5 Р Е Ш Е Н И Е № 60130 гр. София, 23.06.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Зоя Атанасова Геника Михайлова при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2990 по описа за 2020 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 138/ 08.07.2020 г. по гр.д. № 300/ 2020 г., с което Сливенски окръжен съд е обезсилил решение № 138/ 08.07.2020 г. по гр.д. № 3402/ 2019 г. на Сливенски районен съд, прекратил е производството по иск на В. Д. Ф. срещу ЖСК „Изгрев–2“ [населено място], квалифициран по чл. 59 ЗЗД, за сумата 14 507.83 лв. – вземане за стойност поради разходите по строителството на обекта, определен като обезщетение и цена със заповед № РД-15-458/11.04.1989 г. по чл. 100 ЗТСУ (отм.) на председателя на ИК на ОбНС – Сливен и е осъдил ищеца да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК 400.00 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване при условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос: Допустим ли е искът на член-кооператор по право срещу ЖСК за вземане за стойност поради разходите, направени във връзка със строителството на жилището, определено като обезщетение и цена със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), когато ищецът го основава на забраната за неоснователно обогатяване за чужда сметка, провеждана с иска по чл. 59 ЗЗД? По този въпрос настоящият състав намира, че е допустим иск на член-кооператор по право срещу ЖСК за разходите, направени във връзка със строителството на обекта по заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.}при въведени от него твърдения, че кооперацията се е обогатила неоснователно за негова сметка. При такава претенция съдът следва да извърши преценка не по допустимостта на иск с правно основание чл.59 ЗЗД, а такава по същество, за да отговори на въпроса дали специалният правен режим на имуществени отношения в ЗЖСК овластява член-кооператорът да претендира тези разходи преди с влязло в сила решение на общото събрание на ЖСК по чл. 35, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, т. 6 ЗЖСК или със заместващото го съдебно решение по чл. 36, ал. 2 ЗЖСК да е определена окончателната цена на отделните обекти в ЖСК, а с това - и окончателният размер на дяловите вноски на член-кооператорите. Мотиви: Правото на иск в защита на субективните права на гражданите, юридическите лица и държавата има конституционно основание (чл. 56 и чл. 117, ал. 1 КРБ). То се осъществява пред съдилищата, които са длъжни да упражнят основната си компетентност на правораздаване, т.е. по разрешаване на правния спор (чл. 119 КРБ). Обикновеният законодател може да предвиди и предвижда процесуални условия и пречки (процесуални предпоставки) за възникване и упражняване на това потестативно право от публичен ред (чл. 133 КРБ). Те са свързани с правото на иск, но правните нормите, които ги уреждат, не следва да се тълкуват по начин, който да изключва възможността всяко субективно право, включително гражданското (регулираното с метода на равнопоставеност), да намери своята защита пред съд, защото тя произтичаща пряко от върховния закон. Поради това процесуалните предпоставки и пречки са свързвани с критерии за разпределяне на гражданските дела измежду различните съдилища в съдебната система (правилата за родова, местна и функционална подсъдност, а и за поставянето на някои граждански дела в компетентност на административните съдилища); с надлежната процесуална легитимация на страните, която включва правоспособността, дееспособността (при физическите лица) и правния интерес от дирената съдебна защита; с изискванията за нейната установеност, които я обвързват с конкретно, индивидуализирано по източник, съдържание и субекти субективно гражданско право и искане за защита (за редовност на исковата молба); със стабилитета на съдебния акт, разрешащ правния спор (сила на пресъдено нещо, включително антиципирания отвод за висящ процес), а и с държавната такса. Изводът е, че процесуалните условия (предпоставки и пречки) в обективното право не следва да се тълкуват така, та да изключват изначално възможността всяко субективно право, признато от правния ред, да намери защитата си пред съд. Тази изходна тълкувателна позиция, основана на върховния закон, предопределя отговора на правния въпрос. Той е нейна частна проекция. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД, правото да иска връщане на полученото без основание за чужда сметка възниква, когато обеднелият не разполага с друг иск за защита срещу същия длъжник. Искът по чл. 59 ЗЗД и другият иск са в положение на субсидиарност, а субсидиарността възпрепятства конкуренцията между двата иска. „Друг иск“ по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗЗД е всяко друго субективно право (иск в материалноправен смисъл на понятието, също така - притезание, вземане) в полза на кредитора срещу същия длъжник, което обяснява или изравнява разместването на имуществените ценности в двата патриманиума. Този иск може да е с извъндоговорно или с договорно основание, да произтича от съдебно решение или административен акт. „Друг иск“ по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗЗД е и всяко друго правно средство за защита в полза на обеднелия в защита на неоснователно разместените ценности, условията и редът за провеждането на което са в специален закон. По аргумент и от буквалния прочит на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, по съществото на спора е преценката, дали ищецът е кредитор по съдебно предявеното вземане за неоснователното обогатяване на ответника за негова сметка или другият иск/ другото правно средство за защита изключва съществуването (възникването) на вземането по чл. 59 ЗЗД. Преценка е несъотносима към процесуалните условия (предпоставки и пречки) за надлежното възникване и упражняване на правото на иск за вемането по чл. 59 ЗЗД. За правния интерес (за надлежната процесуална легитимация) от осъдителен иск, включително от иска по чл. 59 ЗЗД, е достатъчно ищецът да твърди в исковата молба, че е настъпил общ факт или обща група факти, от които произтича неговото обедняване и обогатяването на ответника. Дали твърденията за качеството на ищеца на кредитор по вземането, предявено с иска, покриват фактическия състав на по чл. 59 ЗЗД или друг фактически състав, предвиден в закона за изравняване на неоснователно разместване на имуществени ценности, съдът изяснява при даването на правната квалификация на иска и в решението. В такъв смисъл следва да се разбират задължителните разяснения, дадени в т. 5, 9 и 10 от ППлВС № 1/1979 г. Такава е и установената практика на ВКС (напр. решение № 215/29.04.2015 г. по т.д. № 4171/2013 г., I ТО, решение № 90/ 15.09.2020 г. по гр.д. № 3937/2019 г., IV ГО и много други). Провеждането й налага да се изостави практиката на Върховния съд с решение № 799/09.11.1987 г. по гр.д. № 618/1987 г., II ГО, решение № 184/15.03.1985 г. по гр.д. № 125/1985 г., II-ро ГО, решение № 799/09.11.1987 г. по гр.д. № 618/1987 г. и решение № 133/11.06.1991 г. по гр.д. № 130/1991 г., V-то ГО. В тези решения се е приемало, че гражданският съд не е компетентен да разгледа иск, с който член-кооператор по право претендира от ЖСК разходите, направени във връзка със строителството на обекта, определен със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), а го основава на твърдения за неоснователно обогатяване. С влизане в сила на Конституцията на Република България (01.07.1991 г.) всяко субективно гражданско право трябва и намира защита пред съд, включително заявеното с иска по чл. 59 ЗЗД, а конституционното право на иск не се възпрепятства от особености, на които се основават твърденията за общия факт, от който произтича обогатяването, респ. обедняването. По касационната жалба: С предявения иск ищецът В. Д. Ф. е твърдял, че е член-кооператор по право в ответната ЖСК „Изгрев – 2“ за жилище, което му е определено в имотно обезщетение със заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.). Внесъл е встъпителната си вноска по цената на обекта, определена в заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.). Строежът на сградата е завършен, а разходите, извършени от ищеца във връзка със строителството на обекта по заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), са на стойност 14 507.83 лв. Тази стойност ответникът претендира , че ЖСК следва да му заплати. С първоинстанционното решение искът е квалифициран по чл. 59 ЗЗД и е уважен. В обжалваното решение въззивният съд е споделил правната квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД, но е приел, че същият е е недопустим поради субсидиярния му характер, като е изложил три групи съображения. Първо: с решение от 14.02.2019 г. общото събрание на ЖСК „Изгрев – 2“ е отказало да определи допълнителни вноски за довършването на два обекта в сградата, единият от които е определеният в обезщетение на ищеца със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.). Решението не е атакувано с иск по чл. 39 ЗЖСК влязло е в сила, а задължителното му действие отрича легитимацията на ищеца като кредитор по вземането за разноски, което претендира от ЖСК. Второ: искът е предявен преди общото събрание на ЖСК да вземе решението по чл. 35, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, т. 6 ЗЖСК, с него да определи окончателна цена на обектите в сградата, а с това – и окончателния размер на дяловите вноски за всеки член-кооператор. Единствено окончателно ценообразуване, извършено при условията и по реда в ЖСК, определя сумите, които някои от член-кооператорите следва да довнесат и внесените в повече суми, които следва да се възстановят на други член-кооператори. Трето: особената цел за учредяване на ЖСК – член-кооператорите да се