Р Е Ш Е Н И Е № 336 София, 17 декември 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1066/15 година. Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Б. Д. Д. срещу решение № 85 от 15.05.2015год. по внохд № 73/2015год. на Великотърновския апелативен съд. В нея се твърди, че при постановяване на решението въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения, приложила е неправилно закона и съдебният акт е явно несправедлив. Първото от основанията-това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се поддържа с довода, че нарушението се изразява в това, че въззивният състав е възприел фактическите положения установена от първоинстанционния съд и не е изложил фактическа обстановка, която сам да установи-основание за отмяна по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. По оплакването за незаконосъобразност се изтъква липсата на умисъл у подсъдимия при извършване на деянието като елемент от субективната страна на престъплението. По основанието на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не са изложени конкретни доводи. Иска се отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбата се поддържа от защитника по основанията и доводите изложени в нея. Представителят на държавното обвинение поддържа, че жалбата на касатора е неоснователна, тъй като не са налице релевираните в нея оплаквания за отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 18 от 16.02.2015год. по нохд № 1093/2014год. на Плевенския окръжен съд подсъдимият Б. Д. Д. е признат за виновен в това, че: 1. На 03.09.2013 г. в [населено място] на л. 3 от искане за получаване на кредит до /банка/, клон /населено място/ /вх. № 303-1065/ 03.09.2013 г./ представил невярно сведение /а именно - че работи по безсрочен трудов договор с Община - /населено място/, за да получи потребителски кредит от тази банка, при наличие на изключително смекчаващо вината обстоятелство, поради което и на основание чл. 248а, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 НК- задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и по чл.42а, ал.2, т.2 НК- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. 2. По същото време и място съзнателно се ползвал пред /банка/, клон /населено място/, от неистински официален документ /служебна бележка от Община – /населено място/, като го представил заедно с искане за отпускане на кредит / вх. № 303-1065/ 03.09.2013 г./ и на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на кмета на [община] – Л. Я. и зав. личен състав – М. И., като за самото съставяне на документа от него не може да се търси наказателна отговорност, при наличие на изключително смекчаващо вината обстоятелство, поради което и на основание чл. 316, вр. с чл. 308, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 НК-задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и по чл.42а, ал.2, т.2 НК-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. 3. По същото време и място съзнателно се ползвал пред /банка/, клон /населено място/, от неистински частен документ - трудов договор № ЧР-03/ 19.04.2013 г., като го представил заедно с искане за отпускане на кредит / вх. № 303-1065/ 03.09.2013 г./ и на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление от кмета на [община] – Л. Я., за да докаже пред банката, че съществува безсрочно трудово правоотношение между него и [община], като за самото съставяне на документа от него не може да се търси наказателна отговорност, при наличие на изключително смекчаващо вината обстоятелство, поради което и на основание чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки: по чл.42а ал.2 т.1 НК-задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и по чл.42а, ал.2, т.2 НК-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложил по-лекото наказание глоба, което законът е предвидил наред с наказанието лишаване от свобода, за всяко от трите престъпления. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил най-тежкото от определените на подсъдимия наказание-пробация при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 НК- задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и по чл.42а ал.2 т.2 НК-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Съдът се е произнесъл и по направените разноски. С решение № 85 от 15.05.2015год., постановено по внохд № 73/15г., АС-Велико Търново е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. В нея се твърди, че въззивната съдебна инстанция не е направила задълбочен анализ на всички доказателства, което е довело до непълнота на мотивите на решението, но проверката на съдържанието на въззивното решение не сочи при постановяването му да е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да прави неясна и неразбираема волята на съда за страните в процеса. Добросъвестният прочит на решението не показва наличие на твърдяното от защитата обстоятелство-липсата на изложени от въззивната инстанция мотиви, от които да се проследи начина на изграждане на вътрешното убеждение на съдебния състав и на отговора по възражението за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. Събраната от първостепенния съд доказателствена съвкупност е била проверена и от въззивния съд, който е отговорил на доводите от бланкетната въззивна жалба, развити впоследствие в хода на пренията пред съда, касаещи оценката на доказателствените източници. Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста. В изпълнение на това си задължение въззивният съдебен състав е подложил на аргументирано проучване съдържанието на всички гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите Д. И.-кредитен специалист в /банка/-клон /населено място/, на свидетелите Л. Я. и М. И. /първият-кмет на общ. Г., а втората-зав.личен състав в общината/, както и обясненията на подсъдимия Б. Д. и на съподсъдимата по делото Д. С. Г., с която Д. живеел на съпружески начала. Последователните и непротиворечиви гласни доказателствени източници са анализирани не само поотделно, но и в съвкупност с останалите писмени доказателства, като за невъзприемане на тезата на защитата на подсъдимия за несъставомерност на инкриминираните деяния от субективна страна са изложени подробни и обосновани съображения, съгласно изискванията на чл. 339 ал.2 от НПК. С оглед на изложеното ВКС намери, че на всички доводи на осъдения и неговата защита, изложени пред въззивната инстанция, е отговорено прецизно, поради което съдът не може да бъде упрекнат, че е нарушил изискванията за съдържанието на въззивния съдебен акт и е допуснал съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК е неоснователно. Твърди се, че анализът на събраните доказателства сочи на извод за невиновност на подсъдимия, поради липсата на умисъл за извършване на инкриминираното деяние. Тези възражения, ведно с подкрепящата ги аргументация, също са били предмет на въззивната жалба и на отговор от въззивния съд в неговия акт. В мотивите на първоинстанционната присъда са изложени убедителни аргументи досежно изводите за доказаност на възведеното обвинение, включително и от субективна страна. Правилността на тези изводи е била констатирана от въззивния съд. Настоящият състав на касационния съд напълно споделя изводите на двете решаващи инстанции във връзка със съставомерността на деянието, осъществено от подсъдимия Д.. Субективната страна на престъплението по чл.248а, ал.3, във вр. ал.1 от НК изисква наличието на пряк умисъл като форма на вината. Последната изразява отношението на дееца към извършеното от него, като последвалите обяснения на дееца за действията му, не могат да бъдат определящи в преценката за нейната доказаност. Изводите за наличието на субективната страна, следва да се изведат от данните за обективните действия, в случая, на подсъдимия. По делото безспорно е установено, че Д. е знаел за характера на трудовите си правоотношения с община-Г. и че трудовият му договор е за срок от една година, но, въпреки това, съзнателно на л.3 от искане за получаване на потребителски кредит до /банка//вх. № 303-1065 от 03.09.2013г./ е отбелязал невярно сведение, че работи по безсрочен трудов договор с Община-/населено място/. Това обстоятелство е било подкрепено с представен неистински официален документ/служебна бележка от Община-/населено място/, че работи по безсрочен договор с общината/, както и неистински частен документ/трудов договор № ЧР-03/19.04.2013год., че е в безсрочно трудово правоотношение със същата община/, които документи са съставени от неустановено по делото лице. Д. за липсата на субективната страна на престъпленията, поради неграмотността на Д. и това, че той е ползвал инкриминираните документи пред представител на /банка/, клон-гр. Плевен, без да е бил запознат със съдържанието им е намерил верен и аргументиран отговор на л. 5 от мотивите на решението, защо не е възприет като състоятелен. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира оплакването на защитата за недоказаност на обвинението от субективна страна за неоснователно, а изводите на съдилищата за съставомерност на деянията, осъществено от подсъдимия, за правилни и законосъобразни, поради което възражениета на касатора по този въпрос не може да се възприеме. Алтернативното искане на защитата за приложение на чл. 9, ал.2 от НК, също не може да бъде споделено, тъй като не са налице изискуемите се от закона предпоставки за това. Доводите, във връзка с това възражение, не държат сметка на засегнатите с деянията обществени отношения и че, в случая, е налице съвкупност от престъпления против паричната и кредитната система и против документооборота. Всички обстоятелства, отнасящи се до важността на ползваните документи и преследваната с представянето и ползването им цел, не могат да доведат до извода, че всяко едно от извършените от подсъдимия деяния, поради своята малозначителност не е общественоопасно, или че неговата обществена опасност е явно незначителна. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК не е развито с конкретни доводи и поради това, доколкото наказанието е индивидуализирано в рамките на закона и при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, то не е явно несправедливо. Ето защо, касационната инстанция не констатира релевираните в касационната жалба основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК за отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 15.05.2015год., постановено по внохд № 73/2015год. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: