Стоянов и Стоянов консултинг“ ЕООД срещу Е. В. Р. с правна квалификация съответно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за сумата 36 176.62 лв. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 11 054.25 лв. – законните лихви върху главницата в периода 05.09.2012 г. – 05.09.2015 г.
Решението се обжалва от „Стоянов и Стоянов консултинг“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по следните въпроси (първите два – материално-правни, а третият – процесуално-правен): 1. Могат ли задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови ценности, да бъдат възлагани само с длъжностна характеристика или е допустимо такива да произтичат от самото естество на фактически осъществяваната дейност при работодателя? 2. Необходимо ли е при констатирани липси да се твърди и доказва извършването на умишлени действия от страна на отчетника? 3. Представлява ли липсата на съставен акт за касова наличност пречка за ангажиране отчетническата отговорност на материално-отговорното лице? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с конкретни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ) и необоснованост (касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК). Претендира разноски.
Ответникът по касация Е. В. Р. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, обжалваното решение съответства на решение № 152/ 01.06.2015 г. по гр.д. № 6083/ 2014 г. на ВКС, IV-то ГО, също по реда на чл. 290 – 293 ГПК, и е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че жалбата е с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по трудов спор по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е ищецът, а исковете са отхвърлени. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, а решението следва да се допусне до касационен контрол. Съображенията са следните:
За да изключи материално-правните предпоставки на вземането, предявено с иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че: 1) не са били възложени отчетнически функции на длъжността „главен счетоводител“, която е заемал ответникът до 15.09.2010 г., когато е било прекратено трудовото правоотношение между страните (аргумент от длъжностната характеристика); 2) ищецът не е твърдял, а по делото липсват доказателства за умишлени действия, с които ответникът е причинил вредата за сумата по иска или е подпомогнал трето за процеса лице да я причини и 3) по делото не се доказва съставен акт, който да удостоверява касовата наличност на ищцовото дружество в началото на работния ден на датата 07.09.2010 г.
Следователно въпросите, повдигнати от касатора са включени в предмета на обжалване, а решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, макар и само по първия. Константна е практиката на ВКС, че пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за липса е приложима само за отчетници (напр. решение № 493/ 23.11.2011 г. по гр.д. № 586/ 2011 г. на ВКС, IV-то ГО, решение № 252/ 18.05.2011 г. по гр.д. № 1531/ 2009 г. на ВКС, IV-то отд., решение № 1/ 31.01.2011 г. по гр.д. № 158/ 2010 г. на ВКС, I-во ГО, решение № 152/ 01.06.2015 г. по гр.д. № 6083/ 2014 г. на ВКС, IV-то ГО). Първият повдигнат въпрос е този, който изначално обосновава или отрича пасивната материална легитимация на ответника.
В решение № 493/ 23.11.2011 г. по гр.д. № 586/ 2011 г. на ВКС, IV-то ГО е прието, че придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностната характеристика. Такава може да не е издадена. Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя.
В решение № 226/ 10.07.2013 г. по гр.д. № 1298/ 2012 г. на ВКС, IV-то ГО, е прието, че по съдебно предявеното вземане по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ на работодателя е доказателствената тежест да установи качеството на работника на материално-отговорно лице. Релевантни са както доказателствата за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа.
Обсъждането на двете решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, налагат обобщението, че за всеки отделен случай съдът по иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е длъжен да изследва не само длъжностната характеристика, но и събраните доказателства по делото какви действия извършва служителят/ работникът при изпълнение на трудовите си функции, за да се отрече или изключи качеството му на материално-отговорно лице. Само по съображения от длъжностната характеристика въззивният съд е приел, че ответникът е нямал отчетнически функции. По първия въпрос са налице общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Различен аргумент не следва от решението на ВКС, на което се е позовал ответникът по касация. Въпросът не е разглеждан в това решение.
Другите два повдигнати въпроса настоящият състав ще обсъди в решението по повод заявените касационни основания.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7378: 27.11.2018 г. по гр.д. № 1408/ 2018 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 944.60 лв.
След постъпване на платежния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, а ако срокът изтече и документът не е представен – за прекратяване на касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.