снабдят със собствени обекти (чл. 1 ЗЖСК) - я прави държател, а не собственик на паричните средства, събрани от член-кооператорите. ЗЖСК предвижда те да се разходват само за целта по чл. 1 ЗЖСК и не допуска събирането на допълнителни вноски за удовлетворяване на имуществените претенции на член-кооператорите срещу ЖСК. В конкретния случай , с оглед заявените от ищеца обстоятелства в искова молба, касационният състав приема, че неправилно въззивният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 59 ЗЗД и като субсидиарен. В случая, ищецът твърди, че като член-кооператор е направил разходи за строителството на сградата и търси защита на имущественото си право да получи равностойността им, като ги е индивидуализирав в проекто-сметна документация. С оглед на тези твърдения следва да се приеме, че правната квалификация на иска е по чл. 36, ал. 2 ЗЖСК, а ищецът претендира онази разлика, която съглесно разпоредбите на специалния закон му се дължи само при окончателното ценообразуване. Допълнителен аргумент за това е, че в претенцията са изложени твърдения за направени в обекта подобрения, които остават за сметка на ищеца (непредвидени в проекто-сметната документация, с извършването на които той се е съгласил), но и такива, които е понесъл в резултат на поскъпналата стойност на строителството. Квалифицирайки иска като таков по чл. 59 ЗЗД, въззивният съд е съзраял и неправилна пречка за неговата допустимост, като я е извел от субсидиарния му характер, примайки , че ищецът следва да търси уреждане на имуществените си претенции като член-кооператорите в ЖСК (обсъдените три групи съображения) по реда на ЗЖСК. Въпреки констатираната неправилна квалификация на иска настоящият състав намира, че крайният извод на въззивния съд за недопустимост на приозводството е правилен, но по други съображения. Предявеният иск по чл. 36, ал. 2 ЗЖСК в конкретния случай е недопустим. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЖСК, ако общото събрание на ЖСК не вземе решение по въпросите, посочени в чл. 35, ал. 1 ЗЖСК, т.е. по окончателното ценообразуване на имотите, а решаването на тези въпроси включва и определянето на сумите, които едни следва да доплатят и сумите, които следва да се възстановят на други, неговото решение може да бъде заместено от съдебно решение. Решението на съда по чл. 36, ал. 2 ЗЖСК, така както и решението по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК, се взема след завършването на строежа на сградата „въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, т. 5“, т.е. след влязло в сила решение на общото събрание на ЖСК за окончателно разпределение на имотите между членовете на жилищностроителната кооперация въз основа на утвърдения архитектурен план. Необжалваните решения или действия на Общото събрание на ЖСК имат сила спрямо страните, за които се отнасят и не може да се извърши косвена проверка в един иск, предявен за защита на накърнените имуществени права. Следователно компетентността на съда по иска по чл. 36, ал. 2 ЗЖСК е ограничена и се дължи произнасяне по същество на спора след влизане в сила на решението по чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК. В случая, не се твърди и не се доказва да е взето, респ. да е влязло в сила решението по чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК, поради което е налице абсолютната процесуална пречка за допустимост на иска по чл. 36, ал. 2 ЗЖСК. При това този иск би следвало да се насочи и срещу всички член-кооператори, а не само срещу ЖСК „Изгрев-2“ и ищецът следва да претендира не само определяне окончателния размер на дяловата си вноска, но и на всички останали член-кооператори, за да получи заплащане на сумите, които следва да му бъдат възстановени поради разходите, направени във връзка със строителството на обекта със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) (т. 3 ППлВС № 1/1983 г.). Окончателното определяне на цената на отделните имоти в сградата и разпределянето им между членовете на ЖСК по чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК е свързано с множество въпроси относно разходите, направени във връзка със строителството и съдът следва с решението по чл.36, ал.2 ЗЖСК да се произнесе по всички тези въпроси. По тези съображения въззивното решение следва да се остави в сила поради съвпадане на крайните изводите на двете инстанции за недопустимост на производството. При този изход на делото в тежест на касатора следва да се поставят разноските, извършени от ответника пред настоящата инстанция. Те се изразяват в заплатения адвокатски хонорар от 400.00 лв. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138/ 08.07.2020 г. по гр.д. № 300/ 2020 г. на Окръжен съд - Сливен. ОСЪЖДА В. Д. Ф. да заплати на ЖСК „Изгрев – 2“ сумата 400.00 лв. – разноски пред Върховен касационен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.