Ключови фрази
Отмяна по молба на трето лице * отмяна по молба на трето лице


Р Е Ш Е Н И Е № 184

Гр.София, 12.06.2012 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Влахов гражданско дело № 280 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.304 ГПК.
Образувано е по молбата на Е. Г. Ф. за отмяна на влязлото в сила Решение № 499/ 01.12.2010 г. по в.гр.д.№ 496/10 г. на Благоевградския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено Решение № 337/ 27.01.2010 г. по жр.д.№ 538/09 г. на Разложкия районен съд, с което са уважени предявените от Д. И. Д., Д. П. Д., Г. П. Д., Н. К. Ш., П. К. П. и И. К. А. против Р. К. Т. и И. К. Ф. субективно съединени искове по чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответниците да им предадат владението общо на 1/6 ид.ч. от УПИ * в кв.* по плана на [населено място], целият с площ от 360 кв.м., заедно с 1/6 ид.ч. от построената в мястото жилищна сграда с Р. от 80 кв.м. Молителката поддържа, че е обвързана от влязлото в сила съдебно решение в качеството си на необходим другар на ответника И. Ф., и доколкото не е участвала в производството, претендира отмяна на решението на основание чл.304 ГПК. В тази връзка заявява, че се намира в брак с ответника Ф. от 22.05.2004 г., като по време на брака /на 13.10.2005 г./ съпругът й е закупил 3/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, и по този начин върху придобитото е възникнала съпружеска имуществена общност, обуславяща съвместна процесуална легитимация и задължително другарство на съпрузите по предявени искове за собственост с предмет придобитото имущество.
Ответниците по молбата за отмяна Д. И. Д., Д. П. Д., Г. П. Д., Н. К. Ш., П. К. П. и И. К. А. чрез процесуалния си представител заявяват становище, с което оспорват молбата като недопустима. Твърдят, че молителката е узнала за влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд повече от 3 месеца преди подаване на молбата, с оглед на което правото й да иска неговата отмяна е преклудирано. За установяване на това си твърдение представят писмени доказателства /протокол за въвод във владение на недвижим имот от 19.05.2011 г. и подписана от Е. Ф. покана от 25.05.2011 г. за провеждане на общо събрание на съсобствениците на УПИ * в кв.* по плана на [населено място]/, като поддържат, че от съдържанието на документите е видно, че към тяхното съставяне Ф. е знаела за решението, чиято отмяна иска, поради което подадената на 12.12.2011 г. молба по чл.304 ГПК е просрочена.
Ответникът по молбата за отмяна И. К. Ф. е депозирал в срока по чл.306, ал.3 ГПК отговор, с който признава основателността й, като моли влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено и делото- върнато на надлежния съд за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото с оглед релевиранотоп основание за отмяна, намира следното:
По допустимостта на молбата
Според чл.305, ал.1, т.5 ГПК, в хипотезата на чл.304 ГПК лицето, спрямо което влязлото в сила съдебно решение има сила, без да е било страна по делото, може да иска неговата отмяна в 3-месечен срок, считано от узнаване на решението. В конкретния случай от наличните данни по делото не може да се направи обоснования извод, че молителката Е. Ф. е знаела за влязлото в сила повече от 3 месеца преди 12.12.2011 г., когато е подадена молбата за отмяна. От протокола за въвод не е видно, че същият е бил извършен и срещу Ф., нито изобщо присъствието на последната при това изпълнително действие. Поканата от 25.05.2011 г. действително е подписана от нея, но съдържанието й по никакъв начин не сочи на знание за съдебното решение, с което 1/6 ид.ч. от процесния имот е ревандикирана срещу съпруга й в полза на ищците. По тези съображения възражението за просрочие на молбата следва да се приеме за неоснователно, при което Върховният касационен съд дължи произнасяне по съществото й.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото, т.е. необходимият другар по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, чието правно положение е идентично с това на страната, спрямо която е постановено решението. Без съмнение съпрузите са необходими другари в производството по предявени от или срещу тях искове за собственост или огреничени вещни права върху имоти и вещи, придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Когато обект на притежание в режим на СИО е идеална част от имот, именно тази идеална част трябва да е предмет на съдебния спор, за да е налице обвързаност от съдебното решение на съпруга на страната, от или срещу когото е предявен иска. Когато искът е предявен за друга идеална част, за която ответникът не претендира придобиване по начин, който да обуслови възникване на СИО, неделимост на спорното материално правоотношение между съпрузите не е налице и следователно в това производство съпругът на ответника няма качеството на необходим другар по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК. Конкретният случай е именно такъв. Ищците са предявили искове по чл.108 ЗС с твърдението, че са собственици общо на 1/6 ид.ч. от процесния имот, като правата им се оспорват от ответниците, притежаващи останалите 5/6 ид.ч., но установили собствено владение върху целия имот, отказвайки на ищците правото да упражняват фактическа власт съобразно притежаваната от тях квота в съсобствеността. Исковата молба обективира изрично признание на правата на ответниците върху 5/6 ид.ч., включващи притежаваните от ответника Ф. 3/8 ид.ч. по силата на договора за покупко-продажба, сключен с Н..акт № */ 13.10.2005 г., по силата на който Г. И. Д. е продал общо на Р. К. Т. и И. К. Ф. /по време на брака му с Е. Ф./ 9/10 ид.ч. от собствените си 5/6 ид.ч., т.е. ¾ ид.ч. или по 3/8 ид.ч. за всеки от купувачите, от процесния недвижим имот. От своя страна в отговора на исковата молба ответникът Ф. не е заявил претенция за претендираната от ищците 1/6 ид.ч., а напротив- направил е признание относно наличието на съсобственост, но е възразил срещу иска с твърдението, че не е оспорвал правото им да ползват собствената си идеална част. При така заявените становища на страните следва да се приеме, че придобитата от ответника И. Ф. и съпругата му Е. Ф. идеална част от съсобствения между страните имот изобщо не е била предмет на спора, предизвикан единствено от твърдението за ползване без основание от ответниците на притежаваната от ищците идеална част, с оглед на което молителката няма качеството на необходим другар, чието неучастие в производството да обуслови правото й да предизвика отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл.304 ГПК.
По гореизложените съображения се налага извода, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК молителката следва да заплати общо на молителите Д. И. Д., Д. П. Д., Г. П. Д., Н. К. Ш., П. К. П. и И. К. А. направените от тях разноски в производството, а именно сумата 650 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Г. Ф. за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила Решение № 499/ 01.12.2010 г. по в.гр.д.№ 496/10 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Г. Ф., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.5 на основание чл.81 ГПК да заплати общо на Д. И. Д.- ЕГН [ЕГН], Д. П. Д.- ЕГН [ЕГН], Г. П. Д.- ЕГН [ЕГН], Н. К. Ш.- ЕГН [ЕГН], П. К. П.- ЕГН [ЕГН] и И. К. А.- ЕГН [ЕГН] сумата 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: