Ключови фрази
Отговорност на управителя и контрольора * деликтна отговорност



1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 125

София, 15.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1204 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
„Евъргрийн пропъртис“ ЕООД обжалва решение № 304 от 09.11.2017 г. по в.т.д. 497/17 г., Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 201 от 6.4.2017 г. по т.д. 158/15 г., ОС – Пловдив, в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете му против Г. Е. Т. за разликата над уважения сборен размер от 9 315,44 лв до пълно претендирания общ размер от 174 930,03 лв, която включва обезщетение за нанесени виновно от ответника имуществени вреди на дружеството ищец през време на осъществяваното от него управление в размер на 55 025 лв, представляващи неоснователно извършени от ответника за периода от 01.01.2012 г. до 10.5.2014 г. парични преводи от банкова сметка на дружеството по лична банкова сметка на Г. Т., както и липсваща касова наличност в размер на 107 693,74 лв и 2895,85 лв, начислени лихви през периода 2012 – май 2014 г. за забавено плащане на данъчни и осигурителни задължения и е осъден да заплати направените разноски пред въззивната инстанция от 5 780 лв.
Моли да се отмени решението като бъдат уважени изцяло заявените искове.
Излага съображения за съществени нарушения на процесуалните правила – липса на разглеждане на възраженията, невъзприемане на установени факти от обясненията, дадени от ответника по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК и игнориране на банкови преводи.
Според касационния жалбоподател било доказано отклоняването на дружествени средства чрез превод на средства на дружеството по личната сметка на управителя без основание и без представяне на разходооправдателни документи, касови тегления без разходооправдателни документи и лични плащания със средства на дружеството чрез дебитна карта.
Сочи, че според него съдебно-икономическата експертиза не установява какъвто и да е факт, от който може да се направи извод, че разходи, свързани с дейността на дружеството – ищец са били покривани със суми, заплащани от личната банкова сметка на управителя Г. Т.. Обратно било установено, че за преведените средства от дружествената по личната сметка на управителя в размер на 55 025 лв не били представени и не били налице разходооправдателни документи. Превратно били ценени свидетелските показания на свидетеля Й. Й., както и свидетелката М. С.. Оспорва изводите, че трудовите възнаграждения са изплащани „на пари на ръка от Г. Т.“ . Според експертизата всички платени в брой заплати намаляват наличността в касата, а това не можело да оправдае превод по личната сметка на Т.. Анализира подробно събраните доказателства.
Моли да се отмени решението и да се уважат исковете му в обжалваната част.
Ответникът Г. Е. Т. оспорва касационната жалба. Счита, че решението е обосновано и правилно и че ищецът не бил доказал от кои действия като управител на дружеството са произлезли вреди. Бил обоснован изводът, че след като е плащал от личната си сметка задължения на дружеството, не може да има противоправно поведение, без да е установено, че тези средства не са изразходвани за дейността на дружеството. Анализира подробно изплащането на парични средства на М. С., Й. Й. и К. Б.. Твърди, че сумите първо са превеждани по неговата лична сметка и след това изплащани на работници и служители.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след прецен ка на данните по делото и на заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното :
С определение № 71 от 06.02.2019 г. по т.д. 1204/18 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по въпроса: Съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото, на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК?
С решението в обжалваната част, отхвърлителна по иска на касатора и ищец „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД, Апелативен съд - [населено място] по въззивната жалба на същия е приел относно претенцията за сумата от 55 025 лв, представляваща преведени суми от дружествената сметка на ищеца по личната сметка на Г. Т. през периода от 2012 г. до 10.5.2014 г. по-конкретно 5 735 лв за 2012 г., 33 800 лв за 2013 г. и 15 490 лв за периода от началото на 2014 г. до 10.5.2014 г. Втората претенция е за 107 693, 74 лв, представляваща липсваща касова наличност за периода от 2012 г. до 10.5.2014 г. и третата претенция е за сумата от 2 895,85 лв, включваща лихви за забава при заплащане на данъчни и осигурителни задължения през посочения по-горе период, по-конкретно 2 670,93 лв за 2012 г., 144,90 лв за 2013 г. и 80,02 лв до 10.5.2014 г., че са неоснователни.
Въззивният съд е приел, че Г. Т. е бил управител на дружеството в процесния период. Настоящият съдебен състав установи, че пред Окръжен съд [населено място] е предявени иск от „Евъргрийн пропъртис“ ООД срещу Г. Т. за причинени по повод управление на дружеството вреди от управлението на Т.. Въззивният съд правилно и в съответствие с нормата на чл. 145 от ТЗ, така както е разяснена в трайната практика на Върховния касационен съд, решение № 129 от 02.09.2016 г. по т. д. № 1002/2015 г. на I ТО на ВКС; решение № 115 от 27.11.2012 г. по т.д. 61/2011 г., на II ТО. на ВКС; решение № 129/02.09.2016 г. по т. д. № 1002/2015 г. на I ТО на ВКС; решение № 188 от 20.12.2016 г. по т. д. № 1525/2015 г. на II т. о. на ВКС; решение № 152 от 13.1.2017 г. по т. д. № 2795/2015 г. на I т. о. на ВКС; решение № 234 / 31.1.2017 г. по т. д. № 3150/2015 г. на II т. о. на ВКС , е приел, че е осъществена абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.145 ТЗ – търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от Търговския регистър, а именно взето решение на основание чл. 147, ал. 2 вр. чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ от едноличния собственик на капитала да се предяви иск за обезщетение за причинените от управителя имуществени вреди на дружеството. Въззивния съд е установил, че Г. Т. не е освободен от отговорност и на 16.2.2015 г. е взето, от едноличния собственик на капитала решение за ангажиране на отговорността му за имуществени вреди на ищцовото дружество. Т. бил управител на дружеството от 2007 г. В представеното по делото с исковата молба пълномощно от 2007 г. били посочени всички права, с които едноличният собственик на капитала е упълномощил Г. Т.. Те са изброени в осем пункта в т. 8 изрично било добавено, че всички права по пълномощното следва да се тълкуват в полза на упълномощения. Поради това съдът е направил извод, че на управителя Т. са му предоставени широки правомощия да действа от името и за сметка на дружеството. Освен това въззивният съд е посочил, че ищецът не е изложил твърдение за нарушение на правни норми от ответника и се е ограничил само с твърденията, че в резултат на дейността на ответника на ищцовото дружество били причинени вреди в посочените по-горе размери, произтичащи от банкови преводи на суми по личната сметка на управителя, от липсваща касова наличност и от заплатени лихви поради забавеното изпълнение на задълженията за плащане на данъчни и осигурителни задължения. Изложени са съображения, че от дружеството към Т. са прехвърлени суми, но сам по себе си този факт не давал основание да се приеме противоправно поведение на ответника, нито настъпила вреда. След анализ на свидетелските показания на свидетелите М. С., К. Б., А. Д., Й. Й., служители на дружеството и съдебно-икономическата експертиза, съдът е приел, че работниците и служителите са получавали трудовите си възнаграждения „на ръка“. Липсвали пълни данни за приходите и разходите от дейността на дружеството и за получаваните наеми от недвижими имоти, което дружеството е управлявало. Установено било от вещото лице, че липсва предаване на счетоводната документация по опис към поемане на управлението от Т.. Поради това не можело да се приеме, че тези доказателства, които са представени по делото и въз основа на които са изготвени първоначалната и допълнителната икономически експертизи, са всички свързани с дейността на ищеца през исковия период и според въззивния съд това е достатъчно да се приеме, че не е установено противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в злоупотреба със средства на дружеството.
Съдът е направил извод, че сумите, които не са били посочени счетоводно от ищеца, поради това, че имало свидетелски показания относно дължимите суми, превеждани от собственици на отделни обекти за тяхната поддръжка и заплащане на данъци и получавани наеми от тези обекти, а от друга, Т. бил осигурявал средства за поддръжката, заплащането на данъците и наемите за отделните апартаменти, не можело да се приеме, че ответникът е нанесъл вреда с описаните суми. Съдът е счел, че след като има доказателства за разходи от личната банкова сметка на Т. за дейността на дружеството, то няма вреда. Конкретно въззивният съд възприема заключението на икономическата експертиза и установява, че с оглед разходите на дружеството, направени във връзка с дейността на дружеството през 2012 г. Т. от получените от дружеството по личната му банкова сметка суми е заплатил на М. С., К. Б. и Й. Й. суми общо 99 231,07 лв, т.е. размер над получения по неговата банкова сметка. С оглед приложение 3 към допълнителното заключение ведно с преводите са 190 631,34 лв, т.е. отново значително надхвърля получените от ответника суми от сметка на ищеца. А за третия период разходите, покрити от Т. са 36 750 лв. Този анализ според въззивния съд налага извода, че получените от дружеството суми са изразходвани за дейността на дружеството от Т. и липсва вреда. По отношение на сумите за касова наличност приема, че липсва инвентаризация към момента, към който е приета работата от Т. и не била броена касова наличност към определена дата и не може да се установи произходът на липсващата касова наличност. Липсата на доказателства в тази връзка изключвала отговорността на Г. Т..
Предвид основанието на предявения иск – чл. 145 от ТЗ следва да се посочи, че искът е за реализиране на специална отговорност, управленски деликт. Законодателят е предвидил, че управител на търговско дружество отговаря за вредите, които е причинил на дружеството при неговото управление. Съгласно постоянната практика на ВКС решение № 177 от 11.08.2014 г. по т.д. 66/12 г., ВКС, 2 ТО, решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о. ТК, фактическият състав на специалната отговорност на управителя е гражданска отговорност и обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.н. "управленски деликт". Отговорността по чл. 145 от ТЗ като специална отговорност включва установяване на натоварване за извършване на действия на управление, действие или бездействие на управителя, установяване на вредата, по основание и размер. В случай, че е налице вреда следва конкретно да се посочи как е реализирана, кое е действието/бездействието на лицето, натоварено с управленски функции, какво конкретно нарушение на кое правило е извършил. А в случай, че се приеме възражение за изключване отговорността му кои са точно фактите, които се свързват с правило, изключващо отговорността му. В случай, че липсва основание за изключване на отговорността, то следва да се установи налице ли е причинно-следствена връзка между установената вреда и действието/бездействието на управителя.
В случая като е разгледал иска на предявеното основание въззивният съд е извършил обобщение – общо всички получени според счетоводните записвания суми като прави извод, че за периода 1.1.2012 г. до 10.5.2014 г. получаването на сумата 58 485 лв за 2012 г. от които 5 735 лв превод в лична банкова сметка и 52 7750 лв , изтеглени на ръка. Освен това е приел на основание допълнителното заключение от 03.12.2015 година, че освен преводи от сметката на дружеството към личната банкова сметка на ответника в общ размер от 55025 лева, за периода от началото на 2012 година до 10.05.2014 година има и други постъпления по личната му сметка в общ размер на 103 351,71 лева, включващи 10042,63 лева и 56311,08 лева преводи в лева, представляващи вноски на собственици на апартаменти за поддръжката им, както и 36998 лева преводи от К. Б., представляващи суми, получавани от туристи, настанявани в апартаменти във ваканционния комплекс в Св.В.. Прието е, че тези суми не са предмет на иска с правно основание чл. 145 от ТЗ. С оглед на това и основавайки се на свидетелските показания на М. С., А. Д. и К. Б., че личната банкова сметка на Г. Т. е ползвана, за да се превеждат по нея дължимите суми от собствениците на отделните обекти за тяхната поддръжка и за заплащането на данъците за тях, както и получаваните наеми от тези обекти от една страна, а от друга че Т. е осигурявал необходимите средства за поддръжката, заплащането на данъците и на наемите за отделните апартаменти на техните собственици, въззивният съд е приел, че ответникът не е нанесъл вреда на дружеството-ищец. Приема с оглед допълнителното заключение, че ответникът е платил на С., Б. и Й. 99 231,07 лв. За 2013 г. от сметка на дружеството по сметка на ответника са преведени 33 800 лв, изтеглени на каса 122 657,76 лв , общо 156 457,76 лв., а според вещото лице на трите лица отново 190 631,34 лв. През процесния период от 01.01. до 10.5.2014 г. получените суми били 36 750 лв, а разходите 32 519,42 лв. Изтеглени на ПОС терминал 4 117,92 лв, изтеглена от ответника на ПОС терминал през периода било установено, че не е изразходвана за дружеството, но в тази част решението било влязло в сила. Съдът установявал разлика само 112,74 лв, която не приема за вреда, тъй като приема, че преди това има по-големи суми, преведени на третите лица. Въззивният съд едновременно с това, че приема, че няма вреда в резултат на противоправно деяние/действие или бездействие на управителя.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е описал конкретно противоправно действие или бездействие на ответника, от което да са произтекли вреди. В случая това не отговаря на данните по делото. „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД е посочил в исковата молба относно иска за заплащане на сумата от 55 025 лв, че през 2012 г. ищецът е получил 5 735 лв, през 2013 г. 33 800 лв и за периода от 1.1. до 10.5.2014 г. сумата от 15 490 лв. Тези суми е получил по банков път чрез заверка на неговата лична сметка. Получаването на сумите било оформено като служебни аванси, а всъщност, нямало основание за това, тъй като получавал възнаграждението си в брой, на каса. Впоследствие липсвало отчитане на тези суми и се твърди, че вредата е именно липсата на отчет за тези суми и преминаването им на ответника.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение от 107 000 лв ищецът е посочил, че според счетоводните записвания това са отразени суми в касова наличност, които не са предадени и поради това съставляват вреда.
Въззивният съд не е направил разлика между твърдението кои са противоправните действия – получаването на суми авансово, без тяхното отчитане и липсата на връщането им на дружеството. А едновременно с това е приел, че няма противоправно действие с неотчитането на сумите поради това, че имало създадена организация на работа в дружеството, която изключва отговорността на управителя за неотчитане на сумите. Липсата на противоправно действие на управителя е обоснована с общия извод за наличие на организация на работата на дружеството ищец, която дава възможност средства да се получават по личната сметка на управителя и е приел, че чрез преводи от тази сметка по сметка на трети лица управителят е погасявал задължения на дружеството. Въззивният съд е възприел свидетелските показания на свидетелите М. С. и А. Д., но не е дал отговор на въведеното с въззивната жалба оплакване срещу пороците на първоинстанционния съд, а именно, че неправилно и без посочване на основание първоинстанционният съд бил приел, че след общият размер на преведените от Т. суми по сметките на тримата свидетели общо надвишава размера на получените от него суми, собственост на „Евъргрийн прропъртис“ ЕООД, то значи тези суми не се дължат на последното като не е направил анализ на преведени и разходвани от негово име и за сметка на дружеството и не е обсъдил доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност.
При приложение на правно основанието на чл. 145 от ТЗ, съдът следва да направи и цялостен анализ – налице ли са вреди така както са заявени като основания за тяхното настъпване в исковата молба. Следва да се прецени обстоятелството, че Т. като управител е съставил и подписал годишни финансови отчети на дружеството, което означава, че е отразил счетоводно извършените стопански операции. Както и да се анализира това обстоятелство при съпоставка с останалите доказателства по делото като се направи извод за това има ли други стопански операции, които не са отразени в счетоводството. Конкретно да се посочат и да се направи коригиран анализ на стопанските операции с помощта на вещо лице и ако се установи, че има различни такива от осчетоводените и едва тогава да се формира извод има ли вреда и причинена ли е от действие на управителя в нарушение на задълженията му като такъв.
Въззивният съд е приел, че следвало да има „пълен и точен анализ на всички приходи“ на дружеството, без значение за начина, по който са постъпвали в дружеството – по неговата сметка, по сметка на управителя или на ръка лично на управителя или на трето лице, което после му ги е предавало. Следвало да има точни данни за всички доходи, свързани с дейността на дружеството. Доводите във въззивната жалба относно разпита на свидетеля К. Б. и разграничението между средствата на дружеството и средства, в полза на собствениците на отделни индивидуални обекти не е обсъден. Липсва анализ какви са задълженията на дружеството към свидетелите, които са погасени с плащане от личната сметка на Т..
Липсва анализ на дейността на дружеството, посочена в исковата молба – управление на комплексите, управление на отделните имоти, като отдаването им под наем, поддръжка на общите части на сградите, плащане на данъци на собствениците. Няма посочване защо се приемат разходите, изразяващи се в плащания, направени към М. С., Й. Й. и К. Б., направени от личната сметка на ответника за разходи за сметка на дружеството - ищец. Изцяло приемайки възраженията на Г. Т., които са посочени най-общо, въззивният съд е нарушил задължението си да изложи подробни съображения във връзка с основанията, посочени във въззивната жалба. Изрично във въззивната жалба са оспорени изводите на първата инстанция и е оспорен изводът, че постъпленията от личната сметка на ответника са точно средствата, получени от С. и получени от Т. от сметката на дружеството по неговата сметка. Оспорено е основанието на преводите, като е посочено, че съдът е следвало да прецени кои са останалите източници на преводи към сметката на Т. и това щяло да отрази защо са извършени преводите към С. и Б.. В случая липсват мотиви какви са основанията, които са послужили за банковите преводи между Т. и свидетелите. Самият факт на банков превод от сметката на Т. по сметката на всеки от свидетелите, е дал основание на съда да приеме, че няма вреда на дружеството, като съдът не е извършил анализ на твърденията на страните за различните породени правоотношения между дружеството и ответника, между ответника и свидетелите. Липсва конкретен анализ на възникналите задължения на дружеството спрямо служителите на дружеството, и между дружеството и К. Б.. Липсват конкретни суми, които съдът е приел, че са представлявали задължения на дружеството към служители, в частност свидетелите-служители и задължения, които са заплащани за собственици на обекти от дружеството в изпълнение задълженията му по управление на имотите или за сметка на собствениците. Обобщението, направено от въззивния съд, не е основано на анализ на отделните правоотношения, свързани с конкретни задължения, определени по основание и размер. По този начин въззивнният съд е нарушил правилата, разяснени в задължителната съдебна практика, изразена в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от Тълкувателно решение 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и константната практика на Върховния касационен съд, изразена в
решение № 192 от 29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г., I ТО на ВКС, съгласно които “непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 от ГПК“. Въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Едностранното обсъждане на свидетелските показания, липсата на съпоставка с останалите доказателства по делото, налага извод, че е налице необоснованост на направения извод от въззивния съд, че липсва противоправно поведение на управителя и поради това е изключена неговата отговорност. Въззивният съд не е изложил мотиви точно за това каква е организацията и какво включва, как е въведена и от кого. Въпреки изрично въведеното основание с въззивната жалба за едностранност на този извод от първоинстанционния съд, основан само на свидетелските показания. Освен преценката за намаление на имуществото на дружеството, следва да се установи в резултат на какви действия, настъпила ли е вредата в резултат на неполагане на дължимата грижа от управителя и при неспазване правилата и нормативните изисквания за управление на търговското дружество и неотчитане на стопанските операции или е изпълнявал нареждания на собственика на капитала, ако последният факт е осъществен как това влияе върху отговорността на ответника за вреди спрямо дружеството. Липсата на изложени мотиви от въззивния съд, защо не възприема доказателствата, представени от ищеца и заключенията на вещото лице и в частност констатациите в заключението, че съгласно счетоводните записвания са извършвани от счетоводител, но ръководството и на тези записвания е извършвано от управителя Т. както и изричното посочване в заключението на вещото лице от 27.06.2016 г., че управителят е подписал годишните финансови отчети, е довела до нарушение от въззивният съд на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Така посочените нарушения съставляват съществени процесуални нарушения и са основание по чл. 281, т. 3 от ГПК за отмяна на решението на въззивния съд в обжалваната част.
В случая на първо място, при преценка на вредата следва да се направи извод редовно ли е водено счетоводството и отговаря ли на действително осъществените стопански операции. Ищецът е основал исковете си на намаление на имуществото, което е констатирал след проверка в счетоводното отразяване дейността на дружеството, подробно описвайки какви са счетоводните записвания и сочейки, че с оглед на това счетоводно отразяване е налице намаление на имуществото на дружеството, изразяващо се в получаване на парични средства по банков път и на каса от управителя – ответникът Г. Т.. Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил основанието на иска като е изложил съображения за извършване на дейност, различна от осчетоводяваната. По този начин е оспорил верността на счетоводните записвания. Съгласно нормата на чл. 182 от ГПК, така както е разяснена в константната практика на Върховния касационен съд, изразена в решение 169 от 31.1.2013 г. по т.д. 664/11 г. 2 ТО, решение 57 от 29.4.2013 г. по гр.дд. 354/12 г., 2 ГО, решение № 62/25.06.2009г. по т. д. № 546/2008г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 7/22.02.2011г. по т. д. № 264/2010г. на ВКС, І ТО, “ редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в негова полза, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. Поради това, че счетоводните книги са производни, тъй като се изготвят на базата на първични счетоводни документи, същите трябва да бъдат редовно водени, което не се предполага, а трябва да бъде установено чрез съдебно-счетоводна експертиза.“ Нормите на чл. 182 от ГПК и чл. 55 от ТЗ не въвеждат изключение от правилото за разпределение на доказателствената тежест по отношение на факти, отразени в счетоводството чрез вторична информация на основание чл. 6 ЗСч 2001 г. (отм.). Съобразно общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК при оспорване на вписванията в счетоводните книги тежестта за доказване редовността им съгласно изискванията на ЗСч носи ползващата се от оспорените вписвания страна. В случай на твърдение за различни стопански операции от осчетоводените всяка страна следва да докаже твърдените от нея факти. В този смисъл решение № 187 от 24.1.2013 г. по т.д. 436/12 г., 2 ТО на ВКС. В конкретния случай, са обявени съставени от ответника Т. годишни финансови отчети. Тези отчети са приети за 2012 г. и 2013 г. от ищеца като едноличен собственик на капитала, видно от представените решения, приложени към отговора на исковата молба от ответника. В случая ищецът твърди, че е настъпила вреда за дружеството, основавайки се на счетоводните записвания, които са му представен и приети от него. Приемайки извода, че в тежест на ищеца е да установи всички доходи на дружеството, за да се установи има ли вреда, въззивният съд е бил длъжен не само да констатира редовност на воденето на счетоводство, а е следвало да извърши преценка на всички факти, твърдени в процеса и тяхното установяване съобразно изискуемите от закона доказателствени средства. В този смисъл, за да се прецени има ли стопански операции, които не са осчетоводени, е следвало не само да се приеме, че е имало такива и да се установи с оглед конкретните твърдения какви са били тези операции и с оглед правилото на чл. 154 от ГПК, да се приеме, че има или не имущество, различно от това, което е счетоводно отразено в годишните финансови отчети. Освен това, отново с оглед осчетоводяването на стопанските операции, въззивният съд е следвало освен писмените заключения да прецени и показанията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание на 04.10.2016 г. пред първоинстанционния съд, съгласно които е възможно да има грешно осчетоводяване и вместо отчитане на преведените по банкова сметка суми с отчетни документи за извършените разходи, да е увеличен размерът на отчетената счетоводно касова наличност. Така вещото лице счита, че е налице объркване като например сума от 1 500 лв на 11.4.2012 г., отразена като осчетоводена в брой и като заплатено по банка във връзка с подотчетни лица, намалено е задължението по сметка на служебните аванси, но е увеличена касовата наличност. В случая следва изцяло да се изясни не само дали е извършеното осчетоводяване, а дали и то е точно и в съответствие с чл. 4, ал.1 , т. 1 и 4 от ЗСч. (отм.) и има ли и други суми, освен конкретно посочената от вещото лице, с които е увеличена касовата наличност само счетоводно, за да се установи по посочения от чл. 182 от ГПК начин твърдението на ищеца за настъпили вреди. От друга страна, липсата на изясняване на стопанските операции (воденето на дневници и отчитане за постъпленията от наеми от лица, използващи апартаментите, за които се осъществява управление от дружеството с неотразяване в счетоводството им) и точното им осчетоводяване е условие, за да може съдът да отговори на въпроса, какво е установеното имущество на дружеството и налице ли са вреди на посоченото в исковата молба основание, от какъв факт произтичат и какъв й е размерът им. Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в решение. № 118/15.05.2012 по г.д. № 588/2011, III ГО на ВКС; решение № 446/16.11.2011 г. по гр.д. 1375/2010, IV ГО на ВКС, решение № 132/29.05.2015 по гр.д. № 7298/2014 на ВКС, ГК, III ГО, съдът може служебно да назначи експертиза когато за изясняване на някои от въпросите по делото са необходими специални знания, съгласно чл. 195 от ГПК. При положение, че необходимост от отговор на такива въпроси възникне с оглед съдържащите се данни във вече прието по делото заключение на вещо лице, съдът би следвало да допусне изслушването на допълнителна експертиза – в това число и служебно, на която да формулира изрично задачата с оглед конкретно възникналата нужда от установяване посредством специални знания на определени факти. В случая е останал неизяснен въпросът налице ли е вреда в размер на 107 000 лв, така както е формулирана претенцията на ищеца, липсваща касова наличност, т.е. налице ли е липса на парични средства или тя следва само от счетоводните записвания. Действително в исковата молба са отразени обстоятелства, че според счетоводните записвания би следвало да има такава парична наличност, за която управителят отговаря. Но ако са направени само счетоводни записвания, които не съответстват на установените действителни парични потоци, то не може да се приеме, че е налице действително намаление на имуществото и размера на неговото намаление. Въззивният съд е приел, че на ответника не му е предаде касова наличност към момента, към който му е било възложено управлението. Разглежданата претенция е за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. доколкото предаването на касова наличност е следвал ода стане 2007 г. липсват данни към този момент какво е било счетоводното отразяване. Съответно не е установено дали действително има вреда като не е направен анализ има ли доказателства и какви са те, както и чия е доказателствената тежест да установи приетото от съда обстоятелство за липса на установяване на всички доходи на дружеството, за да се приеме, че е налице вреда. А от друга страна, приемайки че е налице разходване на суми от Т. от личната му сметка само във връзка с дейността на дружеството и за сметка на дружеството в посоченото превишение, не е дал отговор на въпроса вярно ли е водено счетоводството с оглед задълженията на управителя, произтичащи от закона – чл. 12 и чл. 11 ЗСч в сила от 1.1.2002 г., действащ към процесния период и какви по основание и размер задължения на дружеството е погасявал Т. с посочените средства, преведени по личната му сметка и разходвани чрез плащане на различните лица както в брой, така и по банков път, както се е позовал на Приложение към заключението на вещото лице. Ще следва и с помощта на вещо лице да се изяснят фактите, твърдени от Т. за конкретно получаван доход от дружеството, за задължения на дружеството към служители и собственици на обекти, които управлява и за заплащане на конкретни суми от Т. за сметка на дружеството-ищец и в изпълнение на задължения на дружеството.
По отношение претенцията за сумата от 2 895,85 лв, включваща лихви за забава при заплащане на данъчни и осигурителни задължения през посочения по-горе период, по- конкретно 2 670,93 лв за 2012 г. , 144,90 лв за 2013 г. и 80,02 лв до 10.5.2014 г. въззивният съд не е преценил представеното с исковата молба писмено доказателство покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК, като в същата са посочени всички публични задължения, дължими от „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД – за здравно и социално осигуряване, за ДДС, на основание подадените от търговеца декларации. Въззивният съд не е изложил мотиви за това какви са задълженията на управителя по отношение плащането на публични задължения на дружеството, как и в какви срокове е следвало да се изпълнят и съществуващи ли са, оборено ли е доказателственото значение на поканата за доброволно изпълнение, удостоверява ли възникнали задължения, след като са платени тези задължения, защо не са платени от управителя в срок. Липсата на анализ на счетоводните записвания и стопанските операции, в нарушение на служебното задължение съдът и с помощта на вещо лице да изясни обстоятелствата от значение за спора и липсата на мотиви в нарушение на чл. 236 от ГПК са довели до постановено решение при допуснати съществени процесуални нарушения. След като са начислени за времето, в което ответникът по иска е бил управител и е заплатена впоследствие от дружеството, то въззивният съд е следвало да изложи обстоятелства, защо приема, че не може лихвата да представлява вреда като направи анализ имало ли е или не достатъчно разполагаеми парични средства за заплащане на дължимите данъци и осигуровки, ако не е имало на какво се дължи липсата на ликвидни средства и отговаря ли за това обстоятелство управителят на дружеството. Ще следва и в тази част решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.
Поради допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, решението следва да се отмени на основание чл. 281 т. 3 от ГПК. С оглед необходимостта от изслушване на допълнителна икономическа експертиза, делото следва да се върне на основание чл. 293, ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото и на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК въззивният съд следва да определи разноските, включвайки и разноските, направени от страните в настоящето производство.
Върховният касационен съд на Р България
Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 304 от 09.11.2017 г. по в.т.д. 497/17 г., Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 201 от 6.4.2017 г. по т.д. 158/15 г., ОС – Пловдив в обжалваната част и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: