Ключови фрази
Договаряне във вреда на представлявания * действия във вреда на представлявания * действия без представителна власт * правомощия на въззивната инстанция * обсъждане на доказателства от въззивния съд * правна квалификация * доказателствена тежест

Р Е Ш Е Н И Е

№ 212/2018
гр. София, 21.02. 2019г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември , две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр.дело № 4268/2017 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Разглежда се касационна жалба на М. П. Г. и П. Г. К. срещу решение № 286 от 12.06.2017г по в. гр.дело № 239/2017г на Русенски окръжен съд , постановено при ново разглеждане на делото от друг състав на РОС след като с решение № 63/28.03.2017г по гр.д №822/2015г на ВКС ІV г.о е отменено решение №589/10.11.2014г на Русенски окръжен съд,потвърдил уважен на първа инстанция иск за нищожност на сделка на осонование чл. 26,ал.1 предл трето ЗЗД като сключена във вреда на представляваните ищци и са дадени указания да се разгледат предявените два иска ,с указана квалификацията от Върховния касационен съд - включително за недйствителността по вид при иска чл. 40 ЗЗД ,както и елементите на фактическия състав на нормата които подлежат установяване от обективна и субективна страна ,с оглед междувременно приетото ТР №5/2014г ОСГТК .
До приемането на ТР №5/2014г ОСГТК , производството по касационно обжалване по гр.д №822/2015г на ВКС ІV г.о , е било спряно (опр. № 952827.12.2016г на ВКС ІV г.о).
Въззивният съд е постановил обжалваното понастоящем решение , имайки указания от ВКС да не се смесват институтите нищожност поради липса на представителна власт при съставено общо пълномощно - както се е поддържало в исковата молба , с недействителност по смисъла на чл. 40 ЗЗД, което е действителното основание на иска и в която връзка , на основание чл.293,ал.3 ГПК , делото е върнато за ново разглеждане.Дадено е указание да се разгледа и обективно съединеният иск по чл. 42 ЗЗД
При новото разглеждане на делото въззивният съд е отхвърил и двата иска по същество , след като е отменил първоинстанционното решение. Приел е за установено ,че на 3.ХІІ.2008 год.с нотариален акт № 175, т.Х на нотариус при на РРС страните (ищците са действали чрез пълномощник) са сключили договор за продажба на недвижими имоти - нива от 25026 кв.м и нива от 28431 кв.м, намиращи се в землището на [населено място] ,м.„Под О.” за сумата 6820 лева. При извършването на сделката ищците били представлявани от адвокат, който са упълномощили по отделно за действия на разпореждане и управление с описаните ниви - да ги продава при условия,цена,начин на плащане и на лица,каквито намери за добре, включително като договаря със себе си или от името на други лица,които представлява.Твърдят,че за сделката и договорените условия са узнали около година и половина по-късно,а пълномощникът им се отчел едва през 2013год.като превел по сметка на ищцата Г. сумата 6515 лева. Средната пазарна цена на имотите е установена в размер на 17160лв съгласно заключение на вещо лице , като с оглед указанията по отменителното решение на ВКС въззивният съд е изтъкнал , че това несъответствие в цената във вреда на ищците е необходимо, но недостатъчно като единствено основание за обявяване на недействителност по чл. 40 ЗЗД , ако липсва субективния елемент , недобросъвестността.
Във връзка с указаното значение на субективния елемент от състава на нормата, въззивният съд е обсъдил за първи път наведени от ответника - купувач обстоятелства , като опровергавщи тезата на ищците за недобросъвестност : от представените договори за отдаване под наем на процесните земи и анексите към тях за пет стопански години- от 2008 год.до 2013 год.и служебна бележка от „Берус”ООД е прието за установено , че в посочения период ,т.е след продажбата на нивите,ищците са продължили да ползват имотите и да получават наем от наемателя със съгласието на дружеството - жалбоподател . Налице е овластяването им от управителя на ответното дружество И. О. , съгласно представеното по делото пълномощно. Според въззивното решение тези обстоятелства сочат на други уговорки между страните ,по промяна в предназначението на имота и получаване на по-висока продажна цена съобразно новия им статут , при което оспорената продажба се явява средство за постигането й - както е поддържала защитата на ответника „Ню Ленд”ООД. Приета е за опровергана тезата за недобросъвестност на пълномощника и купувача , при сговор за увреждане на представляваните.
Искът по чл. 42 ЗЗД е разгледан и отхвърлен, като са изтъкнати постановките в т.1 от ТР № 5/2016г по т.д № 5/2014г ОСГТК при извод ,че пълномощникът не е действал извън пределите на представителната власт .
Доводи за споразумение , увреждащо ищците , са изтъкнати за първи път при новото разглеждане на делото от възиззвния съд, като по същество са изтъкнати и вече събраните доказателства по делото,които според защитата подкрепят този извод. Те не са обсъдени в решаващите мотиви , не са и цитирани и като становище на страната.Изтъкнато е само становището на ищците в отговор на въззивната жалба на другата страна.
Касаторите обжалват решението чрез пълномощника си адв.А.Г. като постановено при съществени процесуални нарушения , в нарушение на материалния закон и необосновано . Не са обсъдени доводите и аргументите им,както и доказателствата, които макар да са косвени,установяват недобросъвестността. Не е обсъдено, че пълномощникът им по сделката адв. И. е отказал да свидетелства по делото, тъй като бил адвокат на двете страни и ги консултирал,че той не е съобщил на ищците за продажбата, а като са разбрали за нея след година и половина ги убеждавал ,че тя е фиктивна и се търси по- висока цена и че ще си получават наема.Купувачът обаче в последствие е уведомил наемателя, че оттегля пълномощното за ищците да получават този наем.Не е обсъдено, че въпреки поддържаното становище на ответника„Ню Ленд”ЕООД че целта не е била формална продажба а имало друга цел, същият се е опитал да се позове на кратка придобивна давност. Съдът не е обсъдил и разгледал по същество основаните на тези косвени доказателства аргументи, изложени в хронологична последователност и обоснованост във връзка с тезата за сговор - като субективен елемент на състава по чл. 40 ЗЗД .Наред с това не е указвано на ищците за доказателствена тежест, тя не е разпределяна в доклад с оглед променената квалификация .Това е затруднило защитата им по отношение на факти които следва да доказват. Поддържа се оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствени правила .Претендират се разноски

Ответникът по жалбата „НЮ ЛАНД” ЕООД ,гр. Русе е заявил отговор чрез адв.Св. К. от Русенска АК, в който се оспорва основателността на жалбата . Не са допуснати сочените процесуални нарушения в хода на повторното въззивно резглеждане на делото.Ищците не са имали твърдение за обстоятелствата , които сега считат за необсъдени в решението. Те не са имали твърдение за недобросъвестност и съдът не е бил длъжен да обсъжда косвено изказани идеи . Претендират се разноски
С определение № 564 т 09.07.2018г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане в частта , с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 40 ЗЗД , по два процесуалноправни въпроса: за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства , както и доводите и възраженията на страните ; има ли задължение въззивния съд при разглеждане на делото съгласно чл.293,ал.3 ГПК и без да е изрично указано в отменителното решение , да разпредели доказателствената тежест предвид указаната му от ВКС квалификация на иска, изискваща установяване на субективния елемент на състава по чл.40 ЗЗД при доказателствена тежест на ищеца .

По първия правен въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о изтъква установената и задължителна за съдилищата съдебна практика в ТР №1/2013г ОСГТК за ролята на въззивната инстанция като решаващ съд ,както и множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК – реш.№124/2010г по гр.д № 3972/2008г, ІV г.о,реш. №331/2010г по гр.д №257/2009г ІV г.о ,реш. № 217/2011г по гр.д№761/2010г ІV г.о ,реш. №700/2010г по гр.д № 91/2010г ІV г.о в които е прието ,че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства,да прецени всички правнорелевантни факти от които произтича спорното право ,както и да отговори на всички доводи и възражения на страните , свързани с твърденията им и която установена съдебна практика на ВКС се споделя и от настоящия състав .

По втория правен въпрос Върховен касационен съд ,ІІІ г.о намира за приложимо указаното в т.2 от ТР №1/09.12.2013 по т.д № 1/2013г ОСГТК.Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства, без да изготвя нов доклад по делото. Ако преценката е направена от касационната инстанция с отменително решение по дело, върнато за ново разглеждане на въззивния съд с указания за правилната квалификация на иска,засягаща разпределението на доказателствената тежест, тези указания имат за адресат въззивния съд, а не страните . Изискванията към въззивната инстанция,очертани в ТР №1/09.12.2013 по т.д № 1/2013г ОСГТК са приложими и при разглеждане на делото в условията на чл. 294 ,във вр с чл.293 ,ал.3 ГПК,когато указана от ВКС квалификация е променила предмета на доказване спрямо отразената в доклада на първа инстанция не само по отношение на обстоятелства, които ищецът е заявил , но и по отношение на обстоятелства, които се включват в основанието на иска по чл. 40 ЗЗД и затова следва да се докажат.Процесуалните действия на втората инстанция , като израз на надграждане на процесуалните действия на първа инстанция при съчетаното приложение на основаните начала в процеса ,в случая са израз на необходимостта съответното указание да бъде сведено до знанието на страните.Изискването може да се изпълни по реда на чл.267,ал.1ГПК, да се докладва отменителното решение на по-горната инстанция в открито заседание и да се осигури възможност участниците в процеса , след като са запознати със съдържанието му, да предприемат съответните процесуални действия, респ. да ангажират доказателства предвид указанията на по-горната инстанция как се разпределя доказателствената тежест за обстоятелства , посочени като подлежащи на доказване.

По касационната жалба .
Предвид отговора на първия въпрос,произнесен с обжалваното решение в противоречие с установената практика на ВКС, касационната жалба е основателна в оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, който не е обсъдил доводите на ищците в какво се изразява сговорът между пълномощника им и ответната страна за увреждане и кои обстоятелства го доказват, респ. защо тези лица са действали недобросъвестно.Преценката на съда да основе решението си само на обстоятелства, които според ответника опровергават твърдението за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, не отменя задължението на въззивния съд да обсъди изтъкваните от ищцовата страна обстоятелства и доводите за осъществен субективен елемент на състава по чл. 40 ЗЗД предвид дадената с отменителното решение на ВКС правна квалификация на иска, което именно означава да обсъди в съвкупност събраните доказателства- на първо място с оглед значението, което страните им придават за спорните обсотятелства.
Предвид отговора на втория процесуалноправен въпрос, въззивният съд не е допуснал соченото в жалбата процесуално нарушение.В насроченото открито съдебно заседание на 25.04.2017г Русенски окръжен съд е докладвал отменителното решение на ВКС №63/28.03.2017г ,в което указано,че фактическият състав на иска по чл. 40 ЗЗД включва субективен елемент - споразумяване между представителя и насрещната страна за увреждане на представлявания ,който елемент е релевантен за недействителността и подлежи на доказване ,не само като съглашение в тесен смисъл ,но и като една недобросъвестност -те и двамата да знаят/осъзнават,че сключения договор обективно уврежда представлявания.След като е докладвал решението, въззивната жалба на ответника и становището на въззиваемите ищци по нея,въззивният съд е дал възможност на пълномощника на ищците по делото адв.А. Г. да заяви ще сочи ли доказателства - с оглед направения доклад и последната е заявила,че няма да сочи доказателства. Ето защо несъстоятелна е тезата на жалбоподателите ,че процесуалното им право да ангажиран допълнително доказателства е било накърнено.
Касационната жалба е основателна в оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение поради необсъждане доводите на страната и доказателствата в съвкупност , като крайните изводи на съда за липса на субективен елемент от фактическия съсътав на чл. 40 ЗЗД са необосновани.На първо място следва да се изтъкне ,че задължението на пълномощника да се действа в интерес на упълномощителя е принцип в института на доброволното представителство.Представляващият, дори да е получил най- широки пълномощия и право да договаря със себе си, или да представлява и купувача,винаги трябва да действа в интерес на представлявания, както е посочено в реш. №841/2010г по гр.д №3530/2008 ІV г.о, реш. №21/2015г по гр.д №3529/2014г І. г.о на ВКС ; ако същият овластен да продаде недвижимо имущество, да действа с грижа на добър стопанин при договоране на цената (реш.№439/2012г по гр.д № 23/20911г І г.о). Засилени са изискванията към пълномощник, получил овластяване за правни действия включващи и разпореждане , в качеството си на адвокат.Увреждането на представлявания в този случай също може да има различни проявни форми, както е подчертано в реш. № 361/2011г по гр.д №1077/2010 ІV г.о ,реш. №140/2015г по т.д№2092/2014г І т.о, реш. № 586/2010г по гр.д №853/2009г ІV г.о на ВКС, поради това следва да се обсъдят всички относими към преценката на интереса обстоятелства , включително качеството на пълномощника И. И. - адвокат от Русенска АК и изявленията му при отказа да свидетелства по делото ( с позоваване на чл. 33, ал.4,чл.42,ал.2 ЗАдв.) поради факта,че е действал като адвокат и на двете страни по делото.
Както за преценката дали договорът за покупко- продажба по нот.акт №175 от 03.12.2008г е сключен във вреда на упълномощителите,който факт правилно е приет за установен от въззивния съд , така и за преценката осъществен ли е субективният елемент на сговаряне с купувача за увреждането, са от значение всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да сключи оспорваната сделка.Увреждане в състава на чл. 40 ЗЗД ще има и когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно , макар и в рамките на представителната власт и от това е произтекла вреда (реш. №841 от 19.01.2010г по гр.д № 3530 /2008 г ,ІІ г.о на ВКС и реш. №1/2018г по 1471/2017 ІІІ г.о на ВКС).Сговаряне между пълномощник на продавача и трето лице - купувач по смисъла на чл. 40 ЗЗД ще има и когато същият пълномощник е бил овластен от купувача да брани интересите му и когато при стълкновение между интересите на двете страни, недобросъвестно е предпочетен интерес на купувача (реш. №1/2018г по гр.д 1471/2017г., ІІІ г.о на ВКС)
Обжалваното въззивно решение е в противоречие както с изтъкнатата по-горе практика на ВКС, така и с ТР №4/2014г ОСГТК , реш. №841/2010г по гр.д №3530/2008г. ІV г.о, решение №21/2015г по гр.д №3529/2014г ІVг.опоради смесването на правопораждащи, правозиключващи и правопогасяващи факти по предявения иск касателно едно от условията - споразумяването като субективна предпоставка за основателността на иска и нейното косвено установяване.
Изводът за проявена недобросъвестност спрямо упълномощителите продавачи на имота в случая се налага от твърдението на купувача „Ню Ланд”ЕООД каква е била целта на процесната покупко- продажба за него. От депозирания отговор на исковата молба следва извод за знанието на купувача , че земеделските земи, които адв.И.И. е бил упълномощен да продаде, биха имали по-висока цена предвид местонахождениетоим в близост до индустриалната зона на града , при евентуална промяна на тяхното предназначение и в това е интересът на ищците да ги продадат . Купувачът твърди, че устно се договорил да съдейства за промяна на предназначението и за продажба на имотите на трето лице-инвеститор с интерес в района. След като се установило,че през процесните ниви преминават подземни съоръжения -газопровод, ищците взели решение да не продават „в това положение” а да се търси инвеститор, готов да плати преместването на газопровода”,за да могат в бъдеще да получат по-добра цена за земята. Ответникът изтъква ,че очакването на ищците било разходите за промяна на предназначението на земята да се поемат от него. Това била причината техният представител (пълномощникът адв.И.И.)да прехвърли собствеността с процесната сделка - като гаранция , че ответникът„Ню Ланд”ЕООД няма да вложи пари в промяната, без после да ги получи , ако ищците решат да продадат на друг.
По този начин както пълномощникът И. ,така и купувачът са знаели за интереса на продавачите ,знаели са при какви конкретни обстоятелства собствениците искат продажбата , но явно и съгласувано накърняват този интерес със сключването на нотариално оформения договор за покупко- продажба. Защитеният от нормата на чл. 40 ЗЗД интерес на ищците- упълномощители за продажба на най- добра цена е законово защитим интерес , който е правно несъвместим с интереса на ответното дружество в атакуваната сделка (заявен в отговора),а именно да обезпечава чрез прехвърляне на собственост върху продаваемия имот вземанията си към продавачите за евентуални разноски от дейност като промяна предназначение на земеделска земя (евентуално възложени от пълномощника, или от самите продавачи действия с цел постигане по-добра цена за продавачите). Доколкото подобен интерес от обезпечаване на бъдещи вземания в полза на довереник изобщо е защитим от закона , той не е съвместим с добросъвестността.
Въпреки това,именно този интерес на ответника е бил съзнавано и съгласувано предпочетен от пълномощника,поради което в случая са налице както обективният, така и субективният елемент на основанието по чл. 40 ЗЗД .
Неоснователен е и доводът на ответника ,че като са приели да събират наема от 2009 до 2013г , а в последствие,през 2013г отказват да се търси друг купувач , ищците не могат да изтъкват по исков ред увреждащия характер на прехвърлянето, или да установят недобросъвестността .След като са разбрали за увреждащата сделка, ищците са получавали плащане на наемите от ползването на земята ,но както е изтъкнато в ТР № 5/2014г ОСГТК и решение № 63/2017г по гр.д №822/2015г на ВКС (постановено по настоящето дело) , не е налице възможност представляваният да потвърди увреждащия го договор, нито възможност за саниране на договора с настъпване на друг факт.
Наред с гореизложеното твърденията на ответника, че е отстъпил на ищците наема, получаван за обработката на земята,не се подкрепят от доказателствата по делото. Ответникът е представил писмени доказателства че след сделката, независимо от прехвърлената собственост, ищците са продължили да получават наем от ползването на земеделската земя с негово съгласие. Гореизложеното било и причината формално посочената цена при продажбата от 6515 лв да не им се заплаща/отчита от пълномощника до момента, в който през 2013г те не поискали да се „откажат от сделката” и настоявали да получат цената веднага.
Ищците не са оспорили получаването на наем за земеделските имоти от „Берус”ООД за периода след прехвърлянето на собствеността (т.е, след датата 03.12.2008г.) но изтъкват недобросъвестността на пълномощника си и на ответника , които заедно ги уверявали , че по този начин ще се постигне целта имотът да се продаде на по-добра цена. Доводите на ищците, изтъкнати пред въззивния съд при новото разглеждане на делото и останали без обсъждане , са че първоначалните уверения на адв .И.И. за постигане на по-добра цена като се промени предназначението , са причината да му дадат пълномощия, а след осъществяване на сделката за която разбрали по-късно, същият адвокат обяснил ,че продажбата е формална - все едно я няма.След пет години обаче ответникът е оттеглил пълномощията, дадени на ищците да получават наема и в становището си по иска се позовават на „кратка придобивна давност”, което спорад защитата на касаторите също разкрива неговата недобросъвестност.
От представените писмени доказателства за платен наем се установява,че след изтичане срока на действие по договор за отдаване под наем на процесната земеделска земя ,сключен от ищците на 14.10.2008г за предстоящата стопанска година с „Берус” ООД , за следващите стопански години договорите за наем са сключвани с наемодател „Ню Ленд”ООД чиито собственик и управител е И. О., а като нейни пълномощници са действали ищците Г. и К. , упълномощени съгл.приложеното пълномощно от 14.10.2009г да я представляват при стопанисването и управлението на двете ниви в м. „Под ормана”. Пълномощията са да отдават под наем посочената земеделска земя до промяната на предназначението й , както и да получават наема,като действат от името и за сметка на упълномощителя.При така дадените пълномощия ищците са получавали плащане на наемната цена, но не за себе си,т.е полученото не ги облагодетелства.Не се установява ответникът да е прехвърлил вземанията си на ищците. Не се установяват и факти , които да изключат обективния или субективния елемент на увреждането по чл. 40 ЗЗД , като снабдяване с обратен документ , двустранен или по признание на купувача че прехвърлянето на собствеността е привидно, коетоби защитило продавачитесрещу нежелания от тях прехвърлителен ефект на сделката при цената,на която е сключен договора за покупко- продажба и което обстоятелство би свидетествало,че не е имало съглашение с пълномощника за увреждане интереса на продавачите, а друго съглашение с тях . Не се установява и съдържанието на друга, прикрита сделка, освен явната - атакувана с иска , не се установяват и предпоставките за прилагане на чл.17, ал.1 ЗЗД от съда в настоящия процес .

С оглед изложеното, формираните от въззивния съд изводи по приложението на чл. 40 ЗЗД са неправилни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови решение от настоящата инстанция по същество, с което предявения от М. П. Г. и П. Г. К. иск на основание чл.40 ЗЗД бъде уважен по вече изложените съображения . Следва да се добави ,че пълномощникът , още повече ако упражнява професия на адвокат , не е задължен да сключи непременно и веднага сделката за която е овластен,а трябва да действа в полза на този, който му доверява интереса си. В чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице и същата не може да се предположи и поради това ,че същият пълномощник по изрично овластяване е бил довереник и на купувача , но при установено намерение ответникът недобросъвестно да обезпечава бъдещи разноски с прехвърляне на собственост,предпочитането на този интересот пълномощника с пренебрегване интереса на представляваната страна- продавач и прякото му злепоставяне чрез сделка,удовлетворяваща единствено насрещния интерес , субективният елемент на състава по чл. 40 ЗЗД е осъществен и доказан от ищците.Извършеното прехвърляне на правото на собственост върху процесните имоти е недействително съгласно разсненията в ТР№ 4/2014г на ОСГТК.

С оглед изхода на делото , на основание чл.78, ал.1,( 78 , ал.3 ГПК във вр.чл. 81ГПК и след компенсация, доколкото другият обективно съединен иск по чл. 42 ЗЗД основателно е отхвърлен и в тази част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване , следва да се присъдят разноски.Касаторите са извършили съдебни разноски в размер на общо 4027,45лв.(1024,30лв за първа инстанция; 671лв по гр.д №2014/2012 на РОС,800лв при първото касационно обжалване,700лв при новото разглеждане на делото от РОС и 877,15лв.пред настоящата инстанция) Ответникът е установил разноски в размер на 2295лв за всички инстанции, включително за настоящата,които също претендира.Ответникът има вземане за разноски в размер на1147, 50 лв. , а ищците - касатори имат съразмерно вземане за разноски в размер на 2031,73 лв , като ответника „Ню Ланд” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищците 884,23 лв разноски .

Воден от изложеното Върховния касационен съд ,състав на ІІІ г.о

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 286 от 12.06.2017г по в. гр.дело № 239/2017г на Русенски окръжен съд в частта , с която е отхвърлен предявения от М. П. Г. и П. Г. К. против „НЮ ЛАНД” ЕООД иск за прогласяване недействителността на сделката , сключена с нот.акт. № 175, т.Х от 03.12.2008г на нотариус Г. Г. при на РРС на основание чл. 40 ЗЗД и вместо него постановява :

ПРОГЛАСЯВА за недействителн по отношение на М. П. Г.,ЕГН [ЕГН] и П. Г. К.,ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място] с адрес за призоваване [улица],по иска предявен на основание чл. 40 ЗЗД от двамата срещу „НЮ ЛАНД” ЕООД ,гр. Русе, [улица][ЕИК], договор за покупко- продажба ,сключен с нот. акт № 175, т.Х ,дело №1676 от 03.12.2008г на Нотариус Г. Г. при на РРС,по силата на който М. П. Г., [ЕГН] и П. Г. К. ,ЕГН [ЕГН] , действащи чрез пълномощника си И. П. И. са продали на „НЮ ЛАНД” ЕООД [населено място],[ЕИК], предствалявано от едноличен собственик на капитала и управител И. Б. О. ,правото на собственост върху следните недвижими имоти : НИВА от 25026 кв.м в землището на [населено място] м.„Под О.”,ІІІ категория ,представляваща имот с идентификатор 63427.60.11 и НИВА от 28431 кв.м в землището на [населено място] ,м.„Под О.”,ІІІ категория, представляваща имот с идентификатор 63427.60.12 , за сумата 6 820 лева .

ОСЪЖДА „НЮ ЛАНД” ЕООД , [населено място], ул.”Видин № 55 с[ЕИК] да заплати М. П. Г. с ЕГН [ЕГН] и П. Г. К. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес за призоваване [улица] [населено място], сумата 884,23 лв разноски лева съдебни разноски след компенсация .

Указва на М. П. Г. и П. Г. К. за срока по чл.115,ал.2 ЗС за отбелязване на решението в Служба по вписванията при Русенски РС.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: