Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  992                                               София   28.01.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИО ПЪРВАНОВ      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 195 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. Н. К. от гр. Х.,чрез процесуалния представител адвокат Г против въззивно решение № 357 от 7.11.2008г.по в.гр.д. № 455 по описа за 2008г.на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 252 от 22.07.2008г.по гр.д. № 547/2008г. на Районен съд Димитровград в частта,с което е отменена заповед № 238 от 18.04.2008г.на изпълнителния директор на „Н”А. гр. Д.,с която на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ е прекратен трудов договор № 0* от 13.04.1998г.на Б. Н. К. и е освободен от заеманата длъжност „Апаратчик химически процеси /турбокомпресори/в структурно звено-цех 608/АМ-76,работно място 60801051, считано от 21.04.2008г., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност и е осъден „Н”А. да заплати на Б. Н. К. сумата от 3 468.90лв., представляваща обезщетение за времето,през което е останал без работа в периода 21.04.2008г.-22.07.2008г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 13.05.2008г. и са присъдени дължимите разноски,като - вместо това е постановил друго,с което е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Б. Н. К. против „Н”А. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,а е оставил в сила решението на районния съд в частта,с която е отхвърлен иска до пълния претендиран размер на обезщетение от 6 937.80лв. Искането е за отмяна на въззивния акт като неправилен, постановен в противоречие със закона и необоснован и за решаване на въпроса по същество като бъдат уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. С определение № 285 от 14.03.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за връзката между посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.5 от КТ/липса на качества за ефективно изпълнение на работата/ и безспорно установения по делото отказ на работника да се яви на писмен изпит,представляващ последна фаза от задължителна и ежегодно провеждана проверка на професионалните качества на работника за ефективно изпълнение на работата. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на касатора,с което поддържа изложените в касационната жалба доводи. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За да постанови решението си –въззивният съд е приел, че в случая -липсата на качества, необходими за ефективното изпълнение на работата е обективен факт, установен от показаните от ищеца резултати от проведения ежегоден изпит. Съдът е отчел обстоятелството,че съобразно заеманата длъжност и характера на изпълняваната от ищеца работа ––явяването на тези изпити е задължително съгласно КТ,като те са с цел проверка знанията и уменията на работника,преценка на възможността му за самостоятелна работа. При положение,че работникът не се е явил на повторно насрочената му дата за изпит,той не е показал знания във връзка с инструкциите за работно място,здравословни и безопасни условия на труд,екология и авариен план в цех 608 и не отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда и твърди,че работодателят не е доказал един от елементите на състава на чл.328 т.5 от КТ –че на практика работника изпълнява работата си неефективно и некачествено. Позовава се на следните факти,че в 10-годишния си стаж- не е допуснал нито едно нарушение и не му е налагано наказание, че винаги е взимал без проблеми провежданите ежегодни изпити и че не е бил проведен изпит за проверка на практическите умения,а само на теоретичните. Счита за необоснован извода на съда за липса на субективно отношение от страна на работодателя,като излага доводи,че осъществяваната от него дейност като ”секретар” на „А” е предизвикала в негативното отношение на работодателя,което е намерило израз в тенденциозното провеждане на изпитите спрямо него. Изразява становището си,че неявяването му на повторен изпит, може да бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание,но не и за уволнение по чл.328 ал.1 т.5 от КТ. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 т.3 от ГПК. Не се спори,че съгласно утвърдените изисквания за водене на нормален технологичен режим на работното място на ищеца /сега касатор/ и длъжностната му характеристика - за осъществяваната от него работа като „Апаратчик химически процеси /турбокомпресори/в структурно звено-цех 608” - е било задължително явяването и успешното приключване на провежданите изпити по инструкции за работно място,здравословни и безопасни условия на труд,екология и авариен план в цех 608. Касае се за ежегодно провеждани изпити,по установена процедура/издава с заповед на директора,определя се график,той се утвърждава,след което се залепя на общоизвестни места за запознаване,определят се комисии за провеждането му/, като има и утвърдена план-програма за обучение на персонала/такава е налична за 2008г./. На 13.03.2008г.-ищецът се е явил на такъв изпит,като специално назначената от ръководството комисия го е оценила както следва:на тест ЗБУТ-„4”,на тест ПНДСПП-„6”,на зададени въпроси за „Масло-системи. Системи за регулиране. Технологична схема по АВС”-„2” и на въпрос”Аварийна вентилация на блок четири ”- оценка „3”. При обща оценка „3.5”-комисията,в съответствие с установените критерии за минимална оценка от „4”, е решила,че е необходимо повторно явяване по въпросите,по които е дадена незадоволителна оценка. Била е избрана нова комисия,насрочена нова дата – 15.04.2008г.,на която ищецът не се е явил/а според свидетеля П се е явил,били са му зададени въпроси,започнал да пише,но след това се отказал/. На това основание-комисията е дала заключение,че той не може да работи самостоятелно и работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,като е счел,че Б. Н. К. не притежава необходимите качества за да работи ефективно и не може ефективно да изпълнява работата си. При тези факти-настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд за законосъобразност на извършеното уволнение на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ. В теорията и практиката няма спор,че преценката за наличието на това основание е винаги конкретна и се прави с оглед изискванията на определената трудова функция, възложена на работника по конкретното трудово правоотношение. В случая-не се спори,че заеманата от ищецът/сега касатор/ длъжност е изисквала и предпоставяла явяването му на ежегодно провеждан изпит и успешното / с оценка по-висока от „4”/му преминаване. Това е било известно на касатора, който сам твърди,че до 2008г. безпроблемно се е справял. Не се спори и че независимо,че е бил задължителен- така провежданият изпит е целял именно проверка на професионалните знания,качества,умения и навици на работещите. Това проличава и от вида на изпита –състоящ се в отговор на тестове по ЗБУТ и ПНДСПП и на задавани въпроси във връзка с професионалната материя. Независимо,че не е бил длъжен-ангажираните по делото доказателства сочат,че работодателят е създал процедура,еднакъв за всички ред,по който да се извършва проверката и да се установи дали всеки един от работниците притежава необходимите качества за изпълнение на работата. Следователно –така изложените, конкретни факти- налагат извода,че Б. Н. К. е бил длъжен да се яви на изпита. Той е знаел,че установеният в предприятието ред и закона-го задължават да се яви и че това е единствения начин да се провери годността му за заемане на длъжността. С решението си –на 15.04.2008г.да не се яви или да се яви,но да не отговори на поставените му въпроси- той сам се е поставил в положение да не може да бъде доказано наличието на професионални знания,умения и навици, необходими за изпълнение на възложената му работа. При положение,че на предходния изпит-на 13.03.2008г. е получил оценка „3.5”,която е под необходимия минимум –единственият извод,който е възможен е,че е налице обективно установена липса на качества. Налице са елементите от състава по чл.328 ал.1 т.5 от КТ- липса на качества на работника, тези качества да се необходими за ефективното изпълнение на работата и липсата да е надлежно установена. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора за това,че работодателят не бил доказал,че на практика работника изпълнява работата си неефективно и некачествено. Това не е необходимо. Начинът на изпълнение на работата до този момент,фактите,че не е допуснал нито едно нарушение,че не му е налагано наказание и че винаги е взимал без проблеми провежданите ежегодни изпити- са ирелевантни при положение,че по надлежния ред /чрез резултатите от проведените изпити/той не е установил,че отговаря на изискванията и притежава необходимите професионални знания,умения и навици за заеманата длъжност. Ирелевантна е и субективната му преценка,че неявяването му на повторен изпит, може само по себе си да е основание за налагане на дисциплинарно наказание,но не и за уволнение. По никакъв начин по делото не е доказано твърдението на касатора за субективно и тенденциозно отрицателно отношение на работодателя към него, произтичащо от осъществяваната дейност като секретар на синдикалната организация „А”. Въобще по делото не са събирани доказателства във връзка с дейността на тази организация,а още по-малко аз отрицателно отношение на работодаетля към нея,към членовете или към дейността й. Отделно- изпитите са били проведени по предварително установен ред,еднакъв за всички работещи в производството,като е била предоставена повторна възможност за явяване на неявилите се или недобре представилите се и за това е била сформирана нова,различна от провеждащата първия изпит комисия. Няма доказателства за наличие на субективизъм при оценяването /включително и съмнения в този смисъл не се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели/. С оглед на горното,като намира възраженията на касатора за неоснователни и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалваното решение,настоящият съдебен състав намира,че следва да остави в сила въззивния акт на Хасковския окръжен съд. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 357 от 7.11.2008г.по в.гр.д. № 455 по описа за 2008г.на Хасковски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.       2.