4 Р Е Ш Е Н И Е №.5 Гр. София, 08 февруари 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора К. Иванов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 937/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения П. С. К. (Paiawnd Saleem Kareem) за възобновяване на н. о. х. д. № 297/2021 год. по описа на Районен съд – Елхово и за отмяна на постановената по него присъда. В искането са изложени доводи за наличие както на основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК, така и на тези по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Поддържа се, че неучастието на осъдения в съдебната фаза не се дължи на съзнателно направен отказ от правото му, а на обстоятелството, че същият е бил експулсиран от страната. Сочи се, че с непредявяване на материалите от досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изявлението на осъдения, че не желае да се запознае с тях е направено прибързано и без осмисляне на последиците от него. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият П. С. К. (Paiawnd Saleem Kareem) се солидаризира с аргументите на своя защитник. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, защото има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Същото е направено от процесуално легитимирана страна, тъй като е установена идентичност между лицето П. С. (Payfan Salim), по отношение на което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска, и молителя П. С. К. (Paiawnd Saleem Kareem). Спазени са сроковете по чл. 421, ал. 3 от НПК, тъй като осъденият е разбрал за постановената присъда на 04. 09. 2021 год., когато е бил привлечен като обвиняем по друго дело за престъпление по чл. 279, ал. 2 вр. чл. 28 от НК, а искането е депозирано на 05. 10. 2021 год. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда № 39/27. 07. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 297/2021 год., Районният съд – Елхово е признал подс. П. С. (Payfan Salim) за виновен в това, че на 26. 06. 2021 год. в района на гранична пирамида № 272, находяща се в землището на [населено място] влязъл през границата на страната от Република Турция без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 279, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева. На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Присъдата не е атакувана с жалба или протест и е влязла в сила на 04. 08. 2021 год. Досъдебното производство е образувано като бързо такова на 26. 06. 2021 год. С постановление от 27. 06. 2021 год. П.С. К. (Paiawnd Saleem Kareem) е привлечен в качеството на обвиняем под името П. С. (Payfan Salim) за престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК. Постановлението е предявено лично на осъдения и той е дал обяснения по обвинението като е заявил, че не желае да му бъдат предявени материалите от досъдебното производство. На 07. 07. 2021 год. в Районен съд – Елхово е внесен обвинителен акт и делото е насрочено от съдията-докладчик в открито заседание на 14. 07. 2021 год. Призовката за осъдения е върната в цялост. Към нея е приложена докладна записка от началника на СДВНЧ – Любимец, където е бил настанен К., че връчването е невъзможно, тъй като лицето е изведено от страната на основание Заповед рег. № 10545з-324/06. 07. 2021 год., с която му е наложена принудителна административна мярка „връщане в страната по произход“ по чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България. След като е констатирал, че не разполага с друг адрес за призоваване освен известния по делото, съдът е назначил служебен защитник на подсъдимия, дал е ход на делото в отсъствие на К. и след две съдебни заседания е постановил присъдата си. При така установеното процесуално развитие на делото касационната инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в наказателното производство е основен елемент от правото на справедлив процес и поради това е гарантирано от Конвенцията за правата на човека и основните свободи и НПК. Упражняването му е поставено в зависимост от волята на лицето, но при всички случаи следва да бъде установено, че отказът от него е последица от свободен и информиран избор на обвиняемия, а не се дължи на действията на държавата в лицето на нейните органи, които по един или друг начин са препятствали личното участие на обвиняемия в производството по делото. Настоящият случай попада именно във втората хипотеза. Макар К. да е напуснал страната след като лично му е било предявено постановлението за привличане в качеството на обвиняем, тези негови действия не могат да бъдат квалифицирани като укриване по смисъла на чл. 423 от НПК. Те не са израз на свободната му воля да не участва в наказателния процес, а са предприети в изпълнение на разпореждане на държавен орган за връщането му в страната по произход. Неблагополучията при синхронизиране на действията на прокуратурата и органите на МВР, без значение дали това се дължи на некачествено законодателство или на субективни фактори, не следва да бъдат поставяни в тежест на осъдения. Ето защо наказателното производство по н. о. х. д. № 297/2021 год. по описа на Районен съд – Елхово следва да бъде възобновено, постановената по него присъда – да бъде отменена и делото да бъде върнато на Районен съд – Елхово за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание. Разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК задължава съда да се произнесе по мярката за неотклонение на осъдения. Предвид отсъствието на трайна обвързаност на К. с Република България и произтичащата от нея реална опасност от укриване подходящата мярка за неотклонение е задържане под стража. Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 297/2021 год. по описа на Районен съд – Елхово. ОТМЕНЯ постановената по делото присъда № 39/27. 07. 2021 год.. ВРЪЩА делото на Районен съд – Елхово за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание. ВЗЕМА мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на П.С. К. (Paiawnd Saleem Kareem)/ П. С. (Payfan Salim). Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.