Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр. София, 02 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 618/2012 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подсъдимия Ц. И. П. от гр. Троян, чрез неговия защитник – адвокат Е. Ц., против въззивна присъда на Ловешкия окръжен съд постановена по внохд № 574/2011 г.. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Исканията са да бъде отменен е подсъдимия оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 3/15.02.2012 г., постановена по внохд № 574/2011 г., Ловешкият окръжен съд, наказателна колегия, е отменил присъда № 51/21.11.2011 г. по нохд № 298/2011 г., на Троянския районен съд и вместо нея е признал подс. Ц. И. П. за виновен в това, че на 06.12.2010 г., около 17.42 ч., в гр. Троян, по [улица], пред бензиностанция [фирма], управлявал МПС - л.а. “Ауди 80”, с ДКН ......., с концентрация на алкохол в кръвта от 1.26 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг”режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. Лишил го е на основание чл. 343г НК от правото да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца и е привел в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК наказанието му по нохд № 647/2007 г. на Троянския районен съд, от шест месеца лишаване от свобода. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото немотивирано касационно основание - по. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод в жалбата се свеждат лаконично до твърденията за нарушения при приемането като доказателство разпечатка на техническото средство и липса на несъмнен извод за алкохолната концентрация. При извършената проверка на съдебният акт, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подсъдимия П. За да са налице такива е необходимо да не са спазени специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са били допуснати. Въззивният съд по реда на чл. 313 и 314 НПК е проверил изцяло правилността на първоинстанционната оправдателна присъда, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти са основани на цялостен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК при постановяване на новата присъда. Подробно е отговорено на кои данни от доказателствените средства е направен извода за вината на подсъдимия. Поради това и по никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права, във връзка с твърдяните нарушения. Следователно не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. С оглед на изложеното настоящата инстанция прие по реда на посоченото производство, че жалбата в тази си част е неоснователна. По довода за допуснато нарушение на закона: И това посочено, касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. При приетите за установени от въззивната инстанция фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, изводите за авторството на деянието и неговата правна квалификация, са напълно законосъобразни. Разгледано в тези параметри, деянието осъществява всички обективни и субективни признаци на посоченото престъпление. Същите са подкрепени изцяло от показанията на свидетелите Ж. – полицейски инспектор, Д. – автоконтрольор, приложените писмени доказателства, включително акт за установяване на административно нарушение подписано от подсъдимия без възражения, уведомително писмо от ФСМП № 305/03.02.2012 г., от което се установява, че в амбулаторните журнали на лекарите от центъра няма данни подс. П. да се е явил и подписал, че отказва да даде кръв, от талон издаден от РУ „Полиция” и протокол за проверка на техническото средство послужило при установяване на алкохолната концентрация. Всички те са безпротиворечиви, последователни, кореспондиращи помежду си и правилно кредитирани от решаващия съд. От тях може да бъде направен безспорен извод за осъществяване от осъдения П. на състава, на това престъпление. Настоящата инстанция счита, че в съответствие с установената фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, е точен извода от въззивната инстанция за виновността на подсъдимия П. в осъществяване на инкриминираното с обвинението деяние. Същото е правилно квалифицирано и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. На подсъдимият е извършена проверка с техническо средство при спазване на Наредба 30, за реда за установяване употребата на алкохол и ли други упойващи вещества, проверено на 17.11.2010 г. от оторизирана лаборатория и оказало се изправно, като не са били изтекли 6 месеца за валидност съгласно чл. 766 от същата. Опровергани са твърденията на подс. П., че се е явил във ФСПМ и лекарят му казал, че може да не дава кръв, тъй като видно от писменото доказателство не е вписан в журнала, липсва оформен отказ за даване на кръв в съответствие с изискването по чл. 10, ал. 4 от Наредба 30. Поради това и точно са приложени разпоредбите на чл. 6 от същата – показанията на техническото средство да се приеме за действителната концентрация. Оспорването на това показание би могло да се оспори само след изследване на кръв, което по негова воля не е извършено от подсъдимия още повече, че той е бил осъждан по чл. 343б НК през 2001 г. и е привличан през 2007 г. към административно – наказателна отговорност по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, следователно много добре е знаел процедурата и изискванията при констатация на такова нарушение. Тъй като сам се е поставил в невъзможност да обори показанията на техническото средство, не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, каквато е и постоянната съдебна практика. Няма допуснато нарушение на закона с пропуска на въззивната инстанция изрично да посочи, че се зачита времето през което подсъдимия е бил лишен от правото да управлява МПС, тъй като разпоредбите на чл. 59, ал. 4 НК са императивни и този въпрос може да бъде решен от административно – наказващия орган. Ето защо жалбата се явява изцяло неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 3/15.02.2012 г., постановена по внохд № 574/2011 г., на Ловешкия окръжен съд, наказателна колегия. Председател: Членове: