1 Р Е Ш Е Н И Е № 197 София, 13 декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ БОНКА ЯНКОВА при секретаря Марияна Петрова и с участието на прокурора от ВКП Тома Комов изслуша докладваното от съдия Янкова н. д № 731/2019 г. Производството е образувано по касационен протест, подаден от прокурор в Окръжна прокуратура Плевен, срещу въззивна присъда № 24 от 28.05.2019 г. на Плевенския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 203/2019 г. Със същата, изцяло е отменена присъда по НОХД № 275/2018 г. на Районния съд Кнежа, с която подсъдимият К. Й. М. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления – по чл.345,ал.1 от НК и по чл.345,ал.2 от НК, като е постановена нова присъда, с която подс.М. е бил признат за невинен в това да е извършил престъпление по чл.345,ал.2 от НК и на основание чл.304 от НПК във връзка с чл.9,ал.2 от НК е оправдан. Въззивният съд го признал отново за виновен по обвинението по чл.345,ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност за посоченото престъпление и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. В протеста, депозиран в предвидения по чл.350,ал.1 от НПК срок са релевирани две касационни основания – нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд с атакуваната присъда. Твърди се, че противно на доказателствия анализ на въззивния съд, този извършен от първата инстанция е съответен на закона и процесуалните изисквания. Оспорват се констативните изводи на въззивния съд за приложимост на чл.9,ал.2 от НК към конкретния казус. В постъпилото по реда на чл.351,ал.4 от НПК допълнение към протеста, доводите в подкрепа на въведените касационни нарушения са доразвити с акцент върху заявеното отсъствие на предпоставките деянието на подсъдимия по чл. 345,ал.2 от НК да се третира като малозначително. Искането е за цялостна отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд. В съдебното заседание пред ВКС, прокурорът от Върховната касационна прокуратура моли протеста на ОП Плевен да бъде уважен, като присъдата бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Поддържа изложените в протеста съображения за неправилно приложение на материалния закон, като счита, че липсват основания за квалифициране деянието на подсъдимия като малозначително. Подсъдимият М. и упълномощеният му защитник – адв.П.В. от АК Плевен, редовно призовани не вземат участие в съдебното заседание пред ВКС. В срока по чл.351,ал.4 от НПК не е постъпило писмено възражение срещу касационния протест. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в обхвата на правомощията по чл. 347,ал.1 от НПК, намира следното: На първо място е необходимо да се очертаят пределите на касационния контрол по настоящото дело, тъй като заявените отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК се отнасят до въззивния съдебен акт в цялост. С последния, контролираният съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е постановил нова, въпреки че резултатът по отношение на едно от престъпленията – по чл.345,ал.1 от НК е непроменен по въпроса за вината на подсъдимия, а различното разрешение касае единствено вида на реализираната отговорност – хипотеза, предполагаща изменение на съдебния акт (чл.337,ал.1,т.4 от НПК). Без значение е, че за извършеното друго престъпление по чл.345,ал.2 от НК въззивният съд е достигнал до различен правен резултат и е оправдал подсъдимия. Първоинстанционната присъда по отношение престъплението по чл.345,ал.1 от НК следователно не е налагала отмяна по реда на чл. 334,т.2 от НПК, но не само с оглед изменителния характер на въззивния акт в тази му част, но и поради приложението на чл.78а от НК, което съгласно чл.346,т.2 от НПК изключва възможността за касационен контрол, контролираният акт досежно престъплението по чл.345,ал.1 от НК е извън обхвата на настоящата касационна проверка. Респективно, протеста в частта по отношение престъплението по чл.345,ал.1 от НК не подлежи на касационно разглеждане. В частта, касателна оправдаването на подсъдимия за престъплението по чл.345,ал.2 от НК касационният протест е допустим. В същият са релевирани две касационни основания, но видно от развитите, включително и в допълнението, подадено в срока по чл.351,ал.4 от НПК подкрепящи данни, процесуалната аналитична дейност на въззивният съд не е подложена на критика. Напротив. Изрично е посочено, че фактологията по делото е правилно изяснена и е изразено пълно съгласие с нея. Възражението, подробно мотивирано, е отправено срещу изводите на въззивният съд по приложимото материално право и по-конкретно към решението му да подведе установеното фактическо поведение на подсъдимия под признаците, посочени в чл.9,ал.2 от НК. Така разчетено оплакването на прокурора е само срещу материалната незаконосъобразност на новата въззивна присъда - касационно основание по чл.348,ал.1, т.1 от НПК. Разгледан на тази плоскост, протестът е основателен. За да оправдае подс.М. по посоченото обвинение по чл.345,ал.2 от НК, въззивният съд се е концентрирал върху обекта на защита и считайки, че изобщо не е засегнат с поведението на подсъдимия, предвид приетата първа хипотеза от регламентираните в чл.9,ал.2 от НК, е обосновал извода си за малозначителност на стореното от него. Принципно, при формалните престъпления, към които се отнася и посоченото по чл.345,ал.2 от НК доколкото в състава му не е предвиден определен престъпен резултат, е достатъчно кръгът обществени отношения, защитими с конкретното престъпление само да е поставен в опасност и на тази плоскост съображенията, че не е засегнат не са прецизни. По-съществено е следното. Вярно е, че няма ограничение в престъпленията, по отношение на които са приложими предпоставките изключващия престъпния характер на деянието, визирани в чл.9,ал.2 от НК, включително и от гледна точка на техния брой или дали са на просто извършване или резултатни (вж т.1 от Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н. д. № 97/82 г., ОСНК). В този смисъл изтъкнатата алогичност в действията на съда да приложи чл.9,ал.2 от НК само към едното престъпление, макар и да има своето основание, доколкото и двете престъпления са извършени при идентични условия, а санкцията, обективираща преценката на законодателя за тяхната обществена опасност е напълно еднаква, сама по себе си не е решаваща в случая. Преценката за конкретните обстоятелства по извършване на престъплението по чл.345,ал.2 от НК обаче обуславя основателността на протеста, защото те именно не разкриват, както неправилно е отчел въззивния съд, основания за определянето му като малозначително и съответно непрестъпно. Несподелимо е на първо място съображението, че подсъдимият не се е възползвал от служебното си положение – касае се за общо задължение на всички граждани да имат правносъобразено поведение и само по себе си спазването му не е основание за допълнително премиране, а свързано с него фактът, че като кмет на [населено място] е познат на хората в региона и разпознаваем за служителите на реда не дерогира задължението за управление на регистрирано МПС, гарантирано чрез предвидената наказателна(чл.345,ал.2 от НК) и административно - наказателна отговорност( чл.175,ал.3 от ЗДвП). Да се приеме обратното би изключило необходимостта познатите на контролните органи лица да извършват въобще действия по регистриране на собствените си и управлявани от тях МПС, което очевидно е неприемливо. Липсата на състоятелна причина, налагаща личното управление на напълно нередовно за движение МПС, като ирелевантна за преценката на обществената опасност е категорията на пътя, по който е извършено движението, също не допринася за снижаване, до степен както е подходил въззивният съд - изключване на каквато и да е възможност за засягане на защитимите с престъплението обществени отношения, свързани с правилното и безопасно функциониране на транспорта. Накрая, положението на подсъдимия свързано с упражняване на възложена му от държавата власт поставя завишени изисквания към поведението му и третира неспазването им като такова с по-широк отзвук в обществото, в сравнение с останалите лица. Преценено в този аспект, с оправдаването му по чл.345,ал.2 от НК, постигане целите на генералната превенция е съществено компрометирано, защото предпоставя преценка за безнаказаност и създава условия за неспазване на правовия ред. Неотносим към обсъжданите въпроси и неправилно ценен в обема на включените в преценката за приложението на чл.9,ал.2 от НК е краткият срок от вноса на автомобила до извършване на инкриминираното деяние. Предвиденият в чл.3,ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет…на МПС(Изд. от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ,бр. 31/14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г.) едномесечен срок за регистрация от придобиване на собствеността или оформянето на вноса не може да се третира като гратисен период, в който е възможно по пътищата на РБългария да се извършва движение с нерегистрирано МПС, а регламентира разумен и обективно достатъчен времеви период, предоставен от държавата, в който съответното МПС да се приведе в съответствие с националния регистрационен режим. Заключението следва от съдържанието на нормата по чл.140 от ЗДвП, съгласно която: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. В обобщение може да се заключи, че конкретият случай – управление на нерегистрирано МПС, при отсъствие на налагаща ползването му причина, свързана с опазване на висше благо, като живота или здравето например, не разкрива различие от типичните случаи на извършване на това престъпление и в този смисъл не позволява извод за някаква особеност, предполагаща характеризирането му като малозначително (по въпроса за сравнителния критерий вж. и Р. № 85/2.05.2012 г. по н.д. № 17/2012 г. III н. о. на ВКС ) Наличието на обстоятелства, вярно оценени от въззивният съд като разкриващи ниска обществена опасност на самия деец, към които правилно са отнесени чистото му съдебно минало и своевременното признание, сочещо на осъзната критичност към стореното, не могат да заместят или подменят посочените по-горе обстоятелства, поради наличието на които деянието, от своя страна, не може да получи същата оценка, респективно да се третира като малозначително. Още повече, че за разлика от маловажността по чл.93,т.9 от НК, при която съдебната практика константно приема, че необходимата преценка обхваща не само обществената опасност на деянието, но и тази на дееца (вж. Р. № 233 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 196/71 г., на ВС на РБ, I н. о., Р № 464 от 11.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1414/2013 г., на ВКС, III н. о.), за изключващата обществената опасност, а от там и престъпния характер на деянието малозначителност личността на дееца не е от решаващо значение (вж. Р №157/01.08.2016 г. по н.д. № 490/2016 г.,на ВКС, III н.о). Водеща в случая е преценката за конкретната обществена опасност на самото деяние, защото малозначителността по начало е свързана с обективните му характеристики и представлява негово неюридическо, обществено - исторически обусловено качество(вж. л.41, № 369, уч.Наказателно право, Обща част, проф.д-р. И.Н., изд.1992 г. ) По тези съображения доводите, въз основа на които въззивният съд е приел, че макар подсъдимият М. формално да е осъществил състава на престъплението по чл. 345,ал.2 от НК, деянието му не е престъпно поради своята малозначителност, не могат да бъдат споделени . Въззивната присъда, в оправдателната и част следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Този резултат от касационната проверка има за последица активиране предвидното в чл.78а,ал.7 от НК ограничение, изключващо възможността за приложение на чл.78а от НК по отношение престъплението по чл.345,ал.1 от НК, но както вече се отбеляза, в тази част присъдата е изключена от обхвата на касационния контрол и не допуска намеса на касационната инстанция. Разрешаването на посоченият проблем е преодолимо по реда на възобновяване на наказателни дела по глава XXXIII от НПК, инициирането на което е в правомощията на прокуратурата. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.1,т.5 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест срещу присъда № 24 от 28.05.2019 г., постановена по ВНОХД № 203/2019 г. по описа на Плевенския окръжен съд, в частта, в която К. Й. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.345, ал.1,пр.първо от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 24/25.05.2019 г., постановена от ОС Плевен по ВНОХД № 203/2019 г. в частта, в която е отменена присъда № 20/5.02.2019 г. по НОХД № 275/2018 г. на РС Кнежа и подсъдимият К. Й. М. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.345,ал.2 от НК и в тази част ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.