2 гр. д. № 5004/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 2 София, 03.02.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 5004/2014 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от С. И. К. и В. И. К. касационна жалба срещу решение № 815 от 07.02.2014 г. по гр. д. № 4018/2013 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 13.08.2012 г., постановено по гр. д. № 13860/2008 г. на СРС, 65 с-в като недопустимо на основание чл. 299, ал. 1 ГПК. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на закон. Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. С определение № 593 от 07.11.2014 г. по реда на чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него процесуален въпрос налице ли е обективен и субективен идентитет между предявените искове за делба между едни и същи страни за едни и същи имоти, когато страните се позовават на различно придобивно основание за възникване на съсобствеността. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Зачитането на силата на пресъдено нещо предпоставя пълно тъждество, както на страните, така и на предмета. Само в този случай страните изгубват правото си на иск относно правото, предмет на силата на пресъдено нещо, и разрешеният спор не може да бъде пререшаван (чл. 299, ал. 1 ГПК). За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното: Касаторите са предявили през 2008 г. срещу Д. З., И. М. и Б. З., като наследници на Л. З. В., иск за делба на два недвижими имот, представляващи магазини, със застроена площ от по 100.50 кв. м., разположени на първия етаж в жилищната сграда, построена в УПИ VІ-17 в кв. 213 по плана на [населено място]. Поддържали са, че са носители на правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от тях, което са придобили на основание дарение, направено от майка им Л. С. К. през 2005 г. Към този момент тя се е легитимирала като собственик на основание реституция по ЗВСОНИ за ¼ ид. ч. от имота и на основание продажба от Н. С. Я., нейн брат, за другата ¼ ид. ч. от имота. Заявили са и това, че съсобствеността между страните е възникнала на основание реституция по ЗВСОНИ, тъй като имотите, придобити на името на съдружника Л. В., наследодател на ответниците, са били апортирани в събирателно дружество „П. И.”, съдружник в което е бил и С. Х. Я.. Представени са удостоверения за наследници от които се установява, че С. Х. Я. е починал на 31.10.1984 г. и е оставил за наследници съпруга Л. А. Я., починала през 1996 г. и Л. С. К. дъщеря и Н. С. Я., син. Л. З. В. е починал през 1973 г. и оставил за наследници съпруга Л. З., починала през 1982 г., дъщеря И. Л. З. и синове Д. З. и Б. З.. Ответниците, в отговора по исковата молба, са противопоставили довод, че въпросът за това дали имотите са съсобствени между наследниците на учредителите на събирателното дружество е бил разрешен с решение от 27.06.2002 г. по гр. д. № 5197/1998 г. на СРС, което е влязло в сила на 11.03.2003 г. С решение от 15.07.2011 г., постановено по гр. д. № 13860/2008 г., Софийски районен съд е отхвърли иска за делба като е приел, че не е установено имотите да са внесени в събирателното дружество по предвидения в чл. 74, ал. ТЗ от 1897 г. отм., тъй като не е представен договора от 01.09.1946 г., с който се твърди да са внесени имотите в дружеството и не е представен опис, подписан от всички съдружници, съгласно изискването, установено с посочената норма. В. Софийски градски съд с обжалваното решение е намерил, че първоинстанционният съдебен акт е недопустим, тъй като спорът между страните е бил разрешен с влязло в сила решение. То има действие и по отношение на частните правоприемници на страните, каквито в случая са ищците по иска. И по двете дела правото на собственост е било основано на реституция след одържавяване на основание ЗНЧИМП, поради което е налице тъждество по отношение на страните, предмета на спора и вида на търсената защита. Пререшаването на спора би било нарушение на забраната, установено в чл. 299 ГПК. Изводът е необоснован. От представените искова молба и препис от решение по гр. д. № 5198/1998 г. на СРС се установява, че то е образувано по предявен от Л. С. К. и Н. С. Я., като наследници на С. Х. Я. срещу Д. Л. З., И. Л. М. и Б. Л. З., наследници на Л. З. В., иск за делба на два магазина, разположени на първия етаж в сградата, построена в [населено място], [улица]. В исковата молба ищците не са посочили основанието за възникване на съсобствеността. Представили са като доказателства нот. акт. № 39, т. ІV от 23.03.1946 г., от който се установява, че Л. В. е придобил право на собственост върху дворно място с площ от 497.50 кв. м., съставляващо парцел VІ-17 в кв. 213, м. „Ц.” по плана на [населено място] и построените в него сгради, между които не е сградата, в която се намират магазините. Представено е и насрещно писмо, в което Л. е декларирал, че е закупил имота за двамата по равно като е действал като скрит пълномощник на С. Я. и при поискване ще прехвърли половината от имота. Искът за делба е отхвърлен като е направен извод, че представеният нот. акт № 39/1946 г. и насрещно писмо, съставено от Л. В., не легитимират наследодателят им, а по наследяване и ищците като съсобственици на имотите. Липсва наведен довод за симулация при сключване на договора от 1946 г., а обратното писмо не е достатъчно за да се установи по безспорен начин материалноправната легитимация на наследодателя на ищците. С решение от 15.07.2011 г., постановено по гр. д. № 13860/2008 г., Софийски районен съд е намерил, че искът за делба е основан на различен правопораждащ факт – реституция на имот, който е национализиран от печатница „И.”. Отхвърлил е иска, след като е направил извод, че по делото не е установено имотите да са внесени в събирателното дружество по предвидения в чл. 74, ал. ТЗ от 1897 г. (отм.) ред. В. Софийски градски съд с обжалваното решение е намерил, че първоинстанционният съдебен акт е недопустим, тъй като спорът между страните е бил разрешен с влязло в сила решение. То има действие и по отношение на частните правоприемници на страните, каквито в случая са ищците по иска. И по двете дела правото на собственост е било основано на реституция след одържавяване на основание ЗНЧИМП, поради което е налице тъждество по отношение на страните, предмета на спора и вида на търсената защита. Пререшаването на спора би било нарушение на забраната, установено в чл. 299 ГПК. Изводът за идентичност на предявения иск за делба през 2008 г. по основание с предходно разгледания е необоснован. В производството по гр. д. № 5197/1998 г. на СРС, ищците са се позовали на договора за покупко-продажба, сключен от Л. В., действал като физическо лице и представеното насрещно писмо, в което той е заявил, че е действал като скрит пълномощник на С. Я.. Поради това, че не е бил предявен установителен иск за установяване на тези отношения между В. и Я., е прието за установено, че договорът за покупко-продажба по н. а. № 39/1946 г. не легитимира ищците като съсобственици на имотите. Прието е, че реституцията е настъпила в полза на физическото лицето, закупило национализирания имот. От това следва, че в това производство страните са се позовали на придобити права от наследодателите им като физически лица. В исковата молба, предмет на разглеждане по гр. д. № 13860/2008 г. на СРС, ищците се позовават както на частно правоприемство (договора за дарение направено от майка им Л. К. в тяхна полза през 2005 г.) така и на реституция по чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, настъпила в полза на наследниците на съдружниците, поради това, че закупеният от съдружника Л. В. недвижим имот и построените в него магазини са били внесени в събирателното дружество, учредено от него и С. Я., дядо на ищците. Направено е позоваване на различен правопораждащ факт, който не е бил въведен като придобивно основание и не е станал предмет на разглеждане по гр. д. № 5197/1998 г. на СРС. По това придобивно основание не е формирана сила на пресъдено нещо, защото то не е тъждествено с основанието, по което е формирана такава. Водим от горното съдът намира, че изводът за недопустимост на предявения иск за делба, предмет на гр. д. № 13860/2008 г. на СРС, е необоснован, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с произнасяне по основателността на въззивната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 815 от 07.02.2014 г. по гр. д. № 4018/2013 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: