5 Р Е Ш Е Н И Е № 11 София, 03,04,2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА и при участието на прокурора……………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1103 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. С определение № 297 от 28.ХІ.2011 г., постановено по делото, е била допусната до разглеждане по същество молбата на [фирма]-гр. Д., област С. с вх. № 3597 от 30.VІІІ.2011 г., съдържаща искане за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 45 на РС-Дулово от 25.ІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1161/2010 г., с което – като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени и двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на това д-во с правно основание по чл. 534 ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу Х. А. Х. от [населено място]: за осъждането на последния да заплати сума в размер на 550 лв. вследствие на обогатяването си без основание - като резултат от неизпълнението на издадената от него без протест запис на заповед от 21.ІХ.2004 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото и до окончателното й изплащане, а също и за осъждането на Х. да заплати на търговеца мораторна лихва върху главницата от 550 лв. за периода от 21.ХІІ.2004 г. и до датата на предявяване на исковете /16.ХІІ.2010 г./, но без посочен размер на така претендираното акцесорно вземане. Като представя към молбата си за отмяна „Договор за плащане на цедирани вземания” от 30.ІІІ.2010 г., сключен с първоначалния поемател К. Н. К. от [населено място] в качеството му на цедент, цесионерът по сделката [фирма]-гр. Д. претендира, че налице било „ново обстоятелство и писмено доказателство”, като последното не било представено досега, понеже „никой до момента не е правил възражение относно наличието или липсата на активна легитимация” за воденето на иска по чл. 534 ТЗ. Основанието на тази молба за отмяна е по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК. В откритото съдебно заседание пред настоящия състав на ВКС страните по делото не са се явили и не са били представлявани, като в писмена защита по делото с вх. № 1819 от 20.ІІ.2012 г., получена след приключването на с.з., ответникът по молбата за отмяна Х. А. Х. от [населено място] повторно е възразил както по допустимостта, така и по основателността на искането, отправено от търговското дружество-молител, претендирайки за оставянето й без уважение, а също и за присъждане на разноски, направени в настоящето извънинстанционно пр-во по приложен договор за правна помощ, възлизащи на 50 лева. Инвокирани са доводи в този писмен отговор, че основанията, на които търговецът молител се позовава в искането си за отмяна, всъщност по естеството си представлявали визираните в текста на чл. 280, ал. 1 ГПК три основания за допустимост на касационно обжалване. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите и становищата на страните, както и представеното от търговеца молител писмено доказателство /”договор за плащане на цедирани вземания” от 30.ІІІ.2010 г./ намира, че молбата на [фирма]-гр. Д., област С. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна. Съображенията за оставянето й без уважение са следните. Правно несъстоятелен е главният довод на молителя, че на преценка по реда на т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК следвало да се подложи т.нар. договор за плащане на цедирани вземания – като ново обстоятелство и писмено доказателство, понеже „никой до момента не е правил възражение относно наличието или липсата на активна легитимация” за воденето на иска по чл. 534 ТЗ. Като страна по цесията, дружеството молител е разполагало с този договор към момента на постановяване на решението, чиято отмяна претендира, а с последното изрично е било прието, че този осъдителен иск е процесуално допустим. Що се отнася до активната материалноправна легитимация на този търговец да го предяви, това винаги е въпрос по основателността на претенцията, т.е. по съществото на спора, приключен с отхвърлянето на иска по чл. 534 ТЗ, воден срещу Х. А. Х.: „като неоснователен и недоказан”. Следователно т.нар. ново писмено доказателство няма естеството на такова, което да е било от съществено значение за решаване на делото и да не е било известно при решаването му на [фирма], т.е. не е налице соченото от това д-во основание за уважаване на молбата му за отмяна на влялото в сила първоинстанционно решение № 45 на РС-Дулово от 23.ІІІ.2011 г. по гр.д. № 1161/2010 г. В останалата си тази молба съдържа оплаквания за неправилността на същия съдебен акт, потвърден от въззивната инстанция, които обаче не са сред основанията за отмяна, а установеният в чл. 280, ал. 2 ГПК запрет за обжалване пред ВКС на въззивни решения по дела с обжалваем интерес под 5 000 лева не може да бъде заобикалян. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма]-гр. Д., област С., МОЛБА ЗА ОТМЯНА, с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила първоинстанционно решение № 45 на РС-Дулово, постановено на 23.ІІІ.2011 г. по гр. д. № 1161/2010 г. /потвърдено с въззивното решение 18 на Силистренския ОС, ГК от 8.VІІІ.2011 г. по т. д. 142/2011 г./. О С Ъ Ж Д А [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на ответника по молбата за отмяна Х. А. Х. от [населено място], [улица] направените от последния разноски за настоящето извънинстанционно производство в размер на сумата 50 лв. /петдесет лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2