1 Р Е Ш Е Н И Е №37 [населено място], 15.08.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 496 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Н. срещу решение № 481/23.07.2020 г. по в. гр. д. № 307/2020 г. на Окръжен съд Плевен, с което е отменено решение № 439/06.12.2019 г. по гр. д. № 104/2017 г. на Районен съд Червен бряг за осъждане на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на касатора сума в размер на 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 30.10.2014 г., и сума в размер на 1 532, 50 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва върху тях от 05.03.2015 г. Жалбоподателят атакува въззивното решение като сочи касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на процесуалния и материален закон, както и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на чл. 46, ал. 2 ЗЗД, който гласи, че деликтна отговорност за вреди, причинени при крайна необходимост, се носи на общо основание. Същевременно ответникът не е провел необходимото доказване, нито е навел изрично възражение за прилагане на крайната необходимост, за да се отразят в доказателствен план съответните относими за прилагането на това основание факти. Нещо повече – по делото липсват данни на пътя пред МПС да е излязло дете. От друга страна, въззивният съд не е обсъдил твърденията, изложени в отговора на въззивната жалба, че делинквентът не е положил дължимата грижа на професионален шофьор, с което е допуснал реализирането на вреди. С тези доводи касаторът аргументира нарушение на процесуалния закон и необоснованост на въззивното решение, които са довели до неправилно приложение на материалния закон и неправилно освобождаване от отговорност на водача, респективно на застрахователя. Касаторът формулира искане за постановяване на акт, с който атакуваното въззивно решение бъде отменено като бъдат присъдени обезщетения в търсените с исковата молба размери за причинени имуществени и неимуществени вреди. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. От ответника по касация „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Посочено е, че не е налице поддържаното основание за достъп до касация. Изложени са съображения за неоснователност на доводите в касационната жалба, касаещи приложението на чл. 46, ал. 2 ЗЗД. Заявено е становище за правилност на постановеното въззивно решение, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява виновно поведение от страна на водача, поради което и не е налице пасивна материалноправна легитимация на ответното дружество. Уврежданията, които е получила ищцата, се дължат повече на нейното поведение, тъй като тя не е била захваната така, че да си осигури равновесие. Отделно от това се навежда, че срещу водача е било образувано досъдебно производство, което е приключило и не е била ангажирана нито наказателната, нито административната му отговорност. Претендира се присъждане на разноски. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното : При произнасянето си по същество настоящият съдебен състав констатира, че в една част касационното производството е ненадлежно образувано, тъй като въззивното решение по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на имуществени вреди в размер на 1 532, 50 лв. попада под прага за касационно обжалване, регламентиран в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. I ГПК. Ето защо, в тази част касационното производство следва да бъде прекратено. С атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд е прието, че предявените от М. Н. Н. срещу „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ са неоснователни, тъй като действията на водача на превозно средство на обществения транспорт, изразяващи се в рязко задействане на спирачките, при което ищцата като пътник на същото превозно средство е била увредена, са извършени в съответствие с разпоредбите на чл. 20 и чл. 24 ЗДвП с цел да се избегне ПТП, от което са могли да настъпят по-големи вреди. От съда е посочено, че презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е оборена, тъй като водачът е действал при условия на крайна необходимост с цел да запази живота и здравето на дете, стъпило на пътното платно. Счетено е за доказано, че водачът на превозното средство не е управлявал с превишена скорост. С определение № 60664/07.12.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при преценка за наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпроса относно задълженията на въззивната инстанция, регламентирани с разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК да постанови решението си като го основе на установените по делото с надлежни доказателствени средства факти и след като обсъди тези факти в тяхната съвкупност и ги прецени по свое вътрешно убеждение, като тази му оценка намери отражение в мотивите на съдебния акт. ВКС многократно е имал възможност да разясни, че стриктното приложение на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК е гаранция за постановяване на законосъбразно решение от въззивния съд. Последният е длъжен да обсъди всички правнорелевантни твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора. Отделно от това, съдът трябва да анализира събраните по делото доказателства, включително служебно да допусне и изслуша експертиза с цел установяване на релевантен факт, когато е сезиран с оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение. Обсъждането на защитните тези на двете страни по спора, събраните по делото доказателства и приетите въз основа на тях за установени факти следва да бъдат подведени под счетената за приложима законова норма, като тези действия трябва да намерят израз в мотивите на решението. Соченият извод следва директно от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. Илюстрация на казаното е задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило действие и след отмяна на ГПК/1952 г., ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и казуалната практика, намерила израз в решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ГК, IV ГО, решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015г. на ТК, I ТО, решение № 715/2010 г. по гр. д. № 139/2010 г. на IV ГО, решение № 283/2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV ГО, решение № 101/2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на I ТО, решение № 219/2014 г. по гр. д. № 1325/2014 г. на III ГО, решение № 210/2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на IV ГО, решение № 212/2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II ТО, решение № 392/2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на I ГО, решение № 127/2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на IV ГО, решение № 60/2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на IV ГО, решение № 166/2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на III ГО, решение № 15/2017 г. по т. д. № 2388/2014 г. на II ТО, решение № 161/2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на II ТО, решение № 3/2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на III ГО, решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV ГО, решение № 373/23.07.2014 г. по гр. д. № 3003/2013 г. на IV ГО, решение № 68/24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г. на II ТО, решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. I ТО, решение № 108/15.02.2018 г. по гр. д. № 5201/2016 г. на II ГО, решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на III ГО, решение № 74/13.07.2016 г. по т. д. № 3786/2014 г. на I ТО, определение № 423/11.05.2018 г. по гр. д. № 535/2018 г. на IV ГО, определение № 236/08.03.2016 г. по гр. д. № 507/2016 г. на IV ГО, решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на III ГО, решение № 42/05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на IV ГО, решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на IV ГО, решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на I ТО, решение № 76/12.06.2012 г. по т. д .№ 377/2011 г. на II ТО, решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на III ГО, решение № 28/06.03.2019 г. по т. д. № 205/2018 г. на II ТО, решение № 43/04.06.2014 г. по гр. д. № 213/2012 г. на ТК, решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на IV ГО. Същевременно, не съществува спор в практиката, че за фактите, от които страна по делото черпи изгодни за себе си правни последици, тя следва да проведе пълно доказване, което означава, че трябва да бъде създадено сигурно убеждение на съда в истинността на фактическите твърдения. По същество на касационната жалба настоящият състав на съда намира следното: Въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при наличие на съществен процесуалноправен порок, довел до неговата необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По повод подадена от застрахователното дружество въззивна жалба съставът на Окръжен съд Плевен е изградил фактически извод, че водачът на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, е задействал рязко спирачките, която реакция е била извършена в съответствие с разпоредбите на чл. 20 ЗДвП и чл. 24 ЗДвП с цел да се избегне ПТП, от което са могли да настъпят по-големи вреди. Като е счел за безспорно установена причината за рязкото спиране – гонещи се деца в близост и отклонение на едно от тях към пътното платно, съставът е приел, че водачът И. е действал в условията на крайна необходимост. Изводът за осъществяване на фактите, включени в хипотезиса на чл. 46, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е изградил без тези факти да са били установени по несъмнен начин. Решаващият състав не е изяснил детайлно пътната обстановка, както и дали поведението на водача е било в съответствие с тази обстановка, за да направи обоснован извод за конкретната причина, поради която той е задействал спирачната система. За да мотивира решението си, съдът се е позовал на събраните по делото гласни доказателства и заключение на автотехническа експертиза. В заключението на вещото лице обаче отсъства описание и анализ на пътна обстановка в участъка, в който е станало произшествието. Посочено е само, че то е реализирано в района на хотел „Раховец“ в [населено място]. Отделно от това, изводите на вещото лице за конкретната причина, обусловила предприетото рязко спиране, са базирани на показанията, дадени от самия водач, който е бил разпитан по делото в качеството му на свидетел. Съдът не е съобразил, че той е несъмнено пристрастен, доколкото се явява причинител на вредите, твърдени от ищцата М. Н. Н.. Разпоредбата на чл. 202 ГПК не задължава съда да възприема заключението на вещото лице. Когато то е непълно и неясно съдът е длъжен да назначи допълнителна експертиза – чл. 210 ГПК. Съставът на Окръжен съд Плевен е игнорирал своите задължения за изясняване на делото от фактическа страна, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 10 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК. Следва да бъде посочено и, че прекратяването на предварителното разследване срещу делинквента не освобождава съда от задължението му да установи всички релевантни за спора факти и обстоятелства, за да прецени налице ли са основания за ангажиране на неговата гражданска отговорност, респективно на отговорността на застрахователя. В заключение, изводът, че водачът И. е действал при условия на крайна необходимост, е формиран в нарушение на процесуалния закон и произволен, тъй като не почива на установените по делото факти, следователно се явява необоснован по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. III ГПК, което предпоставя незаконосъобразност на решението и неговата отмяна, съответно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Плевен. Този състав следва да допусне допълнителна експертиза, със задачи : да се установи каква е била пътната маркировка и какви пътни знаци са регулирали движението в участъка на реализираното ПТП към релевантната дата; имало ли е такива, които обозначават присъствието на деца в района, или пешеходна пътека; каква е била разрешената скорост; с каква скорост се е движел бусът и от какво разстояние водачът му е могъл да възприеме тичащото дете; това разстояние и скорост позволявали ли са на водача да намали скоростта и/или да спре плавно; ако са позволявали и това е било предприето от водача, какво би било инерционното закъснение и то би ли довело до падане на ищцата в буса и реализиране на травма в получения от нея обем /като се има предвид нейната позиция в момента на маневрата/; рязкото задействане на спирачки единствено възможното действие ли е било, за да бъде предотвратен евентуален сблъсък с детето. Тъй като спорът не се разрешава в настоящото производство, разноски следва да бъдат присъдени при новото произнасяне на въззивната инстанция. С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 3, вр. с ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ свое определение от 14.03.2022 г., с което е даден ход по същество на делото относно претенцията с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявена от М. Н. Н. срещу „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, за заплащане на сума в размер 1 532, 50 лв. – обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 30.10.2014 г., ведно със законната лихва от 05.03.2014 г. ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 496/2021 г. на ВКС в частта по претенцията с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявена от М. Н. Н. срещу„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, за заплащане на сума в размер 1 532, 50 лв. – обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 30.10.2014 г., ведно със законната лихва от 05.03.2014 г. ОТМЕНЯ в останалата част решение № 481/23.07.2020 г. по в. гр. д. № 307/2020 г. на Окръжен съд Плевен. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Плевен. Решението в частта, с която се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба от касатора в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС. В останалата част решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.