Р Е Ш Е Н И Е № 596 София, 10.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....десети декември... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Татяна Кънчева Даниела Атанасова при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 608 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Б. Т. С. и на частните обвинители и граждански ищци Т. П. И. и Р. А. И. срещу решение № 168/ 29.09.2010 г. по внохд № 147/10 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия и в съдебно заседание се поддържат оплаквания по трите касационни основания и се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане или алтернативно да бъде намален размера на наказанието и на присъдените обезщетения, както и да се приложи института на условното осъждане. В жалбата на частните обвинители, поддържана в съдебно заседание от техния повереник, се прави оплакване за явна несправедливост на наложените наказания и присъдените обезщетения. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Гражданският ищец Ц. Т. предоставя на съда решението по депозираните жалби, а Д. Б. не се явява и не взема становище по тях. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК установи следното: С присъда № 200/10.05.2010 г. по нохд № 220/10 г. Бургаският окръжен съд признал подсъдимия Б. Т. С. за виновен в това, че на 19.10.2008 г. при управление на л.а. “Рено М.”, по непредпазливост, в нарушение на правилата за движение по чл. 5 ал.2 т.3, чл.16 ал.1 т.1 и чл.21 ал.1 от ЗДП и в пияно състояние причинил смъртта на П. Т. И. и средни телесни повреди на Д. П. Б. и Ц. В. Т. и на основание чл.343 ал.3 пр.1 б.Б пр.1 и чл.54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, които да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. На осн. чл. 343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от седем години. Осъдил го да плати обезщетения за неимуществени вреди на Т. и Р. И. в размер на по 50 хиляди лева, на Ц. Т. в размер на 6 хиляди лева и на Д. Б. в размер на 4 хиляди лева. Осъдил го да плати обезщетения за имуществени вреди на Т. и Р. И. в размер на по 500 лева, а на Ц. Т. в размер на 803.51 лв. В тежест на подсъдимия са присъдени разноските, направени от държавата и от гражданските ищци. С оспореното решение Бургаският апелативен съд изменил присъдата, като увеличил размера на обезщетенията на Т. И. и Р. И., съотв. за неимуществени вреди на по 70 хиляди лева и за имуществени вреди на по хиляда лева за всеки. В останалата част потвърдил присъдата. По жалбата на страните, касаещи наказателната част на решението. Оплакванията на подсъдимия по касационните основания на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК са мотивирани с доводи за липса на отговор на възражението, че бланкетната норма на чл.343 НК не следва да се запълва с нарушението по чл.5 ал.2 т.3 от ЗДП, както и че съдът неправилно е приложил материалния закон като не е оправдал подсъдимия за това инкриминирано нарушение на правилата за движение. Обект на защита на престъпленията по транспорта са обществените отношения, свързани с нормалната и безаварийна транспортна дейност. Поначало транспортът е дейност, осъществявана посредством различни видове машини и съоръжения, поради което представлява източник на повишена опасност. Затова тя е регламентирана в специални закони и подзаконови нормативни актове, с които се цели безопасното й осъществяване. Нарушаването на правилата при осъществяване на транспортната дейност може да ангажира административна отговорност на дееца, а когато настъпят посочените в нормите на НК съставомерни последици, извършеното е и престъпление. Материално правните норми на престъпленията против транспорта са бланкетни по своя характер и във всички случаи следва да бъдат запълнени с конкретните, допуснати от дееца нарушения на правилата за движение, довели до настъпването на транспортното произшествие и до съставомерния резултат. Очевидно е, че се имат предвид правилата за движение, свързани със самия характер на тази правно регламентирана дейност- контролиране на моторното превозно средство, разрешена или съобразена скорост на движение, правилата за заобикаляне, изпреварване, предимство при конфликтни точки, правилата за преминаване покрай автомобили на градския транспорт, покрай деца, големи групи от хора и през пешеходни пътеки и т.н. Що се отнася до разпоредбата на чл.5 ал.2 т.3 от ЗДП, с нея не се регламентира правило за движение, а се въвежда забрана за управление на МПС след употреба на алкохол, в концентрация по-висока от 0.5 промила. Тази норма от ЗДП не може да запълни диспозицията на бланкетните норми по чл.343-343а НК. Нарушаването само на тази забрана, /без нарушаване на друго конкретно правило за движение и настъпване на ПТП/, може да ангажира административната отговорност на дееца, съотв. наказателната отговорност по чл.343б от НК, ако концентрацията на алкохол е над 1.2 промила. За да е съставомерно едно деяние по чл.343- 343а от НК обаче, следва деецът да е допуснал нарушение на конкретно правило за движение, довело до транспортното произшествие, а ако той е и с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 промила престъплението е по-тежко наказуемо като извършено в пияно състояние. Пияното състояние е елемент от обективната страна на квалифицирания наказателен състав, поради което и на това основание не следва да се инкриминира нормата на чл.5 ал.2 т.3 от ЗДП. Видно от мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е посочил, че не е било необходимо отделно да се инкриминира нарушение на чл.5 ал.2 т.3 от ЗДП, но не е постановил оправдателен диспозитив. Върховният касационен съд счита, че допуснатото нарушение на закона не е съществено, защото не води до несъставомерност на извършеното, тъй като безспорно са доказани нарушения на правилата за движение по чл.16 ал.1 т.1 и чл.21 ал.1 от ЗДП, които са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Въззивният съд съвсем пестеливо е отговорил на това възражение на защитата, но доколкото има някакъв отговор, отсъства основание за отмяна на решението поради нарушение на чл.339 ал.2 от НПК. Върховният касационен съд намира за неоснователно оплакването за явна несправедливост на наказанието. Бургаският апелативен съд е отговорил изчерпателно на възраженията във въззивната жалба и правилно не е намерил основания за редуциране на размера на наказанието. Високата степен на обществена опасност на деянието, предвид тежкия съставомерен резултат- смърт на едно лице и четири средни телесни повреди на други две лица, правилно е отчетена като отегчаващо вината обстоятелство. Такова обстоятелство е и високата концентрация на алкохол, надвишаваща значително, повече от четири пъти пределно допустимата норма от 0.5 промила. В полза на подсъдимия са съобразени всички обстоятелства, очертаващи го като личност с ниска обществена опасност- чистото съдебно минало, изразеното съжаление и данните за професионалната му реализация и присъдени отличия. В касационната жалба отново се акцентира на невротичните му оплаквания и неблагополучията в личния му живот, но тези обстоятелства са отчетени при индивидуализацията на наказанието. Друг е въпросът, доколко те са в негова полза при наличието на данни за алкохолна злоупотреба с десет годишна давност, видно от заключението на СПЕ. Затова настоящата инстанция не счита, че е налице явно несъответствие на размера на наказанието с обстоятелствата, посочени в нормата на чл. 348 ал.5 от НПК, което да налага неговото намаляване. Върховният касационен съд не споделя и оплакванията на частните обвинители, че наказанието е занижено по размер. Основният акцент в жалбата им е поставен върху обществената опасност на дееца, която според тях е висока и това налага продължителното му изолиране от обществото. Както вече бе посочено, всички данни за личността на подсъдимия сочат на ниска степен на обществена опасност. Информацията за дългогодишна алкохолна злоупотреба не следва автоматично да бъде интерпретирана като обстоятелство, налагащо извод, че “у него задръжки и контрамотиви да не управлява автомобил в пияно състояние определено няма“. Този извод може да звучи логично на жалбоподателите, но не почива на доказателствата по делото. Видно от справката от ОДМВР Бургас/ л. 131 дос.пр./, подсъдимият притежава свидетелство за правоуправление от 1995 г. и за периода от 2000 г. до 2007 г. е санкциониран по административен ред четири пъти за допуснати различни нарушения на ЗДП, но нито веднъж за управление на автомобила след употреба на алкохол. При тези данни може да се направи единствено извода, че подсъдимият е сравнително дисциплиниран шофьор и поначало не си позволява да шофира, когато е пил. Затова наказанията лишаване от свобода за четири години и лишаване от права за седем години са достатъчни като размер за постигане целите на специалната и генерална превенция. По жалбите, касаещи гражданско-осъдителната част на решението. И двете жалби са неоснователни. Присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са съобразени с понесените от пострадалите болки и страдания и направените от тях разходи за погребение и за лечението на Ц. Т.. В жалбите липсват съществени доводи в подкрепа на оплакванията, че е нарушен принципа на справедливостта при определяне на обезщетенията за морални вреди, поради което настоящата инстанция няма какво повече да добави към съображенията, изложени в решението. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168/ 29.09.2010 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 147/ 2010 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: