| 
 Р Е Ш Е Н И Е
 
 N 781/10
 
 София,29.06.2011  година
 
 В ИМЕТО НА  НАРОДА
 
 ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско  отделение в открито съдебно заседание на осми ноември ,  две хиляди и десета година в състав:
 
 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
 ЧЛЕНОВЕ:          Костадинка Арсова
 Василка Илиева
 
 
 При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 1627 по описа за  2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:
 
 
 Производството е по чл.290, ал.2 ГПК.
 С определение № 327  от 20.04.2010 г. е допуснато по касационната жалба на Д. И. Н.,  Т. М. Н. и Х. И. Н. касационно обжалване на решение № 841  от 16.05.2009 г. по гр.д. № 1412  от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен иска по чл.30, ал.1 от Закона за наследството. Касационните оплаквания са в предметното поле на чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси : какъв е характера на  решението по чл.30 ЗН и предметното поле на неговия диспозитив , по механизма на изчисляване на разполагаемата и запазена част и определянето на накърняването на запазената част и по въпроса следва ли да се вземе предвид учреденото право на ползване при изчисляването на размера на запазената част   на наследниците , претендиращи намаляване на дарението, по начина на определяне на стойността на правото на ползване. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
 Ответниците Д. Х. Н. и М. Х. П. не са взели допълнително становище извън  представеното възражение по чл.280 ГПК.
 Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени  доводите на  страните и данните по делото приема  следното :
 Касационната  жалба  е допустима , защото е подадена от надлежни страни срещу въззивното  решение  ,  което е неблагоприятно за тях , в едномесечния законен срок.
 Атакуваното решение е постановено след отменително   решение № 590/07 от 8.05.2008 г. по гр.д. № 808 от 2006 г. на Върховния касационен съд, с което са дадени указания по механизма на  съставяне на наследствената маса  въз основа на която се изчислява запазената и разполагаемата част на страните.
 Решението е валидно,  допустимо, но частично неправилно.
 Предявен е иск по чл.30, ал.1 от Закона за наследството  на Х. Н. Н./у-ние за наследници № 10 от 22.01.2002 г./. Наследодателят  Х. Н. Н. е починал на 20.06.2001 г. като е оставил наследници съпруга и дъщеря, които са ищците по делото и внуци – деца на починалия преди него син И. Х. Н./у-ние за наследници/. В полза на И. Н., двамата му родители са направили дарение на дворно място, жилищна и други постройки в [населено място] с н.а. № 155, т.2, н.д. № 582  от 1984 г.  С този нотариален акт  е учредено право на ползване на дворното място, една жилищна стая и отлаканата в полза на дарителя и неговата съпруга, а след смъртта им правото на ползване на отлаканата и обслужващото я дворно място е учредено на дъщерята М. Н.. Пловдивския окръжен съд е образувал наследствената маса, в която е включил Ѕ идеална част от  жилищният парцел със сградите/ установено е че имота е бил придобит в СИО/ и земеделските имоти,  възстановени по ЗПСЗЗ. След което е изчислил размера на запазената и разполагаемата част  е счел , че имота следва да бъде върнат в наследствената маса  и е осъдил ищците да заплатят разликата в разполагаемите части на касаторите. Този извод е правилен само досежно ½ идеална част от имота.
 Образуването на наследствената маса  е необходимо само тогава, когато е завещано или подарено определено имущество, за да се определи чистият актив, тъй като само от този актив могат да се облагодетелствуват заветниците или надарените. Правилно е образувана масата на наследственото имущество , което се изразява в два лични на наследодателя  ниви и в идеални части от други такива. Към стойността им към датата на откриване на наследство е прибавена Ѕ идеална част от дареният имот във вида, който е съществувал към момента на подаряването и по стойност към 2001 г. когато е открито наследството на общия наследодател. Само тази част е негово наследствено имущество. Другата ½ ид.ч. би била собственост на неговата съпруга , тъй като съпрузите са го притежавали в СИО , която след смъртта на единият съпруг се е трансформирала в дялова съсобственост при равни дялове. Правилно при определяне размера на запазените части на ответниците- ищци е било взето предвид запазеното право на ползване на всяка една от тях , което е учредено с н.а. № 155 от 1984 г. При образуването на наследствената маса и при определянето на запазените части въззивният съд се е съобразил с трайната съдебна практика .
 При събраните доказателства въззивният съд правилно е определил запазените и разполагаеми части. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила, като  е назначена експертиза за определяне актуалната пазарна цена на земеделските земи, защото според чл. 31 ЗН масата на наследството, от която се изчисляват запазените и разполагаеми части, накърнени със завет или с дарение , се определя не към момента на намалението, а към момента на откриване на наследството.  Изводите на съда коректно и съответно са отразени и в диспозитива.
 Неправилно обаче е постановено връщането на целия подарен имот в наследствената маса. Направеното дарение от наследодателя Х. Н. Н. касае само Ѕ идеална част , тъй като имота е притежаван в имуществена общност . Другата Ѕ идеална част е била притежавана в СИО с него от съпругата му Д. Х. Н. и за тази част дарението следва да запази своята сила , тъй като не представлява част от притежаваното от наследодателя  имущество. По отношение на тази част конститутивното решение следва да се отмени и иска да бъде отхвърлен.
 По тези съображения ,  ВКС,  състав на Първо  г.о.
 
 Р  Е  Ш  И  :
 
 
 ОТМЕНЯВА решение № 841  от 16.05.2009 г. по гр.д. № 1412  от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА , с която се ПРИЗНАВА за установено , че Ѕ идеална част от дарението , направено с н.а.№ 155, т.02, н.д. № 582 от 1984 г.   на къща, лятна кухня , отлакана  и дворно място с площ от около 544 кв.м. , съставляващо У. ХХVІІ- пл. № 508 , кв.23 по плана на [населено място]  накърнява запазените части на Д. Х. Н. и М. Х. П. и в ЧАСТТА с която е постановено връщането на Ѕ идеална част от къща, лятна кухня , отлакана  и дворно място с площ от около 544 кв.м. , съставляващо У. ХХVІІ- пл. № 508 , кв.23 по плана на [населено място]  като ОТХВЪРЛЯ иска в тази част.
 ОСТАВЯ в сила решението в останалата част .
 РЕШЕНИЕТО е окончателно.
 
 
 
 ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 |