Р Е Ш Е Н И Е № 265 гр. София, 30 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 728 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения И. Н. Н. за възобновяване на НОХД № 2482/2011 г. на Русенския районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 14.12.2011 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу него за престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като подсъдимият се е признал за виновен в извършването му и при условията на чл. 54 от НК му е било определено наказание 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. В лично изготвеното от осъдения искане, поддържано в с. з. пред ВКС от служебния му защитник, се сочи, че той не е извършил престъплението, а осъждането му е било основано върху лъжливите самопризнания на подсъдимия А.. Твърди още, че е подписал споразумението, защото е бил излъган от прокурора, че наложеното му наказание ще бъде кумулирано с такива по други осъждания. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. Прокурорът от ВКП намира изложените в искането оплаквания за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване (формулирано като жалба) е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от постановяване на определението за одобряване на споразумението, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: От материалите по делото е видно, че с определението си от 14.12.2011 г., влязло в сила на същата дата, Русенският районен съд е одобрил споразумение, сключено в с. з. между прокурора и двамата подсъдими И. Н. Н. и П. Г. А., съответно защитниците им, съобразно което двамата са се признали за виновни в извършване на инкриминираното им престъпление по 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК за Н. и вр. чл. 20 ал. 4 за А., като във вр. с чл. 54 от НК на първия е било определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, а на втория – във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК наказание 2 години лишаване от свобода. Липсват каквито и да са данни за допуснати процесуални нарушения при одобряване на това споразумение. Двамата подсъдими, вкл. Н. ясно са изразили волята си да се признаят за виновни, разбирайки последиците от този свой процесуален избор. Недвусмислено са се съгласили и с определените им за извършеното деяние наказания. Неоснователни са твърденията за осъждане на Н. единствено върху самопризнанията на другия съподсъдим, което поначало би било нарушение на чл. 116 от НПК. Съвсем видно е от материалите по ДП, интепретирани и в обвинителния акт, че авторството на кражбата е било построено върху комплекс от доказателства и в никакъв случай единствено върху обясненията на подсъдимия А., които са били противоречиви, а по този повод и възприети като некореспондиращи с установената от другите доказателствени източници фактическа обстановка. Това е и основанието подсъдимите да изберат като опция за бързо приключване на делото споразумението, за чиято доброволност отсъстват съмнения. Твърденията на осъдения Н. за преговори с прокурора за приспадане на наложеното със споразумението наказание при последваща кумулация са извън обхвата на настоящото дело, поради което и ВКС не ги коментира. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения осъдения И. Н. Н. за възобновяване на НОХД № 2482/2011 г. на Русенския районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 14.12.2011 г., с което е било одобрено споразумение за решаване на делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.