1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4175 София, 31.10.2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 октомври две хиляди деветнадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 3621 /2022 година Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Г. Й. М. против определение № 622/04.07.2022 г. по гр.д.№ 382/2022 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено определение № 1537/18.04.2022 г. по гр.д.№ 6107/2021 г. на Русенски РС. С последното е върната исковата молба, подадена от частният жалбоподател против ЧСИ В. Н. в частта й, с която се иска отмяна на влязлото в сила решение № 260653 от 30.12.2020 г. по гр.д.№ 2125/2020 г. на Русенски РС и е прекратено производството по делото в тази част. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност. Конкретните оплаквания обаче са свързани със суми, които частният жалбоподател е осъден да плати като разноски на друга страна, по които е образувано изпълнително дело. Счита, че не дължи тези разноски и суми, а изпълнителния лист бил издаден без да е постановявано съдебно решение. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, частният жалбоподател се позовава на очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. От материалите по делото е видно, че частният жалбоподател е подал искова молба с ответник ЧСИ В. Н., с която претендира последния да му възстанови сумата 1694,63 лв., която твърди, че е неправилно събрана. Тя включвала разноски за адвокат, с който не е сключвал договор за правна помощ. С исковата молба и молбата-уточнение от 12.01.2022 г. е поискана и отмяна на влязлото в сила решение № 260653 от 30.12.2020 г. по гр.д.№ 2125/2020 г. на Русенски РС. С определение № 1537/18.04.2022 г. по гр.д.№ 6107/2021 г. на Русенски РС е върната исковата молба, подадена от частния жалбоподател против ЧСИ В. Н. в частта й, с която се иска отмяна на влязлото в сила решение № 260653 от 30.12.2020 г. по гр.д.№ 2125/2020 г. на Русенски РС и е прекратено производството по делото в тази част. Производството е останало висящо по претенцията за връщане на посочената сума. Определението е обжалвано от Г. Й. М.. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че исковата молба е противоречива, тъй като едновременно се излагат твърдения и искания за вреди от ЧСИ, но се иска и отмяна на посоченото влязло в сила съдебно решение. Дадени са указания от РС за изправяне на нередовностите, които не са изпълнени, а искането си за отмяна на влязлото в сила решение е подържано и в молбата-уточнение. Прекратяването на производството по това искане е преценено за правилно, тъй като иск за отмяна на влязло в сила решение няма. Може да се иска прогласяване нищожност на влязло в сила съдебно решение на определени основания, но предявеният иск не е за нищожност на влязлото в сила решение и такива основания не са посочени от ищеца. Молбата не съставлява въззивна жалба, тъй като въззивно обжалване вече е проведено и въззивно решение е влязло в сила, тъй като не е подлежало на касационно обжалване поради ниския материален интерес. Недопустимо е повторно предявяване на иск, след като повдигнатият с него спор е разрешен със сила на пресъдено нещо – чл. 299 ГПК. Частните касационни жалби против не всички въззивни определения, които са прекратителни се разглеждат по същество, а само тези, които след проведена селекция, изразяваща се в преценка на наведените основания за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т. 1-2 и ал.2 ГПК съдът прецени, че са налице. Съдът следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваният акт. В настоящия случай не се констатира обжалваното определение да е постановено от некомпетентен съд или от незаконен състав, т.е. определението е валидно. Същото не е и недопустимо, тъй като е постановено по подадена частна въззивна жалба от компетентен съд да я разгледа. Наведеното основание за допускане до касационен контрол – очевидна неправилност предполага съдебен акт, който да е неправилен в особено тежка степен в една от трите форми на неправилност. Такава е налице когато се констатира неприлагане на императивна правна норма или прилагането й в противен смисъл или нарушение на правилата на логиката при обсъждане на доказателствата, което да води до неразбираем съдебен акт и тези пороци да могат да се констатират от мотивите на самия акт. Обжалваното определение съдържа логични мотиви, ясно изразяващи волята на съда и съобразени с императивната норма на чл. 299 ГПК, поради което съдът не констатира очевидна неправилност. Затова обжалваното определение не се допуска до касационно обжалване. Исковата молба, в частта, с която се иска отмяна на посоченото влязло в сила решение не може да се приеме като молба за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 ГПК, тъй като от съдържанието й не може да се извлече никое от изчерпателно изброените основания в този текст. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 622/04.07.2022 г. по гр.д.№ 382/2022 г. на Окръжен съд-Русе по частна касационна жалба, подадена от Г. Й. М.. Делото да се върне на Русенски РС за продължаване на процесуалните действия по другия предявен иск. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: